20март-23апр – Велик Петък

между 20 март и 23 април – Велик Петък

 

Слово на Папа Бенедикт XVI по време на Кръстния Път („Via Crucis“) в Колизея, Рим – Велики Петък, 10 април 2009 г.

Скъпи братя и сестри,

В края на драматичния си разказ за Христовите Страдания, евангелистът Марко отбелязва: „А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика така, издъхна, каза: Наистина Този Човек е бил Син Божи!“ (Марк. 15, 39). Не може да не ни изненада изповядването на вярата на този римски войник, присъствал на всичко, случило се по време на различните фази на разпъването. Когато мракът на нощта наближава да се спусне над този единствен в историята Петък, когато Кръстната жертва е била вече осъществена докрай и присъстващите са бързали да се приберат, за да могат да честват еврейската Пасха според правилата, малкото думи, излезли от устата на един анонимен командир на римски отряд отекват в мълчанието пред тази толкова необикновена смърт. Този офицер от римската армия, присъствал на екзекуцията на поредния от толкова много осъдени на най-тежкото наказание, е успял да разпознае в този разпнат Човек Божия Син, издъхнал в най-унизителна самота. Позорният Му край би трябвало да отбележи окончателния триумф на омразата и на смъртта над любовта и над живота. Но не става така! Над Голгота се издига Кръстът, на който виси един велик мъртъв Човек, но Този Човек е бил „Синът Божи“, както изповядва стотникът, – „виждайки Го да умира така“, уточнява евангелистът.

С изповядването на вярата на този войник се сблъскваме винаги, когато четем разказа за Христовите Страдания според Свети Марко. Тази вечер и ние като него ще се спрем, за да съзерцаваме безжизненото лице на Разпнатия в края на този традиционен Кръстен Път, който събра, благодарение на радио- и телевизионната връзка, много хора от всички части на света. Ние съпреживявахме трагичните събития, свързани с един Човек, единствен в историята на всички времена, Който промени света, без да убие някой друг, а се остави Сам да Го убият, като Го повесят на кръст. Този Човек, изглеждащ като всеки един от нас, Който, докато Го убиват, прощава на Своите палачи, е „Синът Божи“, Който – както ни припомня апостол Павел, – „не счете за похищение да бъде равен Богу, но понизи Себе Си, като прие образ на раб …, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна“ (Фил. 2, 6-8).

Болезненото Страдание на Господа Исус не може да не развълнува и най-коравосърдечните сърца, защото е върхът на откровението на Божията любов за всекиго от нас. Свети Йоан отбелязва: „Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който повярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3, 16). От любов към нас Христос умира на кръста! В течение на хилядолетия много мъже и жени са се оставяли да бъдат запленени от тази тайна и са Го следвали, правейки и те като Него и с помощта Му от живота си дар за братята. Това са светците и мъчениците, мнозина от които са останали неизвестни за нас. И в това наше време, колко много хора в мълчанието на ежедневното си съществуване обединяват страданията си със страданията на Разпнатия и стават апостоли на истинско духовно и обществено обновление! Какво би бил човекът без Христос? Свети Августин отбелязва: „Ти би се намирал винаги в състоянието на нищета, ако Той не бе ти оказал милосърдие. Не би се върнал към живота, ако Той не бе споделил твоята смърт. Би пропаднал, ако Той не бе ти дошъл на помощ. Щеше да бъдеш изгубен, ако Той не бе дошъл“ (Discorso 185, 1). Защо тогава не Го приемаме в живота си?

Тази вечер ще се спрем и ще съзерцаваме обезобразеното Му лице: това е лицето на Човека на болките, Който пое върху Себе Си всички наши смъртни терзания. Лицето Му се отразява в лицето на всеки унизен и поруган, на всеки болен и страдащ, изоставен и презрян човек. Проливайки кръвта Си, Той ни изкупи от робството на смъртта, сложи край на самотата на душите ни, навлезе във всяка наша мъка и болка.

Братя и сестри! Макар Кръстът се издига още на Голгота, погледът на нашата вяра вече гледа към зората на Новия Ден. Вече предвкусваме радостта и блясъка на Пасхата. „Ако сме умрели с Христа, – пише Свети Павел, – вярваме, че и ще живеем с Него“ (Рим. 6, 8). Сигурни в това, да продължим нашия път. Утре, Велика Събота, ще бдим в молитва. Но нека и сега се молим заедно с Мария, Прескръбната Дева, да се молим с всички скърбящи,  да се молим особено заедно с пострадалите от земетресението в района на Л’Акуила: да се молим, та и над тях в тази тъмна нощ да изгрее звездата на надеждата, светлината на възкръсналия Господ.

Още сега бих искал да пожелая на всички вас: Честита Пасха в светлината на възкръсналия Господ!

 

източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.