15 юли – Свети Бонавентура, Епископ и Църковен Учител (Възпоминание)
Джовани да Фиданца е роден през 1218 г. в Баньореджо (Централна Италия). Като малък и излекуван от Свети Франциск, който при това възкликва: „Bona ventura!“ („Щастливо събитие!“). С това име Бонавентура остава в историята. Учи в Парижкия Университет и там постъпва във Францисканкия Орден. Преподава в същия Университет и създава там блестяща школа. През 1257 г. е избран за Генерал на Францисканския Орден и остава на тази длъжност 17 години. Наричат го „Втори Основател на францисканците“. Оставя множество богословски произведения, както и биография на Свети Франциск. Папа Григорий X го назначава за Епископ на Албано и Кардинал. Свети Бонавентура участва във Втория Лионски Вселенски Събор, свикан за обединение на Западната и Източната Църкви. Умира в Лион по време на Събора на 15 юли 1274 г. Канонизиран е през 1482 г. от Папа Сикст IV, а през 1588 г. Папа Сикст V го провъзгласява за Църковен Учител.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аула „Павел VI“ на Ватикана – 3 март 2010 г.
Скъпи братя и сестри,
Днес бих искал да ви говоря за Свети Бонавентура от Баньореджо. Трябва да споделя с вас, че докато ви говоря на тази тема, изпитвам известна носталгия, тъй като си мисля за изследванията, които като млад учен направих именно върху този автор, който ми е особено скъп. Опознаването му даде немалко на моята формация. С голяма радост посетих преди няколко месеца родното му място – Баньореджо, италианско градче в Лацио, което почтително пази спомена за него.
Роден вероятно през 1217 г. и починал през 1274 г., той живее през XIII в. в епоха, в която християнската вяра, проникната дълбоко от културата и обществените отношения в Европа, вдъхновява безсмъртни произведения в областта на литературата, на изобразителните изкуства, на философията и на богословието. Сред великите фигури на християнството, които допринасят за изграждането на тази хармония между вярата и културата, се откроява именно Бонавентура – човек на действието и на съзерцанието, на дълбокото благочестие и на разумното управление.
Нарича се Джовани да Фиданца. Един епизод, който му се случва като дете, бележи дълбоко живота му, както сам той разказва. Бил е поразен от тежка болест и дори баща му, който е бил лекар, не се е надявал да го спаси от смъртта. Тогава майка му прибягва към застъпничеството на Свети Франциск от Асизи, канонизиран неотдавна. И Джовани оздравява.
Фигурата на Бедняка от Асизи му става още по-близка след няколко години, когато е в Париж, за да следва там. Получава диплома за Магистър по изкуствата, която можем да сравним с тази от престижен лицей от наше време. Тогава, като толкова много млади хора от миналото и днес, Джовани си задава един основен въпрос: „Какво да правя с живота си?“ Възхитен от страстното свидетелство и евангелската радикалност на Малките Братя, пристигнали в Париж през 1219 г., Джовани ще похлопа на вратите на Францисканския манастир в този град и моли да бъде приет в голямото семейство на учениците на Свети Франциск. След много години той ще обясни мотивите за своя избор: в Свети Франциск и в основаното от него движение той вижда действието на Христос. Така пише в едно писмо, адресирано до друг брат: „Изповядвам пред Бога, че причината, по която обикнах още повече живота на блажения Франциск, беше тази, че той прилича на началото и на израстването на Църквата. Църквата започна с прости рибари и впоследствие се обогати с много забележителни и мъдри учители; вярата на блажения Франциск не е плод на човешка мъдрост, а на Христос“ (Epistula de tribus questionibus ad magistrum innominatum, in Opere di San Bonaventura. Introduzione generale, Rome 1990, p. 29).
И така, около 1243 г., Джовани облича францисканското расо и приема името Бонавентура. Веднага е определен да продължи образованието си, и посещава Богословския факултет на Парижкия Университет, следвайки много добри курсове. Получава различните титли, които изисква академичната кариера, като „бакалавър по библистика“ и „бакалавър сентенциарий“. Така Бонавентура изучава основно Светото Писание,, „Сентенциите“ на Петър Ломбард – учебник по богословие по онова време, и най-важните автори богослови, и в контактите му с преподаватели и студенти, пристигнали в Париж от цяла Европа, узрява собствената му мисъл и високостойностната му духовна чувствителност, които през следващите години ще проникнат произведенията и словата му, правейки го един от най-забележителните богослови в историята на Църквата. Интересно е да споменем заглавието на тезата, защитена от него, за да получи правото да преподава богословие – licentia ubique docendi, както се е казвало тогава. Дисертацията му е озаглавена „Въпроси за познанието на Христос“. Тази теза показва централното място, което Христос е имал винаги в живота и в учението на Бонавентура. Можем да кажем уверено, че цялата му мисъл е дълбоко христоцентрична.
