16 септември – Св. Св. Корнелийи Киприан

16 септември – Св. Св. Мъченици Корнелий, Папа и Киприан, Епископ (Възпоминание)

 

Свети Корнелий е роден в Рим, в патрицианско семейство. През 251 г., след жестоките антихристиянски гонения при император Деций, е избран за папа. Понтификатът му е смутен от схизма, предизвикана от римския свещеник Новациан, обвиняващ папата в слабост. Корнелий е подкрепен от много епископи, сред които и влиятелния епископ на Картаген – Св. Киприан. През 253 г. папа Корнелий е изпратен от римските власти на заточение в Центумцеле (дн. Чивитавекия), където той скоро умира. Църквата го почита като мъченик, заедно със Св. Киприан.

Свети Киприан е роден ок. 210 г. в езическо семейство в Картаген (Римска Северна Африка). Ок. 245 г. се обръща в християнството, а през 249 г. е избран за епископ на родния си град. Прочут е с ценните си богословски творби. Подкрепя папа Корнелий срещу противниците му в Рим. По време на гоненията срещу християните при император Валериан е обезглавен в Картаген на 14 септември 258 г.

 

Из „Послания“ на Свети Киприан, Епископ и Мъченик

(Послание 60, 1-2.5; CSEL, 3, 691-692.694-695)

Киприан до Корнелий, брат в епископството,

Познаваме, възлюбени брате, твоята вяра, тоята сила и откритото ти свидетелство. Всичко това е много почитано от мен и голяма радост е за мен да се смятам за твой съратник и другар в твоите заслуги и дела.

Тъй както Църквата е една, така и любовта е неделима, и единствена и неразделна е хармонията на сърцата; когато като свещеник отправям хвалебствия към друг свещеник, как да не се радвам, като че това е прослава за самия мене?

И като брат, как да не се чувствам щастлив заради радостта на моите братя?

Не можете да си представите ликуването и голямата радост, която почувствахме тук, когато научихме за толкова хубавите неща и познахме претърпените от вас изпитания. Ти си стоял начело на братята в изповядването на вярата, и изповядването на водача се е потвърдило още повече от изповядването на братята. Така, докато си предшествал другите по пътя на вярата, ти си спечелил много другари за същата слава, и когато си се показал готов да изповядаш вярата пръв и от името на всички, ти си подтикнал целия народ да изповяда същата вяра. Така че за нас е невъзможно да решим какво да възхваляваме повече във вас: дали твоята решителна и непоклатима вяра, или неделимата любов на братята. Във всичко се е проявила в пълния си блясък смелостта ти на епископ, поставен начело на народа си, както и се е разкрила по бляскав и великолепен начин верността на народа, в пълна солидарност със своя епископ. Във ваше лице цялата Римска Църква е дала своето прекрасно свидетелство, изцяло единна, с един само дух и в едиин само глас.

Така е заблестяла, възлюбени брате, вярата, която апостолът е виждал и е възхвалявал във вашата общност. Още тогава той е предвиждал и пророчески е отбелязвал вашата смелост и непоколебимата ви сила. Още тогава е признавал заслугите, с които вие сте се прославили. Възхвалявал е стореното от отците, имайки предвид делата на синовете. С вашето пълно единомислие, с вашата сила, вие дадохте на всички християни един блестящ пример на единство и последователност.

Възлюбени брате, в Своето Провидение Господ ни дава знак, че е настъпил часът на изпитанието. В Своята доброта и в загрижеността Си за нашето спасение, Бог ни дава благите Си съвети относно предстоящата наша борба. Затова, в името на онази любов, която ни свързва взаимно, да си помагаме, бидейки усърдни, заедно с целия народ, в постите, в бденията и в молитвата.

Тези са за нас небесните оръжия, които ни помагат да устояваме, силни и непоколебими. Тези са духовните оръжия и божествените стрели, които ни закрилят.

Да мислим едни за други в съгласие и в духовно братство. Да се молим винаги и на всяко място едни за други и да се стремим да облекчаваме нашите страдания с взаимната си любов.

 

източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.