14 септември – Въздвижение на Светия Кръст (Празник)
Днес Църквата празнува Въздвижението на Светия Кръст, чрез който е прославен нашият Господ Исус Христос. Конкретното събитие, поставило началото на този празник, е тържественото връщане на Господния Кръст в Йерусалим през 638 г. след победата на византийския император Ираклий (610-641) над персите. Християните почитат Кръста като знак на Христовата победа над смъртта, в очакване на второто Му пришествие в славата.
Из „Слова“ на Свети Андрей Критски, Епископ
(Слово 10 за Въздвижение на Светия Кръст; Patrologia Graeca 97, 1018-1023)
Честваме празника на Светия Кръст, чрез който е бил прогонен мракът и се е завърнала светлината. Честваме празника на Светия Кръст и така, заедно с Разпнатия, биваме и ние издигнати и възвисени. Защото по този начин се откъсваме от земята на греха и се въздигаме във висините. Такова е богатството на Кръста, че който го притежава, той има истинско съкровище. С право го наричам така, защото и на слово, и на дело той е по-скъпоценен от всички блага. В него е цялото наше спасение. Той е средството и пътят за нашето завръщане към началното ни състояние.
Ако го нямаше Кръстът, нямаше да го има и Разпнатият Христос. Ако го нямаше Кръстът, Животът нямаше да увисне на дървото. А ако Животът не бе прикован на дървото, от страната Му нямаше да избликнат изворите на безсмъртието: кръвта и водата, които очистват света. Нямаше да бъде скъсана присъдата, написана заради нашия грях и ние нямаше да имаме свобода, нямаше да можем да се радваме на дървото на живота, раят нямаше да бъде отворен за нас. Ако го нямаше кръстът, смъртта нямаше да бъде победена, адът нямаше да бъде съкрушен.
Кръстът, следователно, е несравнимо прекрасен източник, защото чрез него получихме много блага, толкова по-многобройни, колкото по-велика е неговата заслуга, която се дължи обаче в най-голяма степен на чудесата и на Страданията на Христа. Кръстът, след това, е толкова ценен, защото е едновременно и място на смъртта, и трофей на Бога. Място на смъртта поради доброволната Му смърт на него. Трофей, защото чрез него бе победен дяволът, а заедно с дявола бе разгромена смъртта. Освен това бе сломена мощта на ада, и така кръстът стана всеобщо спасение за цялата вселена.
Кръстът е славата на Христа, възвисяването на Христа. Кръстът е скъпоценна и несравнима чаша, която е събрала всички болки на Христа, и е пълно обобщение на Неговите Страдания. За да се убедиш, че Кръстът е славата на Христа, чуй казаното от Него: „Сега се прослави Синът Човечески, и Бог се прослави в Него, и веднага ще Го прослави“ (Йоан 13, 31-33).
Също така: „И сега прослави Ме, Отче, у Тебе Самия със славата, която имах у Тебе, преди свят да бъде“ (Йоан 17, 5). И още:“Отче, прослави името Си!“ Тогава дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя“ (Мат. 12, 28), за да обясни онази прослава, която ще последва на Кръста. И тъй като Кръстът е и въздигане на Христа, чуй онова, което Сам Той казва: Когато бъда въздигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си (ср. Йоан 12, 32). Виждаш ли сега, че Кръстът е прослава и въздигане на Христа?
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)