18 октомври – Свети Лука, Евангелист (Празник)
Свети Лука е роден в езическо семейство в Антиохия и е лекар по професия. Присъединява се към християнската общност в града и става верен спътник на Свети Павел в мисионерските му пътувания, както и по време на затворничеството му в Рим. Автор е на едно от четирите Евангелия, както и на книгата Деяния на Апостолите, включени в Новия Завет. Преданието го представя и като художник, създал първите образи на Дева Мария. Мощите му почиват в Базиликата „Санта Джустина“ в Падуа, Италия.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 14 март 2012 г.
Скъпи братя и сестри,
В днешния Катехизис бих искал да започна да говоря за молитвата в Деянията на Апостолите и в Посланията на Свети Павел. Свети Лука ни е завещал, както знаем, едно от четирите евангелия, посветено на земния живот на Исус, но ни е оставил също и онова, което се определя като първата книга за историята на Църквата – Деянията на Апостолите. И в двете книги един от постоянните елементи е именно молитвата – от молитвата на Исус до молитвата на Мария, на учениците, на жените и на християнската общност. Началният път на Църквата е регулиран преди всичко от действието на Светия Дух, Който преобразява Апостолите в свидетели на Възкръсналия дори до проливането на кръвта им, както и от бързото разпространение на Божието Слово на Изток и на Запад. Преди обаче да се разпространи възвестяването на Евангелието, Лука разказва епизода за Възнесението на Възкръсналия (ср. Деян. 1, 6-9). На Своите ученици Господ оставя програма за тяхното съществуване, посветено на евангелизацията, и казва: „Ще получите силата на Светия Дух, Който ще слезе върху вас, и ще ми станете свидетели в Йерусалим, в цяла Юдея и Самария и до краищата на земята“ (Деян. В Йерусалим Апостолите, останали Единадесет след предателството на Юда Искариот, се събират в един дом, за да се молят; именно в молитвата те очакват обещания им от Възкръсналия Христос дар – Светия Дух. В този контекст на очакване между Възнесение и Петдесятница, Свети Лука споменава за последен път Мария, Майката Исусова, и Неговите близки (ст. 14). На Мария той посвещава началото на своето Евангелие – от благовестието на Ангела до раждането и детството на Божия Син, станал Човек. С Мария започва земният живот на Исус; с Мария започват и първите стъпки на Църквата: и в двата случая атмосферата е на слушане на Бога, на съсредоточеност. Затова днес бих искал да се спра на това молитвено присъствие на Девата в групата на учениците, които ще станат раждащата се Ранна Църква. Мария следва дискретно целия път на Своя Син по време на публичния Му живот чак до подножието на Кръста, и сега продължава да следва с мълчаливата си молитва пътя на Църквата.
При Благовещението, в дома в Назарет, Мария посреща Божия Ангел, и – внимателна към думите му, – ги приема и отговаря на Божия план, изразявайки пълното си съгласие с него: „Ето рабинята Господня: нека ми бъде според Твоята дума“ (ср. Лука 1, 38). Именно заради вътрешното си поведение на слушане, Мария е способна да чете своята история, признавайки смирено, че Господ е, Който действа в нея. Посещавайки сродницата си Елисавета, от нея избликва молитва на хвала и радост, на благодарност за Божията благодат, изпълнила сърцето й и живота й, като я прави Майка на Господа (ср. Лука 1, 46-55). Хвала, благодарност, радост: в песента си „Magnificat“ Мария не гледа само онова, което Бог е извършил в нея, а и онова, което Той е извършил и продължава да върши в историята. Свети Амброзий в един свой прочут коментар към „Magnificat“, ни кани да имаме същия дух на молитва. Той пише: „Да бъде във всекиго душата на Мария, за да величае Господа; да бъде във всекиго духът на Мария, за да ликува в Бога“ (Expositio Evangelii secundum Lucam 2, 26; PL 15, 1561).
В Йерусалимската Горница, в „стаята на горния етаж, където пребиваваха“ учениците на Исус (ср. Деян. 1, 13), в атмосферата на слушане и молитва, тя присъства, учейки ги да спазват всичко, което Той е заповядал, преди да се отворят широко вратите и те да започнат да възвестяват Христа Господа (ср. Мат. 28, 19-20). Етапите в пътя на Мария, от дома в Назарет до този в Йерусалим, през кръста, където Синът й поверява апостол Йоан, са белязани от способността й да запазва постоянен климат на съсредоточеност, за да размишлява в сърцето си над всяко събитие пред Бога (ср. Лука 2, 19-51), а в този размисъл пред Бога също и да разбира Божията воля и да умее да я приема вътрешно. Присъствието на Божията Майка при Единадесетте след Възнесението, следователно, не е просто историческо отбелязване на нещо, случило се в миналото, а придобива много голямо значение, защото с тях тя споделя онова, което й е най-скъпо: живия спомен за Исус в молитвата; и споделя тази мисия на Исус: да опазва спомена за Исус и така да съхранява Неговото присъствие.
