13 юни – Свети Антоний Падуански, Свещеник и Църковен Учител (Възпоминание)
Свети Антоний е роден ок. 1195 г. в Лисабон (Португалия), в семейство, принадлежащо към висшата португалска аристокрация. При кръщението си получава името Фернандо. 15-годишен постъпва в Ордена на Августинците, където получава много добра богословска и философска подготовка и през 1219 г. е ръкоположен за свещеник. В него настъпва духовен прелом, когато през 1220 г. в град Коимбра, където служи, са докарани телата на петима францисканци – мисионери, обезглавени в Мароко. Решава да напусте августинците и да се присъедини към новооснования Орден на Свети Франциск от Асизи, като приема името Антоний. Желаейки да претърпи мъченичество за Христа, заминава по море за Мароко, но претърпява корабокрушение и попада на италианска земя. Приема това като знак Божи и завинаги остава в Италия. Проповядва католическата вяра в Северна Италия и Южна Франция, където по онова време има много привърженици катарската ерес. През 1227 г. е избран за провинциал на францисканците в Северна Италия и се установява в Падуа. С проповедите и чудесата си обръща мнозина заблудени в Христовата вяра и е несравним образец на святост. Умира след тежко боледуване в Падуа на 13 юни 1231 г. Още на следващата година е обявен за светец от папа Григорий IX. Прец 1946 г. е провъзгласен от папа Пий XII за Църковен Учител.
Из „Слова“ на Свети Антоний Падуански, Свещеник и Църковен Учител ( 1, 226 )
Който е изпълнен със Светия Дух, той говори на различни езици. Различните езици са различни свидетелства за Христа: говорим на другите за смирението, бедността, търпението и послушанието, когато показваме, че присъстват в нас самите. Проповедта е резултатна и красноречива, когато говорят делата.
за съжаление, ние сме богати на думи и бедни на дела, и затова сме прокълнати от Господа, защото Той прокле смоковницата, на която не намери плодове, а само листа. „Един закон, казва Григорий, се налага на проповедника: да осъществява на дело това, което проповядва“. За нищо не служи познанието на закона на онзи, който с делата си разрушава своето учение.
Апостолите „започнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят“ (Деян. 2, 4). Блажен е, прочее, онзи, който говори онова, което му казва Този Дух, а не според наклонностите на своя дух. Има някои, които говорят според своя дух, крадат думите на другите и ги представят като свои. За тези и за тям подобните Господ казва на Йеремия: „Аз съм против пророците, казва Господ, които крадат думите Ми един от други. Ето, Аз съм против пророците, казва Господ, които боравят със свой език, а казват: „Той рече“. Ето, Аз съм против пророците на лъжливи сънища, казва Господ, които ги разказват и чрез свои измами и лъстене заблуждават Моя народ, когато Аз не съм ги пращал, нито съм им заповядвал, и те не принасят никаква полза на тоя народ, казва Господ“.
Затова да говорим според както ни е дадено от Светия Дух, и да Го помолим смирено да влее в нас Своята благодат, за да осъществи отново денят на Петдесятница в усъвършенстването на петте сетива и в спазването на Десетте Божи заповеди. Да Го молим да ни изпълни с мощен дух на съкрушение и да запали в нас огнени езици, за да изповядваме вярата, та, пламтящи и озарени в блясъка на светците, да заслужим да видим Единствения и Троичен Бог.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)