14 август – Свети Максимилиан Мария Колбе, Свещеник и Мъченик (Възпоминание)
Раймунд Колбе е роден на 8 януари 1894 г. в работническо семейство в Здунска Вола (Полша, тогава под руска власт). Постъпва в Ордена на Францисканците Конвентуалци и приема името Максимилиан Мария. Учи в Рим и е ръкоположен за свещеник през 1918 г.
Завръща се във вече независима Полша и в Краков му е поверена задачата да разпространява почитта към Мария чрез молитвени групи – т. нар. „Милиция на Непорочната“, включваща хора от всички възрасти и социално положение. Основава списанието „Рицар на Непорочната“, придобило огромна популярност в Полша. Впоследствие поставя край Варшава началото на „Града на Мария“ – Непокаланов: един от големите центрове на почитта към Мария в страната. Продължава тази своя дейност и в Япония, където е мисионер в Нагасаки в продължение на няколко години. Завръща се в Полша в самото навечерие на Втората Световна война. На 13 септември 1939 г. е арестуван и изпратен в концентрационен лагер, където остава до декември с. г. След като е освободен, не щади сили да превърне Непокаланов в убежище за страдащите, нуждаещите се и преследваните в суровите условия на германската окупация. На 17 февруари 1941 г. е арестуван отново и попада в концлагера Аушвиц (Освиенцим). Жертва живота си, заемайки доброволно мястото на един осъден на смърт свой сънародник – баща на семейство. Загива мъченически, умъртвен от нацистите на 14 август 1941 г. Канонизиран е през 1982 г. от Папа Йоан Павел II.
Марио Скуду S.D.B. Свети Максимилиан Мария Колбе, Мъченик (1894-1941). Помнете любовта!
(Mario Scudu s.d.b. San Massimiliano Maria Kolbe, martire (1894-1941). Ricordatevi dell’amore)
Нерядко в началото на живота на много Светци и Светици откриваме някое свръхестествено явление, един „imput“ с божествен произход, което ще бележи, насочва и подкрепя делото им. Намираме го в живота на Дон Боско с прочутия му сън, когато е деветгодишен (който ще го съпътства и по-късно). Има го в живота на Свети Франциск, когато в едно видение той чува каква е неговата мисия: „Върви и възстанови Моята Църква“. В живота на Света Жана д’Арк е свързан с „гласовете“ й, които й съобщават задачата, на която трябва да посвети живота си. Разбира се, не бива да забравяме Мария от Назарет и Благовещението: най-решителната и най-„креативна“ Божия намеса в историята.
Нещо подобно се случва в живота на Свети Максимилиан Колбе. Истинският смисъл на човешката му участ е белязан от един мистичен опит, който преживява, когато е на около 10 години. Намира се в енорийската църква „Свети Матей“ в Пабянице. На малкия Максимилиан се явява Блажената Дева Мария, държаща в ръка две корони – бяла и червена. Той няма да разкаже никога и на никого за това видение, освен на майка си – Мария Домбровска – Колбе. Дева Мария иска от своя син да избере бялата корона на чистотата или червената – на мъченичеството. Момчето обаче решитерно избира и двете. Така, с този си избор, то започва един път, който ще трае през целия му живот. Този епизод е разказан под клетва от майка му.
Една „Милиция“ за обръщане на другите … и за освещаване на себе си
Максимилиан се ражда близо до Лодз, в Полша, на 8 януари 1894 г. Син е на Юлиуш и Мария Колбе. През 1917 г., заедно с по-големия си блат Франчишек, Максимилиан започва изпитателен период в един дом на Францисканците в Лвов, и през септември 1910 г. облича монашеското расо. След новициата е изпратен в Рим, за да учи философия и богословие. Остава във Вечния Град шест години. Там е ръкоположен за свещеник на 28 април 1918 г.
Трябва да отбележим една негова важна инициатива, започнала на 17 октомври 1917 г.: създаването на организацията „Милиция на Непорочната Мария“, чиято цел е: „Да работи за обръщане на грешниците, еретиците, схизматиците, неверниците, и особено на масоните, и за освещаване нейните членове и на всички под покровителството на Блажена Дева Мария, Непорочно Зачената и наша Посредница“. Така пише самият Максимилиан.
Когато се завръща в Полша, се разболява от туберкулоза и се налага да прекара четири години в един санаториум в Закопане. Но дори с разклатено здраве продължава активността си. Основаването на организацията „Милиция на Непорочната Мария“ през 1917 г. е само началото на религиозните и издателските му дела. През януари 1922 г. той основава марииното списание „Рицар на Непорочната“. Трудностите не закъсняват. Те идват от две страни. На първо място: от т. нар. „доброжелатели“. Едно издание, подобно на неговото, заклеймява списанието му като „алманах на дявола“ и „бревиарий на пустословието“. И това не е единствен случай. Втората поредица трудности идва от неговите началници. Те не са загрижени толкова за богословските въпроси (в това отношение нямат никакви възражение), а за административни проблеми. Защото не е достатъчно да се каже, че това е дело на Бога и на Дева Мария. То трябва да бъде финансирано. А кой ще плаща дълговете? Както се вижда, въпросът не е свързан с висша духовност, а е твърде земен. И го заявяват открито на Отец Колбе. И тук виждаме първата реакция на един … Светец, който вярва в Провидението и в онова, което прави от любов към Бога и Дева Мария, а не за да прави кариера. Същата реакция са имали Дон Боско (когато започва да строи голямата Базилика „Мария Помощница“ в Торино-Валдоко) и Котоленго.
