15 октомври – Света Тереза Исусова, Девица и Църковна Учителка (Възпоминание)
Тереза Санчес де Сепеда е родена през 1515 г. в благородно семейство в Авила (Испания). Двадесетгодишна,бяга от родния си дом, за да постъпи в Кармелитски манастир, където приема името Тереза Исусова. След много физически и духовни трудности преживява вътрешен прелом и поставя началото на голяма реформа и обновление на Кармелитския Орден. Богатия си мистичен опит описва в своите съчинения („Автобиография“, „Път на съвършенството“, „Вътрешният замък“ и др.). Умира в Алба да Торес на 15 октомври 1515 г. и мощите й почиват до днес там. Канонизирана е през 1622 г. от Папа Григорий XV, а през 1970 г. Папа Павел VI я провъзгласява за Църковна Учителка.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ на Ватикана – 2 февруари 2011 г.
Скъпи братя и сестри,
По време на катехизисите, които пожелах да посветя на Отците на Църквата и на големите фигури на богослови и жени от Средновековието, имах възможността да се спра на някои Светци и Светици, провъзгласени за Учители на Църквата заради възвишеното си учение. Днес бих искал да започна една кратка серия от срещи, с които да завърша представянето на Църковните Учители. Ще започна с една Светица, която е един от върховете на християнската духовност на всички времена: Света Тереза от Авила (Исусова).
Тя се ражда в Авила, в Испания, през 1515 г., под името Тереза де Ахумада. В автобиографията си разказва някои моменти от своето детство: раждането си от „добродетелни и богобоязливи родители“, в голямо семейство, с девет братя и три сестри. Още съвсем малка, на около 9 години, успява да прочете житията на някои мъченици и това събужда у нея желанието за мъченичество. Тогава решава спонтанно да избяга от къщи, за да умре като мъченица и да отиде в Небето (cfr Vita 1, 4). „Искам да видя Бога“, казва момиченцето на родителите си. След няколко години Тереза ще говори за прочетеното в детството си и ще потвърди, че там е открила истината, която обобщава с два фундаментални принципа: от една страна – „опитът, че всичко, което принадлежи на този свят, преминава“, и от друга – че единствено Бог е „завинаги, винаги, винаги“ – тема, към която ще се върне в прочутото си стихотворение: „Нищо да не те плаши,/ нищо да не те смущава,/ всичко отминава. Бог не се променя;/с търпение се постига всичко./ Който има Бога,/ нищо не му трябва./ Само Бог ти стига!“ Остава сираче без майка на 12 години и моли Пресветата Дева да бъде тя нейна майка (cfr Vita 1, 7).
Ако в нейното юношество четенето на светски книги я тласка към увлечения по светския живот, опитът й като ученичка на монахините Августинки от „Света Мария на Благодатите“ в Авила и четенето на духовна литература – особено на класиците на францисканската духовност, – я научават на съсредоточеност и на молитва. 20-годишна, тя постъпва в Кармелитския манастир на Въплъщението в Авила. В богопосветения си живот приема името Тереза Исусова. След три години се разболява тежко, дори остава четири дни в кома и изглежда умряла (cfr Vita 5, 9). В борбата срещу своите болести Светицата вижда борба срещу слабостите и съпротивата на Божието призвание: „Исках да живея, – пише тя, – защото разбирах добре, че не живея, а се боря със сянката на смъртта. Нямаше никой, който да ми даде живот; и аз самата не можех да си го дам, а Онзи, Който можеше да ми даде живот, имаше право да не ми помага, след като толкова пъти ме бе насочвал към Себе Си, а аз Го бях изоставила“ (Vita 8, 2). През 1534 г. губи близостта на роднините си: баща й умира, а всичките й братя заминават един след друг за Америка. По време на Великия Пост през 1554 г., 39-годишна, Тереза достига върха в борбата си срещу своите слабости. Съвсем случайното намиране на статуята на „силно наранения Христос“ бележи дълбоко живота й (cfr Vita 9). Светицата, която в този период намира голяма прилика между себе си и Свети Августин от „Изповедите“, описва по този начин решителния ден в мистичния си опит: „Случи се така …, че внезапно усетих Божието присъствие: по никакъв начин не можех да се съмнявам, че Той е вътре в мен и че цялата съм обзета от Него“ (Vita 10, 1).
