15 август – ОТНАСЯНЕ НА БЛАЖЕНА ДЕВА МАРИЯ В НЕБЕТО (Тържество)
Из Апостолическата Конституция „Munificentissimus Deus“ на Пий XII, Папа
(AAS 42 [1950], 760-762.767-769)
Светите Отци и великите Църковни Учители в проповедите и словата, произнесени пред народа на днешния празник, говореха за Отнасянето в небето на Божията Майка като за учение, вече живо в съзнанието на верните и изповядвано вече от тях. Те обясняваха обширно значението му, уточняваха го и задълбочаваха съдържанието му, разкриваха големите му богословски основания. Подчертаваха най – вече това, че обект на празника не е единствено фактът, че смъртното тяло на Блажената Дева е било предпазено от тление, но също и нейният триумф над смъртта и прославата й на небето, защото Майката е подражание на модела, следвайки Своя единствен Син Исус Христос.
Свети Йоан Дамаскин, който се издига сред останалите като всепризнат глава на тази традиция, разглеждайки телесното Отнасяне в небето на великата Божия Майка в светлината на другите нейни привилегии, възкликва вдъхновено: „Онази, която при раждането запази непокътната своята девственост, трябваше също така да запази без никакво тление и своето тяло след смъртта. Онази, която бе носила в утробата си Създателя, станал Дете, трябваше да живее в небесните жилища. Онази, която бе дадена за невяста на Отца, не можеше да не намери място сред небесните престоли. Трябваше да съзерцава своя Син в славата Му отдясно на Отца – тя, която Го бе видяла на кръста; тя, която, предпазена от болката, когато Го бе родила на бял свят, бе пронизана от меча на болката, когато Го бе видяла да умира. Справедливо бе Божията Майка да притежава онова, което принадлежи на Сина и да бъде почитана от нсички твари като Майка и рабиня на Бога“.
Свети Герман Константинополски смяташе, че нетленността и отнасянето в небето на тялото на Девата Богородица не само са свързани с божественото й майчинство, но и с особената святост на девственото й тяло: „Ти, както е писано,си цялата блясък (ср. Пс. 44, 14); и девственото ти тяло е изцяло свято, изцяло чисто, изцяло храм Божи. Затова то не можеше да познае тлението на гроба, а, макар да запази естествените си белези, трябваше да бъде преобразено в светлината на нетлението, да навлезе в това ново и славно съществуване, да се радва на пълното освобождение и на съвършения живот“.
Друг древен писател твърди: „Христос, нашият Спасител и Бог, дарител на живота и на безсмъртието – Той върна живота на Мария. Той направи онази, която Го бе родила, подобна на Себе Си в нетленността на тялото, и то завинаги. Той я възкреси от смъртта и я прие при Себе Си, по начин, познат само на Него“.
Всички тези разсъждения и аргументи на Светите Отци, както и на богословите по същата тема, имат като последна основа Светото Писание. И наистина, Библията ни представя Пресветата Божия Майка като най-тясно свързана със Своя божествен Син и винаги солидарна с Него, като участница в Неговото състояние.
А що се отнася до Преданието, не бива да се забравя, че още от II век Дева Мария е представяна от Светите Отци като нова Ева, тясно свързана с новия Адам, макар и подчинена Нему. Майката и Синът са винаги единни в борбата срещу адския неприятел; борба, която, както бе предсказано в Протоевангелието (ср. Бит. 3, 15), трябва да приключи с пълната победа над греха и над смъртта, над онези врагове, които Апостолът на народите представя винаги свързани (ср. Рим. гл. 5 и 6; 1 Кор. 15, 21-26; 54-57).Както славното възкресение на Христа бе основен момент и заключителен знак на тази победа, така и за Мария общата борба трябваше да приключи с прославянето на нейното девствено тяло, както потвърждава Апостолът: „Щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртно тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата на Писанието: Смъртта биде погълната с победа“ (1 Кор. 15, 54; ср. Ос. 13, 14).
По този начин августейшата Божия Майка, по тайнствен начин свързана с Исус Христос през цялата вечност, „със същия декрет“ на предопределението, непорочна в своето зачатие, ненарушена Дева в божественото си майчинство, всеотдайна спътница на божествения Спасител, победил греха и смъртта, накрая бе удостоена да увенчае своето величие, като преодолее тлението на гроба. Тя победи смъртта, както бе сторил вече нейният Син, и бе издигната с тяло и душа в славата на небето, където блести като Царица отдясно на своя Син, безсмъртния Цар на вековете.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)