14 септември – Въздвижение на Светия Кръст (Празник)
Днес Църквата празнува Въздвижението на Светия Кръст, чрез който е прославен нашият Господ Исус Христос. Конкретното събитие, поставило началото на този празник, е тържественото връщане на Господния Кръст в Йерусалим през 638 г. след победата на византийския император Ираклий (610-641) над персите. Християните почитат Кръста като знак на Христовата победа над смъртта, в очакване на второто Му пришествие в славата.
Пасионистите почитат много този празник:
Въздвижението на Светия Кръст, на Изток се приравнява с Пасха и напомня за посвещаването в Йерусалим на Мартириона и Анастасиса, както и за намирането на Светия Кръст. Да възвеличим Кръста, който от оръдие на смъртта се е превърнал в източник на живот, води до радост.
Датата 14 септември води началото си от 335 година, когато реликвите на Светия Кръст били тържествено изложени в края на освещаването на константиновите базилики. Двойката „смърт–живот“, с добавката на „поражение–победа“, се повтаря и в префацията на празника:
„На дървото на кръста Ти установи спасението на човека,
защото оттам, откъдето произлезе смъртта, оттам да възкръсне и животът,
и онзи, който чрез дървото бе победил, чрез дървото да бъде победен.“
Празникът се е чествал още по времето на Основателя като Титул на Конгрегацията, и остава и до днес едно от най-представителните изражения на пасионистката духовност.
На нас, Пасионистите, е даден привилегият винаги да честваме Първите вечерни.
Отново ни идва на помощ словото на Основателя:
„Отбеляза ли тържествено празника на Въздвижението на Светия Кръст?
Ще ми отговориш „да“, но кой знае дали си ме разбрал добре.
Празникът на Кръста се чества истински във вътрешния храм от онези, които истински обичат Разпнатия.
А как се чества? Сега ще ти го кажа, както мога най-добре.
Този празник се чества духовно, в тихо страдание, без да се опираш на никое създание.
И понеже празниците се празнуват с радост, така и празникът на Кръста за влюбените в Разпнатия се извършва в страдание и мълчание, но с лице весело и спокойно,
така че този празник да бъде скрит за съществата, но открит само за Върховното Добро.
В този празник се приготвя угощение, защото се храниш с Божията воля,
по примера на нашия Разпнат Любовник.
О, колко сладка храна!
Тази храна е овкусена по различни начини:
ту с телесни и душевни страдания,
ту с противоречия, клевети и презрение от съществата.
О, колко нежен вкус има тя за устата на духа,
който я вкусва с чиста вяра и свята любов, в мълчание и надежда!“
Съединението с Бога се осъществява чрез любовта, която остава верна въпреки изпитанията и страданията.
Затова целта на празника на Въздвижението на Светия Кръст е да познаем още тук, на земята, тайната на любовта на Бог Отец, който е пожелал да изкупи човечеството чрез кръстната смърт на Своя Син,
за да можем да се наслаждаваме на плодовете на изкуплението в Небето.
Из „Слова“ на Свети Андрей Критски, Епископ
(Слово 10 за Въздвижение на Светия Кръст; Patrologia Graeca 97, 1018-1023)
Честваме празника на Светия Кръст, чрез който е бил прогонен мракът и се е завърнала светлината. Честваме празника на Светия Кръст и така, заедно с Разпнатия, биваме и ние издигнати и възвисени. Защото по този начин се откъсваме от земята на греха и се въздигаме във висините. Такова е богатството на Кръста, че който го притежава, той има истинско съкровище. С право го наричам така, защото и на слово, и на дело той е по-скъпоценен от всички блага. В него е цялото наше спасение. Той е средството и пътят за нашето завръщане към началното ни състояние.
Ако го нямаше Кръстът, нямаше да го има и Разпнатият Христос. Ако го нямаше Кръстът, Животът нямаше да увисне на дървото. А ако Животът не бе прикован на дървото, от страната Му нямаше да избликнат изворите на безсмъртието: кръвта и водата, които очистват света. Нямаше да бъде скъсана присъдата, написана заради нашия грях и ние нямаше да имаме свобода, нямаше да можем да се радваме на дървото на живота, раят нямаше да бъде отворен за нас. Ако го нямаше кръстът, смъртта нямаше да бъде победена, адът нямаше да бъде съкрушен.
Кръстът, следователно, е несравнимо прекрасен източник, защото чрез него получихме много блага, толкова по-многобройни, колкото по-велика е неговата заслуга, която се дължи обаче в най-голяма степен на чудесата и на Страданията на Христа. Кръстът, след това, е толкова ценен, защото е едновременно и място на смъртта, и трофей на Бога. Място на смъртта поради доброволната Му смърт на него. Трофей, защото чрез него бе победен дяволът, а заедно с дявола бе разгромена смъртта. Освен това бе сломена мощта на ада, и така кръстът стана всеобщо спасение за цялата вселена.
Кръстът е славата на Христа, възвисяването на Христа. Кръстът е скъпоценна и несравнима чаша, която е събрала всички болки на Христа, и е пълно обобщение на Неговите Страдания. За да се убедиш, че Кръстът е славата на Христа, чуй казаното от Него: „Сега се прослави Синът Човечески, и Бог се прослави в Него, и веднага ще Го прослави“ (Йоан 13, 31-33).
Също така: „И сега прослави Ме, Отче, у Тебе Самия със славата, която имах у Тебе, преди свят да бъде“ (Йоан 17, 5). И още:“Отче, прослави името Си!“ Тогава дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя“ (Мат. 12, 28), за да обясни онази прослава, която ще последва на Кръста. И тъй като Кръстът е и въздигане на Христа, чуй онова, което Сам Той казва: Когато бъда въздигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си (ср. Йоан 12, 32). Виждаш ли сега, че Кръстът е прослава и въздигане на Христа?
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)