Паралелно с развитието на вътрешния си живот, Светицата започва да осъществява по конкретен начин идеала си за реформа на Кармелитския Орден: през 1562 г. основава в Авила с помощта на Епископа на града дон Алваро де Мендоса първия реформиран Кармел, а малко след това получава потвърждение за това от Генералния Супериор на Ордена – Джованни Баттиста Росси. През следващите години продължава да основава нови Кармели – общо 17. Фундаментална е срещата й със Свети Йоан от Кръста, с когото през 1568 г. създава в Дуруело, близо до Авила, първия манастир на Босите Кармелити. Тереза завършва зимния си живот именно докато е заета с работа по основаването. През 1582 г., след като създава Кармела в Бургос и е на път обратно за Авила, тя умира през нощта на 15 октомври в Алба де Торес, повтаряйки смирено две неща: „Най-накрая умирам като дъщеря на Църквата“ и „Време е вече да се видим, Женихо мой!“ Животът й протича в Испания, но е пожертван за цялата Църква. Беатифицирана от Папа Павел V през 1614 г. и канонизирана през 1622 г. от Григорий XV, тя е обявена за „Църковна Учителка“ от Божия Слуга Павел VI през 1970 г.
Тереза Исусова няма никаква академична подготовка, но е винаги съкровищница за учението на богословите, образованите хора и духовните учители. Като писателка, тя винаги е наблягала на онова, което е преживяла лично или е видяла в опита на другите (cfr Prologo al Cammino di Perfezione), тоест – винаги тръгва от опита. Тереза има възможността да изгради духовно приятелство с много Светци, особено със Свети Йоан от Кръста. Същевременно се храни с четенето на Отците на Църквата – Свети Йероним, Свети Григорий Велики, Свети Августин. Сред най-важните й творби ще припомним най-вече автобиографията й, озаглавена „Книга на живота“, която тя нарича „Книга на милостите Господни“. Съставена в Кармела в Авила през 1565 г., тя описва биографично духовния й път. Написва я, твърди самата Тереза, за да подложи душата си на преценката на „Учителя на духовното“ – Свети Йоан от Авила. Целта й е да разкрие присъствието и действието на милосърдния Бог в живота си: затова творбата често преминава в молитвен диалог с Господа. Това е четиво, което очарова, защото Светицата не просто разказва, а пресъздава дълбокия опит от отношенията си с Бога. През 1556 г. Тереза пише „Път на съвършенството“, наречен от нея „Увещания и съвети, които Тереза Исусова дава на своите монахини“. Презназначен е за дванадесет новиции от Кармела „Свети Йосиф“ в Авила. На тях Тереза предлага интензивна програма на съзерцателен живот в служба на Църквата, която основава единствено на евангелските добродетели и на молитвата. Сред най-ценните й творби е коментарът към „Отче наш“ – модел на молитвата. Най-известното мистично произведение на Света Тереза е „Вътрешният замък“, писано през 1577 г., в зрелия й период. Това е прочит на нейния път в духовния живот и същевременно е кодификация на възможния път на християнския живот към неговата пълнота – светостта, под действието на Светия Дух. Тереза го сравнява със структурата на замък със седем зали, като образ на вътрешния живот на човека, въвеждайки същевременно образа на копринената буба, която се преобразява в пеперуда, за да опише прехода от естественото към свръхестественото. Светицата се вдъхновява от Светото Писание, особено от „Песен на Песните“, за финалния образ на „Младоженеца и Младоженката“, което й позволява да опише в седмата зала кулминацията на християнския живот в четирите му аспекта: тринитарен, христологичен, антропологичен и еклезиален. На дейността си на основателка на реформирани Кармели Тереза посвещава „Книга на основаванията“, писана между 1573 и 1582 г., в която говори за живота на зараждащата се монашеска група. Както в автобиографията й, разказът се стреми да разкрие най-вече Божието действие в основаването на новите манастири.