Последното споменаване на Мария в двете писания на Свети Лука е свързано със съботния ден: денят на Божията почивка, след Сътворението, денят на мълчание след Смъртта на Исус и на очакване на Неговото Възкресение. В този период се корени традицията да бъде чествана Мария в Събота. Между Възесението на Възкръсналия и първата християнска Петдесятница, Апостолите и Църквата се събират с Мария, за да очакват с нея дара на Светия Дух, без който не са можели да станат свидетели. И тя, която вече Го е получила, за да роди Въплътеното Слово, споделя с цялата Църква очакването на същия дар, за да може в сърцето на всеки вярващ „да се изобрази Христос“ (ср. Гал. 4, 19). Но щом няма Църква без Петдесятница, няма и Петдесятница без Майката на Исус, защото тя е изживяла по неповторим начин онова, което Църквата изпитва всеки ден под действието на Светия Дух. Свети Кромаций от Аквилея коментира така казаното в Деяния на Апостолите: „Събра се, прочее, Църквата в Горницата „заедно с Мария, Майката Исусова, и с Неговите братя“. Не може, следователно, да се говори за Църква, ако липсва присъствието на Мария, Майката на Господа … Христовата Църква е там, където бива проповядвано Въплъщението на Исус от Девата; и където проповядват Апостолите, които са братята на Господа, там се чува Евангелието“ (Sermo 30, 1: SC 164, 135).
Вторият Ватикански Събор пожела да подчертае по особен начин тази връзка, която се проявява видимо в молитвата заедно с Мария и Апостолите, на същото място, в очакване на Светия Дух. Догматичната Конституция „Lumen Gentium“ казва: „Но тъй като на Бог Му се понрави да не прояви тържествено тайната на човешкото спасение преди обещаното от Христос изливане на Светия Дух, ние виждаме апостолите в деня преди Петдесятница „в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Исус, и с Неговите братя“ (Деян. 1, 14). Мария също изпросва с молитвите си дара на Духа, който я бе осенил при Благовещението“ (n. 59). Привилегированото място на Мария е Църквата, където тя „е призната за неин най-възвишен и изключителен член …, образ и най-превъзходен пример във вярата и в любовта“ (ibid., n. 53).
Да почитаме Майката Исусова в Църквата означава, следователно, да се учим от нея да бъдем общност, която се моли: тази е една от основните черти в първото описание на християнската общност, съдържащо се в Деяния на Апостолите (ср. 2, 42). Често молитвата се диктува от трудни условия, от лични проблеми, които ни карат да се обръщаме към Господа, за да имаме светлина, спокойствие и подкрепа. Мария ни кани да открием измеренията на молитвата, да се обръщаме към Бога не само в случай на нужда, и то не само за нас самите, а по единен, постоянен, верен начин, с „едно сърце и една душа“ (ср. Деян. 4, 32).
Скъпи приятели, човешкият живот извървява различни фази на преход, често трудни и натоварващи, които изискват отговорни решения, отричания и жертви. Майката на Исус е била поставена от Господа в решаващите моменти на историята на спасението и е умеела да отговаря винаги с пълна готовност – плод на дълбоката й връзка с Бога, усъвършенствана в постоянна и гореща молитва. Между Петъка на Страданията и Неделята на Възкресението, на нея е бил поверен възлюбеният ученик и заедно с него – цялата общност на учениците (ср. Деян. 1, 14). Тя е с и в молещата се Църква (ср. Деян. 1, 14). Майка на Бога и Майка на Църквата, Мария ще упражнява това свое майчинство чак до края на историята. Да поверяваме на нея всяка преходна фаза на нашето лично и църковно съществуване, чак до фазата на последното ни преминаване. Мария ни учи на нуждата от молитва и ни сочи как само с една постоянна, интимна, изпълнена с любов връзка с нейния Син можем да излезем смело от „нашия дом“, от нас самите, за да стигнем до краищата на света и да възвестяваме навсякъде Господа Исус, Спасителя на света. Благодаря.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)