14 септември – Въздвижение на Светия Кръст

14 септември – Въздвижение на Светия Кръст (Празник)

 

Днес Църквата празнува Въздвижението на Светия Кръст, чрез който е прославен нашият Господ Исус Христос. Конкретното събитие, поставило началото на този празник, е тържественото връщане на Господния Кръст в Йерусалим през 638 г. след победата на византийския император Ираклий (610-641) над персите. Християните почитат Кръста като знак на Христовата победа над смъртта, в очакване на второто Му пришествие в славата.

 

Из „Слова“ на Свети Андрей Критски, Епископ

(Слово 10 за Въздвижение на Светия Кръст; Patrologia Graeca 97, 1018-1023)

Честваме празника на Светия Кръст, чрез който е бил прогонен мракът и се е завърнала светлината. Честваме празника на Светия Кръст и така, заедно с Разпнатия, биваме и ние издигнати и възвисени. Защото по този начин се откъсваме от земята на греха и се въздигаме във висините. Такова е богатството на Кръста, че който го притежава, той има истинско съкровище. С право го наричам така, защото и на слово, и на дело той е по-скъпоценен от всички блага. В него е цялото наше спасение. Той е средството и пътят за нашето завръщане към началното ни състояние.

Ако го нямаше Кръстът, нямаше да го има и Разпнатият Христос. Ако го нямаше Кръстът, Животът нямаше да увисне на дървото. А ако Животът не бе прикован на дървото, от страната Му нямаше да избликнат изворите на безсмъртието: кръвта и водата, които очистват света. Нямаше да бъде скъсана присъдата, написана заради нашия грях и ние нямаше да имаме свобода, нямаше да можем да се радваме на дървото на живота, раят нямаше да бъде отворен за нас. Ако го нямаше кръстът, смъртта нямаше да бъде победена, адът нямаше да бъде съкрушен.

Кръстът, следователно, е несравнимо прекрасен източник, защото чрез него получихме много блага, толкова по-многобройни, колкото по-велика е неговата заслуга, която се дължи обаче в най-голяма степен на чудесата и на Страданията на Христа. Кръстът, след това, е толкова ценен, защото е едновременно и място на смъртта, и трофей на Бога. Място на смъртта поради доброволната Му смърт на него. Трофей, защото чрез него бе победен дяволът, а заедно с дявола бе разгромена смъртта. Освен това бе сломена мощта на ада, и така кръстът стана всеобщо спасение за цялата вселена.

Кръстът е славата на Христа, възвисяването на Христа. Кръстът е скъпоценна и несравнима чаша, която е събрала всички болки на Христа, и е пълно обобщение на Неговите Страдания. За да се убедиш, че Кръстът е славата на Христа, чуй казаното от Него: „Сега се прослави Синът Човечески, и Бог се прослави в Него, и веднага ще Го прослави“ (Йоан 13, 31-33).

Също така: „И сега прослави Ме, Отче, у Тебе Самия със славата, която имах у Тебе, преди свят да бъде“ (Йоан 17, 5). И още:“Отче, прослави името Си!“ Тогава дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя“ (Мат. 12, 28), за да обясни онази прослава, която ще последва на Кръста. И тъй като Кръстът е и въздигане на Христа, чуй онова, което Сам Той казва: Когато бъда въздигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си (ср. Йоан 12, 32). Виждаш ли сега, че Кръстът е прослава и въздигане на Христа?

 

източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.