2 ноември – ВЪЗПОМИНАНИЕ НА ПОКОЙНИЦИТЕ

2 ноември – ВЪЗПОМИНАНИЕ НА ПОКОЙНИЦИТЕ

 

На този ден Църквата възпоменава всички починали верни, които са заспали с надежда за възкресение, и се моли за тях, та, очистени от петното на всеки грях, да се радват навеки на присъствието на Бога в Неговото Царство.

 

Проповед на Блажения Папа Йоан Павел II по повод Възпоминанието на покойниците. Гробището „Верано“ в Рим, 1 ноември 1986 г.

1. Скъпи братя и сестри! Срещаме се тук, в главното гробище на Рим. Стоим сред това множество гробове, в които са телата на онези, които са ни предшествали във вечността, „които са ни предшествал със знака на вярата“ (Първа Евхаристична Молитва).

Струва ни се,  че чуваме този глас: Елате при Мен: елате при Мен вие всички! Глас, който днес преминава отвъд прага на времето. Той отеква не само в това гробище, а и в останалите гробища на нашия град, и в безбройните гробища по цялата земя.

„На Господа е земята и всичко, което я изпълва“ (Пс. 29, 1). А земята е изпълнена не само с живи създания в безкрайното им разнообразие. Не само с делата на човека. Изпълнена е и с плодовете на смъртта: с починалите, разпръснати по множество места, погребани под повърхността на земята. Те също са „на Господа“.

2. Съборът ни учи: „“Докато Господ дойде в славата Си и всички ангели с Него (виж Мат. 25, 31), и смъртта бъде унищожена, и всичко Му бъде подчинено (виж 1 Кор. 15, 26-27), едни от Неговите ученици странстват по земята; други, завършили земния си живот, се пречистват; и накрая, трети вече се радват на славата … всички, които принадлежат на Христос и имат Неговия Дух …, са съединени помежду си в Него“ (виж Еф. 4, 16) (Lumen Gentium, 49).

3. Дошли сме тук в името на това „съединение“. Дошли сме, водени от вярата в общението на Светците.

Днес Църквата чества именно тази велика тайна на вярата, особено чрез Светата Литургия – очистителна жертва, принесена за онези, които са ни скъпи. В този литургичен жест обичта към починалите се свързва и с грижата за гробовете, които – особено в този особен период, – са украсени със светилници и цветя. Тези деликатни знаци на признателност заслужават винаги уважение, както поради чувството на обич, което изразяват, така и поради светостта на мястото, където са поставени.

Книгата Откровение днес ни говори за „онези, които идват от голямата скръб; които опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца“ (Откр. 7, 14). Ето, те стоят „пред престола и пред Агнеца“, белязани с печата на вечния съюз: на съюза на Истината и Любовта. И техният живот в „Божиите жилища“ е проникнат от химна на слава и благодарност: „Благословение и слава, премъдрост и благодарение … на нашия Бог вовеки веков“ (Откр. 7, 12).

4. Те са чули гласа на Господа: „Елате при Мен …“, и ето, те са с Него, с Емануил на вечното бъдеще на човека. Гледайки славата на общението на Светците, тук, край тези гробове, да помислим и за всички онези, които, „завършили земния си живот, се пречистват“ (Lumen Gentium, 49). Да помислим за тях. Да се молим за тях постоянно, и в края на този ден и утре да отправим специални възпоминателни молитви.

И те чуват гласа: „Елате при Мен, вие всички …, отрудени и обременени“. Този глас ги кани, призовава и нас. В него има призив към очистване. В него има и призив към молитва за онези, които се очистват.

5. Затова да се молим за тези наши братя и сестри.

Да се помолим:

О, Христе, стори над тях да се изпълни

Евангелието на Блаженствата:

и те да се намерят сред онези,

на които е „Божието Царство“:

сред онези,

които наследиха завинаги

земята на Божието жилище;

сред онези,

чиято жажда е била утолена

завинаги

със светата пълнота на правдата;

сред онези,

които намериха милосърдие;

сред онези,

чиято отплата е голяма на небесата (ср. Мат. 5, 3.12).

6. О, Христе!

Стори така, че те не само да бъдат

„призвани Божии чеда“,

а да бъдат такива наистина;

да бъдат Божии чеда

в цялата пълнота

чрез тази любов,

която Отец дарява на Тебе,

и чрез Тебе – на всички нас.

О, Христе!

Нека нашите покойни братя и сестри

да могат да видят Бога „лице в лице“,

както ни учи Апостолът (1 Кор. 13, 12).

Да Го видят както си е –

подобни на Него, както децата приличат на своя Баща …,

защото са били сътворени по Негово подобие.

О, Христе!

Сине на живия Бог!

Направи от всички вечна жертва,

угодна на Бога: на Отца, на Светия Дух.

О, Христе!

Агнец Божи, първороден от мъртвите!

източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.