между 15 март и 18 април – ПАЛМОВА НЕДЕЛЯ (ВРЪБНИЦА)
Проповед на Папа Франциск на Светата Литургия за Палмова Неделя на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 24 март 2013 г.
1. Исус влиза в Йерусалим. Тълпата ученици го придружава празнично, пред него се постилат наметала, говори се за извършените от Него чудеса, издига се вик на възхвала: „Благословен, Който идва – Царят, в името на Господа! Мир на небето и слава в небесните висини!“ (Лука 19, 38).
Тълпа, празник, възхвала, благослов, мир: чувства се атмосферата на радост. Исус е събудил в сърцата толкова надежди, особено сред смирените, простите, бедните, забравените хора, които не струват нищо в очите на света. Той е успял да разбере човешката нищета, разкрил е милосърдното лице на Бога и се е склонил, за да излекува тялото и душата.
Такъв е Исус. Такова е Неговото сърце, което вижда всички нас, което вижда нашите болести, нашите грехове. Велика е любовта та Исус! И така, Той влиза в Йерусалим с тази любов и вижда всички нас. Хубава е тази сцена: изпълнена със светлина – светлината на Исусовата любов, с любовта на сърцето Му – с радост, с празник.
В началото на Литургията и ние повторихме това. Размахвахме нашите палми. И ние приехме Исус; и ние показахме, че се радваме да Го придружаваме, да знаем, че е наблизо, че присъства в нас и сред нас, като приятел, като брат, също и като Цар – тоест, като бляскав фар в живота ни. Исус е Бог, но е понизил Себе Си, за да върви с нас. Той е наш приятел, наш брат. Озарява ни в нашия път. И като такъв Го приехме днес. И това е първата дума, която бих искал да ви кажа: радост! Никога не бъдете тъжни мъже и жени: един християнин никога не може да бъде такъв! Никога не позволявайте да ви обземе обезсърчение! Нашата радост не се ражда от притежанието на много неща, а се ражда от срещата ни с една Личност: Исус, Който е сред нас; ражда се от знанието, че с Него не сме никога сами, включително в трудните моменти, включително когато житейският ни път се сблъсква с проблеми и пречки, които изглеждат непреодолими, и които са много! И в този момент идва врагът, идва дяволът, маскиран толкова пъти като ангел, и ни казва измамно своето слово. Не го слушайте! Да следваме Исус! Ние придружаваме, следваме Исус, но най-вече знаем, че Той ни придружава и ни вдига на раменете Си: в това е нашата радост, надеждата, която трябва да носим на този наш свят. И, моля ви, не позволявайте да ви откраднат надеждата! Не позволявайте да ви откраднат надеждата! Онази надежда, която ни дава Исус.
2. Втора дума. Защо Исус влиза в Йерусалим, или по-добре: как Исус влиза в Йерусалим? Тълпата Го поздравява като Цар. И Той не се противопоставя, не я кара да замълчи (ср. Лука 19, 39-40). Но какъв Цар е Христос? Да Го погледнем: язди магаре, няма двор, който да Го следва, не е заобиколен от войска – символ на силата. Онези, които Го приемат, са скромни, прости хора, които имат чувството, че Исус е нещо повече: онова чувство на вярата, което казва: Този е Спасителят. Исус не влиза в Светия Град, за да получи почестите, запазени за земните царе, за онези, които имат власт, които господстват. Влиза, за да бъде бичуван, хулен и оскърбяван, както предсказва Исаия в Първото Четиво (ср. Ис. 50, 6). Влиза, за да получи трънен венец, тояга, пурпурна мантия – царствеността Му да стане обект на подигравка. Влиза, за да изкачи Калвария (Голгота), натоварен с кръстното дърво. И именно тук заблестява Неговата царственост според Бога: царският Му трон е кръстното дърво! Мисля за онова, което Бенедикт XVI казваше на Кардиналите: Вие сте князе, но на един разпнат Цар. Този е тронът на Исус. Исус го поема върху Себе Си … Защо Кръстът? Защото Исус поема върху Себе Си злото, мръсотията, греха на света, както и нашия грях, на всички нас, и го измива. Измива го с кръвта Си, с милосърдието, с любовта на Бога. Да се огледаме наоколо: колко рани и злини се стоварват върху човечеството! Войни, насилия, икономически конфлисти, които поразяват най-слабите, жажда за пари, които освен това никой не може да отнесе със себе си, трябва да ги остави. Баба ми казваше на нас, децата: Саванът няма джобове. Любов към парите, власт, корупция, разделения, престъпления срещу човешкия живот и срещу творението. И също – всеки от нас знае това и го е изпитал – нашите лични грехове: липсата на любов и на уважение към Бога, към ближния и към цялото творение. И Исус на Кръста изпитва цялата тежест на злото и със силата на Божията любов го побеждава; разгромява го със Своето възкресение. Това е доброто, което Исус прави на всички нас от трона Си на Кръста. Христовият Кръст ни прегръща с любов, никога не води към тъга, а към радост – към радостта, че сме спасени и да правим поне мъничко от това, което Той е направил в деня на смъртта Си.
3. Днес, на този Площад има толкова много младежи: от 28 години Палмовата Неделя е Ден на Младежта! Ето и третата дума: младежи! Скъпи младежи, видях ви на процесията, когато влизахте. Представям си ви как празнувате около Исус, размахвайки маслинени клонки. Представям си ви как викате Неговото име и изразявате радостта си, че сте с Него! Вие имате важен дял в празника на вярата. Вие ни носите радостта на вярата и ни казвате, че трябва да живеем вярата си с младежко сърце, винаги: с младежко сърце, дори когато сме на седемдесет, осемдесет години! Младежко сърце! С Христос сърцето никога не остарява! Обаче всички ние знаем това, и вие знаете добре, че Царят, Когото следваме и Който ни придружава, е много специален! Той е Цар, Който обича дори до кръста и ни учи да служим, да обичаме. И вие не се срамувате от Кръста Му! Нещо повече, прегръщате Го, защото сте разбрали, че в даряването на себе си – в даряването на себе си, в излизането от себе си, се състои истинската радост и че с Божията любов Той победи злото. Вие носите странстващия Кръст из всички континенти, по пътищата на света. Носите то, отговаряйки на призива на Исус: „Идете и направете ученици всички народи“ (ср. Мат. 28, 19, който е и темата на Младежкия Ден тази година. Носите го, за да кажете на всички, че на Кръста Исус разруши стената на враждата, която разделя хората и народите, и донесе помирение и мир. Скъпи приятели, и аз тръгвам на път с вас, от днес, по стъпките на Блажения Йоан Павел II и на Бенедикт XVI. Вече сме близо до следващия етап на това голямо поклонничество на Кръста! Гледам с радост към предстоящия юли в Рио де Жанейро! Определям ви среща в този голям бразилски град! Подгответе се добре, особено духовно, във вашите общности, та тази Среща да бъде знак на вярата за целия свят. Младежите трябва да кажат на света: добре е да се следва Исус; добре е да се върви с Исус; добро е посланието на Исус; добре е да излизаме от нас самите, и да носим Исус в перифериите на света и на живота! Три думи: радост, кръст, младежи.
Да се молим за посредничеството на Дева Мария. Тя да ни научи на радостта от срещата с Христос, на любовта, с която трябва да Го гледаме край Кръста, на ентусиазма на младежкото сърце, с което трябва да Го следваме през тази Свята Седмица и през целия си живот. Амин!
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)