Той също не губи кураж и очаква (оставяйки всичко на Него) действието на Провидението. И това действие идва точно навреме. Едва приключил отслужването на Литургията, той вижда на олтара торбичка с надпис: „На скъпата ми Майка – Непорочната“. Трудно е за вярване, но торбичката съдържа цялата сума, нужна за покриването на вече направените разходи.
Ето какво правят парите и в църковната област. Всички възражения на началниците му се стопяват като сняг под слънцето. Те веднага разбират всичко и го оставят да действа, виждайки, че е разрешил „добре“ първия си финансов проблем. От този ден той поставя близо до олтара кутия с образа на Котоленго – истински учител на упование в Провидението.
С тази инициатива той поставя основата на бъдещите „Градове на Непорочната“. Това му дело също е изключително – то идва от голямото му упование в Неппорочната Мария. Когато се завръща от санаториума в Закопане, той започва да търси терен в околностите на Варшава, където да построи първия „Град на Непорочната“. Подходящ терен е намерен, но той принадлежи на граф Любецки. Отец Колбе издига там статуя на Непорочната. Цената обаче е непосилна. Той разговаря с графа, обяснява му какво смята да направи с тази земя. Учтиво му е отказано. Но когато разговорът приключва, графът го пита какво да прави със статуята. Колбе му отговаря, че е най-добре просто да я остави на мястото й. И графът разбира, че теренът вече не принадлежи на него, а на Отец Колбе, и по-точно – на Непорочната Мария. Така се появява първият „Град на Непорочната“. Една инициатива, която е наистина изключителна, и след това се разпространява по целия свят. Неговият идеал е само един: да печели за Бога „чрез Мария“ една душа след друга.
Как един Светец умира в ада на Аушвиц
Но Полша е твърде малка за него. Както е била малка и Италия за Дон Боско, който изпраща първите си мисионери в Аржентина. Така е и с Отец Колбе: апостолският му плам го тласка към Изтока. И иска от началника си да му позволи да отиде като мисионер в Япония.
„Говорите ли японски?“ „Не“. „Имате ли пари?“ „Не“. „Как мислите да ги намерите?“ „Ще се обърна към досегашните ми благодетели.“ Началникът разбира и му позволява да замине.
В Япония монасите в началото не го приемат добре. Когато обаче разбират, че е учил в Рим и може да преподава философия, получава позволението им да работи. И там основава „Град на Мария“ и печата на японски език „Рицаря на Непорочната“. Всички го обичат, защото умее да разговаря с всички: евреи, протестанти, будисти. Намира също мнозина, които подкрепят делото му не само в Япония, но и в Китай и Индия. В доклада, който изпраща през 1937 г. на Папа Пий XI, той пише, че „Мариината Милиция“ има около милион членове, а списанията на Отец Колбе излизат в повече от милион екземпляра. Нещо изумително!
На своите сътрудници той препоръчва: „Да се борим с любов за всички човешки същества, включително за не много добрите. Това означава да се постави на първо място доброто, така че то да стане неустоимо, вместо да се привлича вниманието към злото чрез описанието му. Когато се налага вниманието на обществото и на властите да бъде привлечено към някакво злодеяние, трябва да правим това с любов към виновната личност, както и с деликатност: не бива да се прекалява или да се обръща прекалено голямо внимание на детайлите на такива злодеяния повече, отколкото е нужно, за да бъдат те поправени!“ Това са указания, над които журналистите от всички части на света би трябвало да се замислят.
Но здравето му се влошава, както и ситуацията в Европа в политическо отношение. Войната избухва на 1 септември 1939 г. Първата жертва на нацисткия бяс е Полша. Делото на Отец Колбе там също не е пощадено. Нещо повече, той сам е принуден да плати лично.
На 17 февруари 1941 г. е арестуван и затворен, а на 28 май е отведен в Аушвиц, превръщайки се в № 16.670. Като католически свещеник е поставен при евреите и му възлагат най-унизителната работа. Една от задачите му е да кара трупове в пещта на крематория. Отец Колбе прави това тържествено и с достойнство: за него то е литургичен акт. Това не остава незабелязано, както и фактът, че той никога не се оплаква. Един ден обаче един затворник успява да избяга от лагера. В отговор на това трябва да бъдат убити десетима затворници.
Един от определените, ужасен, се моли да го пощадят, защото има жена и деца. И тогава е извършен един велик жест на святост: на любовта в героични размери. Колбе проявява най-великата възможна любов, като умира за своя ближен, който дори не е негов приятел, а просто другар по нещастие. Той пристъпва напред, предизвиквайки общо смущение, и заявява, че желае да умре на мястото на този баща на семейство. Краят му настъпва след дълга агония в „килията на глада“, чрез инжекция със солна киселина. Когато протяга ръка към палача си, той шепне: „Радвай се, благодатна Марийо!“ Тези са последните му думи. Обявен е за Светец през 1982 г., а Папата подчертава ореола на мъченичеството му, провъзгласявайки го за „Покровител на нашите трудни времена“.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)