19 март – Св. Йосиф

19 март – СВЕТИ ЙОСИФ (Тържество)

 

Когато евангелистите говорят за Свети Йосиф, те го наричат „праведен“. Това определение най-добре характеризира светостта му, която произтича от пълното и всеотдайно приемане на Божията воля, на Божия план за живота му, изразяващо се в бащинската закрила, с която дарява Младенеца Исус. Сам потомък на Давид, Свети Йосиф включва по този начин Сина Божи в царственото Давидово потомство, от което, според пророците, трябва да произлезе очакваният Месия. Вярата му помага да не се противи на Божията намеса в неговата история, и плод на това е изпълненото му с чиста любов общение с непорочната му съпруга Дева Мария и родения от нея Спасител на света. В Светото Семейство от Назарет – този модел на домашна Църква, – Йосиф е опората, бащата, закрилникът. Светото му мълчание, доверието, с което приема всичко, което Бог върши в неговия живот, е неговото „да“ на Спасението, дошло сред хората в лицето на Исус. Свети Йосиф, под чиято закрила расте и крепне Исус, е патрон на работниците, на нуждаещите се, на умиращите, а Блаженият Папа Пий IX го провъзгласява за Покровител на Универсалната Църква.

 

Думи на Папа Франциск преди молитвата „Angelus“ – Площад „Свети Петър“ във Ватикана, 22 декември 2013 г.

Скъпи братя и сестри, добър ден!

В тази четвърта неделя на Адвента, Евангелието ни разказва фактите, предхождаща рождението на Исус, които евангелистът Матей представя от гледна точка на Свети Йосиф, годеника на Дева Мария.

Йосиф и Мария живеят в Назарет. Все още не са се събрали, тъй като бракът им предстои да бъде сключен. Междувременно Мария, след като приема Ангелското благовестие, зачева под действието на Светия Дух. Когато Йосиф узнава това, остава смутен. Евангелието не казва какви са били мислите му, но ни казва най-важното: че той се стреми да върши Божията воля и е готов на най-радикално отричане. Вместо да се защитава и да настоява за правата си, Йосиф избира разрешение, което за него е огромна жертва. И Евангелието казва: „“Понеже беше праведен и не желаеше да я обвини публично, поиска тайно да я напусне“ (Мат. 1, 19).

Тази кратка фраза изразява една истинска вътрешна драма, когато помислим за любовта, която Йосиф изпитва към Мария! Но и при тези обстоятелства, Йосиф иска да върши Божията воля, и решава, изпълнен със сигурност с голяма болка, да напусне тайно Мария. Трябва да размислим над тези думи, за да разберем какво е било изпитанието, което Йосиф е трябвало да преодолее в дните преди рождението на Исус. Това изпитание е подобно на жертвоприношението на Авраам, от когото Бог поисква сина му Исаак (ср. Бит. 22): да се откаже от най-скъпото нещо – от най-обичания човек.

Но, както при Авраам, Господ се намесва: Той намира вярата, която е търсил, и прокарва друг път – път на любов и щастие: „Йосифе – казва му Той, – не бой се да приемеш Мария, жена си, защото заченатото от нея е от Светия Дух“ (Мат. 1, 20).

Това Евангелие ни показва цялото величие на духа на Свети Йосиф. Той е имал добър план за живота си, но Бог е имал за него друг проект, по-велика мисия. Йосиф е бил човек, който винаги е слушал Божия глас, бил е много чувствителен към тайната Му воля – човек, внимателен към посланията, които е получавал от дълбините на сърцето си и от висините. И не е упорствал да продължава да следва личния си житейски план, не е позволил скрита злоба да отрови духа му, а е бил готов да бъде на разположение на новото, което по смайващ начин му е било представено. Така е: бил е добър човек. Не е мразел и не е позволил скрита злоба да отрови духа му. А колко пъти омразата, както и антипатията, скритата злоба тровят душите ни! И това е лошо. Не го позволявайте никога: той е пример за това. Така е: Йосиф е станал още по-свободен и велик. Като приема себе си според Господния план, Йосиф открива напълно себе си отвъд себе си. Тази му свобода да се откаже от онова, което е негово, от притежанието на собствения си живот, и пълната му вътрешна готовност да приеме Божията воля ни задават въпроси и ни сочат пътя.

Затова да се приготвим да посрещнем Рождество Христово, съзерцавайки Мария и Йосиф: Мария – жена, изпълнена с благодат, която има смелостта да се повери изцяло на Божието Слово; Йосиф – верен и праведен мъж, който предпочита да вярва на Господа пред това да слуша гласовете на съмнението и на човешката гордост. Заедно с тях да вървим към Витлеем!

 

източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.