Не е лесно да се обобщи с малко думи дълбоката и многообразна духовност на Тереза. Бих искал да набележа само някои основни пунктове. На първо място, Света Тереза предлага евангелските добродетели като основа на целия християнски и човешки живот: особено откъсването от благата или евангелската бедност е онова, което засяга всички нас; любовта помежду ни като основен елемент на живота в общността и в обществото; смирението като любов към истината; решителността като плод на християнската смелост; теологалната надежда, която тя описва като жажда за живата вода. Не забравя и човешките добродетели: вежливостта, искреността, скромността, любезността, радостта, културата. На второ място, Света Тереза предлага дълбока синтония с великите библейски персонажи и живото слушане на Божието Слово. В особено съзвучие се чувства тя с Невястата от Песен на Песните и с апостол Павел, наред с Христос в Страданията и с Евхаристичния Исус.
След това Светицата подчертава колко важна е молитвата: да се молиш, казва тя, „означава да се срещаш с приятел,защото тогава се срещаме с Онзи, за Когото знаем, че ни обича“ (Vita 8, 5). Идеята на Света Тереза съвпада с дефиницията, която Свети Тома Аквински дава на теологалната любов, като „amicitia quaedam hominis ad Deum“ – приятелство на човека с Бога, Който пръв предлага Своето приятелство на човека: инициативата идва от Бога (cfr Summa Theologiae II-II, 23, 1). Молитвата е живот и се развива последователно, стъпка по стъпка, с развитието на християнския живот: тя започва с молитвата на глас, преминава през интериоризацията й чрез медитацията и съсредоточеността, докато достигне накрая до любовното единство с Христос и с Пресветата Троица. Очевидно тук не става дума за развитие, при което изкачването на по-горно стъпало означава изоставяне на предишния тип молитва, а е по-скоро последователно задълбочаване на отношенията с Бога, което обхваща целия живот. Това е нещо повече от педагогика на молитвата, това е истинска „мистагогия“: Тереза учи читателя на своите произведения да се моли, като тя самата се моли с него. Затова непрекъснато спира разказа или изложението си, за да се отдаде на молитва.
Друга тема, скъпа на тази Светица, е централното място на човешката природа на Христос. За Тереза християнският живот е лична връзка с Исус, връх на която е единството с Него чрез благодатта, чрез любовта и чрез подражанието. Оттук и значението, което тя придава на медитацията върху Страданията и Евхаристията като присъствие на Христос в Църквата, за живота на всеки вярващ и като сърце на Литургията. Света Тереза изпитва безусловна любов към Църквата: тя проявява жив „sensus Ecclesiae“ в условията на разделения и конфликти в Църквата по нейно време. Реформата й на Кармелитския Орден е водена от намерението й да служи по-добре и по-добре да защитава „Светата Католическа Римска Църква“, и тя е готова да даде живота си за нея (cfr Vita 33, 5).
Последният основен аспект на учението на Тереза, който бих желал да подчертая, е съвършенството като божествено вдъхновение на християнския живот и като негова крайна цел. Светицата има много ясна идея за „пълнотата“ на Христос, живяна от християнина. Накрая на пътуването във „Вътрешния замък“, в последната „зала“, Тереза описва тази пълнота, осъществена в присъствието на Троицата, в единството с Христос чрез тайната на човешката Му природа.
Скъпи братя и сестри, Света Тереза Исусова е истинска учителка на християнски живот за верните от всяко време. В нашето общество, където са оскъдни духовните ценности, Света Тереза ни учи да бъдем неуморни свидетели на Бога, на Неговото присъствие и на Неговото действие, учи ни да чувстваме истински тази жажда за Бога, която съществува в дълбините на сърцето ни, желанието да видим Бога, да търсим Бога, да разговаряме с Него и да бъдем Негови приятели. Това приятелство е нужно за всички нас и ние трябва да го търсим непрестанно, ден след ден. Примерът на тази дълбоко съзерцателна и изключително действена Светица нека подтиква и нас да посвещаваме всеки ден достатъчно време на молитвата, на отварянето към Бога, на пътуването в търсене на Бога, за да Го видим, за да намерим Неговото приятелство и така – истинския живот; за да могат мнозина от нас да кажат: „Аз не живея; аз всъщност не живея, защото не живея смисъла на живота си“. Затова времето за молитва не е загубено време, а е време, в което се отваря пътят на живота, отваря се пътят, за да се научим от Бога на гореща любов към Него, към Неговата Църква, и на конкретна любов към нашите братя. Благодаря.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)