В онези години в Папиж – града, в който се установява Бонавентура, – се води жестока полемика срещу Малките Братя на Свети Франциск от Асизи и Братята Проповедници на Свети Доминик де Гусман. Оспорва им се правото да преподават в Университета и дори се поставя под съмнение автентичността на богопосветения им живот. Разбира се, промените, въведени от Просешките Ордени в начина, по който се разбира богопосветения живот, за които говорих в предишните катехизиси, са толкова нови, че не всички успяват да ги разберат. Освен това, както се случва понякога и с искрено религиозни хора, е имало и породени от човешка слабост причини, като завист и ревност. Макар и изправен пред опозицията на останалите университетски преподаватели, Бонавентура започва да преподава в катедрата по богословие на францисканците, и, за да отговори на онези, които оспорват Просешките Ордени, съставя едно съчинение, наречено „Евангелското съвършенство“. В това съчинение той показва как Просешките Ордени, и по-специално Малките Братя, практикувайки обетите за бедност, чистота и послушание, следват съветите на Самото Евангелие. Отвъд тези исторически обстоятелства, учението, изложено от Бонавентура в тази негова творба и в живота му, остава завинаги актуално: Църквата става още по-озарена и красива от верността на призванието им на тези свои синове и дъщери, които не само прилагат на практика евангелските съвети, а, по Божия благодат, са призвани да следват тези съвети и така, чрез начина си на живот в бедност, целомъдрие и послушание, да свидетелстват, че Евангелието е източник на радост и съвършенство.
Конфликтът затихва поне за известно време и чрез личната намеса на Папа Александър IV през 1257 г. Бонавентура е признат официално за доктор и магистър на Парижкия Университет. Но се налага той да се откаже от тази престижна длъжност, защото през същата година Генералният Капитул на Ордена го избира за Генерален Министър.
Изпълнявайки това служение в течение на 17 години с мъдрост и всеотдайност, посещавайки провинциите, пишейки на братята, използвайки понякога значителна суровост, за да премахне нередностите. Когато Бонавентура започва своето служение, Орденът на Малките Братя вече е много развит: има 30 000 братя, разпръснати по целия Запад, с мисионерско присъствие в Северна Африка, в Близкия Изток и дори в Пекин. Налага се това разпространение да бъде консолидирано, и най-вече – да му се даде, в пълно съответствие с харизмата на Франциск, единство на действието и духа. Защото сред последователите на Светеца от Асизи има различни начини на интерпретация на посланието му, и съществува риск от вътрешно разцепление. За да се избегне тази опасност, Генералният Капитул на Ордена, свикан в Нарбон през 1260 г., приема и ратифицира предложения от Бонавентура текст, в който са събрани и унифицирани нормите, определящи ежедневния живот на Малките Братя. Но Бонавентура си дава сметка, че нормативните разпоредби, макар и изпълнени с мъдрост и умереност, не са достатъчни да осигурят общение на духа и сърцата. Трябва да се споделят едни и същи идеали и едни и същи мотиви. Затова Бонавентура желае да представи истинската харизма на Франциск, неговия живот и учение. И събира с голяма ревност документи, свързани с Бедняка, и слуша внимателно спомените на онези, които са познавали лично Франциск. От това се ражда една исторически добре обоснована биография на Светеца от Асизи, наречена „Legenda Maior“, редактирана и в съкратена форма под името „Legenda Minor“. Латинската дума „legenda“, за разлика от италианската, не означава плод на фантазията; напротив, означава авторитетен текст, който да бъде четен официално. Затова Генералният Капитул на Малките Братя от 1263 г., събран в Пиза, признава биографията на Свети Бонавентура за най-верния портрет на Основателя, и така тя става официално житие на Светеца.
Какъв е образът на Свети Франциск, изграден от сърцето и перото на неговия благочестив син и наследник Свети Бонавентура? Главното е, че Франциск е alter Christus – човек, който е търсил страстно Христос. В любовта, която го кара да му подражава, той изцяло се уподобява на него. Бонавентура посочва този жив идеал на всички последователи на Франциск. Този идеал, валиден за всеки християнин, вчера, днес и винаги, е посочен и като програма за Църквата на Третото Хилядолетие от моя Предшественик, Достопочтения Йоан Павел II. Тази програма, пише той в Посланието „Novo Millennio ineunte“, се основава „на Самия Христос, за да бъде Той познаван, обичан, да Му се подражава, да се живее в Него тринитарния живот и да се преобразува с Него историята чак до пълното й осъществяване в небесния Йерусалим“ (n. 29).
През 1273 г. животът на Бонавентура претърпява нова промяна. Папа Григорий X пожелава да го направи Епископ и Кардинал. Иска от него да подготви и едно изключително важно църковно събитие: Вселенския Събор в Лион, чиято цел е да възстанови общението между Латинската и Гръцката Църкви. Той се заема старателно с тази задача, но не успява да види края на това икуменично събиране, защото умира по време на заседанията му. Един анонимен папски нотарий съставя възхвала на Бонавентура, която ни представя един обобщаващ портрет на този велик светец и забележителен богослов: „Човек добър, любезен, благочестив и милосърден, изпълнен с добродетели, обичан от Бога и от хората … Защото Бог го бе дарил с такава благодат, че всички, които го виждаха, се преизпълваха с любов, която сърцата им не можеха да поберат“ (cfr J. G. Bougerol, Bonaventura, in A. Vauchez (a cura), Storia dei santi e della santit? cristiana. Vol. VI. L’epoca del rinnovamento evangelico, Milano 1991. p. 91).
Ще обобщим наследството на този свят Църковен Учител, който ни припомня смисъла на нашия живот със следните думи: „На земята … можем да съзерцаваме Божията необхватност чрез разсъждение и възхищение; в небесното отечество, обаче, това ще бъде чрез виждане, когато станем подобни на Бога, и чрез екстаз … ще навлезем в Божията радост“ (La conoscenza di Cristo, q.6, conclusione, in Opere di San Bonaventura. Opuscoli Teologici/1, Roma 1993, p. 187).
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)