2 октомври – Светите Ангели Пазители

2 октомври – Светите Ангели Пазители (Възпоминание)

 

Отец Мауро-Джузепе Лепори O. Cist. Проповед на срещата на Асоциацията „Приятели на Монс. Еудженио Кореко“ – Мелано (Швейцария), 2 октомври 2014 г.

(P. Mauro-Giuseppe Lepori O. Cist. Incontro „Associazione Amici di Mons. Eugenio Corecco“ – Melano, 2 ottobre 2014)

„Ето, Аз пращам пред тебе Ангел, за да те пази по пътя ти и да те въведе в онова място, което съм ти приготвил“ (Изх. 23, 20).

Набожността обаче, на която Църквата иска да ни научи, е една религиозност, основана на общението с Бога: Отец, Син и Свети Дух, в която Мария, Ангелите, Светците, получават от Самия Бог ролята на наши придружители, в смисъл, че те живеят с нас това общение, предшествайки ни в интензивността на любовта.Когато мислим за нашия Ангел Пазител, представата ни за него е често инфантилна и спорадична. Инфантилна е, защото молитвата към Ангела Пазител, поне навремето, се учеше преди „Радвай се, благодатна Марийо“, която пък се научаваше преди „Отче наш“. Не би имало нищо лошо в това, ако го нямаше психологическият рефлекс, водещ до един вид градация в съзряването на религиозния израз, оставящ след себе си, наред с набожностите, и съответното отношение с този, към когото е насочен.

Щом Ангелите Пазители са ни дарени като придружители и водачи, за да навлезем в нашата участ в общение с Бога, тогава разбираме, че нашата връзка с тях не е инфантилна, и че също така не бива да бъде спорадична, от време на време, защото общението с Господа е истината и пълнотата на всеки миг от живота ни.

Методът, който Богът-Троица ни предлага постоянно, за да влезем в общение с Него, е винаги този на придружаването, на някого, който върви с нас, който споделя живота ни. Този метод е толкова фундаментален, че Бог не само ни дава другари по пътя ни, но Сам Той става Някой, Който върви с нас, Който живее с нас, Който работи с нас, Който се радва и страда с нас, Който умира с нас, за да можем да възкръснем с Него.

Съзнанието за това е единственото, което може да се унифицира с целия ни живот, при условие, че приемем закона на битието, разкрит ни напълно в Христа: че единството е общение, „да бъдеш с другия“. Християнството е разкрило на човека фундаменталната истина, че другият, далеч от това да заплашва или да пречи на осъществяването на нашето „аз“, е пътят и дарът на неговата пълнота, защото пълнотата на „аз“-а е общението, а общението е природата на Бога-Троица, в която участва и човекът.

За да постигнем това, Бог не ни дарява само Ангелите Пазители, нито само Дева Мария и Светците, нито дори само Себе Си, а и всеки човек, когото срещаме на нашия път и който по един или друг начин ни придружава. Всички ние в известен смисъл сме Ангели Пазители едни на други, защото Господ желае всички наши отношения, в най-разнообразните им форми, да ни придружават към пълнотата на общението с Него и в Него, да ни придружават в Троицата.

Можем да разберем и в този смисъл казаното от Исус в днешното Евангелие: „Който приеме едно такова дете в Мое име, Мен приема“ (Мат. 18, 5).

Достатъчна е срещата с едно дете, за да влезем в общение с Христос, и чрез Него – с Отца, с Троицата, както Исус изразява това със следните думи: „Гледайте да не презрете едного от тези малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен“ (Мат. 18, 10).

Внимателен и към най-малкия от нашите братя и сестри, Христос ни разкрива сърцето на тринитарния живот и ни позволява да Го постигнем, тоест дарява ни да влезем в тази пълнота на общението, в което другият е Самият Бог – в тази пълнота на общението с другия, което е отношението на Исус, Сина Божи, с Отца в Светия Дух: защото „да се гледа винаги лицето на Отца“ е преди всичко погледът на Исус, отношението на Исус с Отца.

Така Ангелите Пазители са за всекиго от нас Ангелът на общението на Исус с Отца. Следователно, това са Ангели на синовния живот, на предоставянето с упование на Бога, на готовността да се върши винаги Неговата воля. Това са Ангели, които ни учат да не се боим, да се доверяваме, да имаме вяра, да позволим от сърцето ни да избликне хвала на Отца заради красотата на всичко, което създава и ни дарява, защото всичко това е пряко отношение с Отца – отношението на Исус с Отца.

И най-вече ни учат и ни предават братството, отношението с всички в милосърдната любов на единствения добър Отец на всички хора. Ангелите Пазители не са Отец, но като рефлекс ни приближават към бащинството на Бога в нашия живот – онзи рефлекс, който се проявява без никаква сянка в децата, в малките, в смирените.

Не е ли това тайната и дарът, които изпитахме в бащинството на Епископ Еудженио, когато вървеше с нас в този живот, и които и днес изпитваме в тайнственото му присъствие, осъществявано чрез застъпничеството и любовта, с които продължава да придружава и води стъпките ни към пълнотата на нашата участ в Христа, във вечното общение с Бога.

 

 

източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.