Блажени Йосафат Шишков, Павел Джиджов и Камен Вичев

На 26 май 2002 г. Папа Йоан Павел II на специална литургия-провъзгласяване на площад „Централен“ в Пловдив обяви отците Йосафат Шишков, Павел Джиджов и Камен Вичев за блажени.

Йосафат Шишков

Йосафат Шишков е български католически свещеник, успенец.

Роберт-Матей Шишков e роден в Пловдив на 9 февруари 1884 г. в многочислено семейство на католици. На 9 години той постъпва в малката семинария на успенците в Кара-Агач, близо до Одрин, където завършва начално и средно образование през 1899 г. Като успенец приема името Йосафат. На 24 април 1900 г., става послушник във Фанараки, близо до Цариград, където дава вечните си обети на 25 май 1902 г. Работи в няколко от мисиите на успенците в България – Ямбол (1901-1902), Караагач (1902-1903) и Варна (1903-1904), преди да се присъедини към семинарията в Лувен, Белгия, където учи философия и теология от 1904 г. до 1909 г. Ръкоположен е за свещеник на 11 юли 1909 г. в град Малин, Белгия.

Връща се в България, където става учител в колежите „Св. Августин“ в Пловдив (1909-1910) и „Св. Михаил“ във Варна (1910-1911), Караагач в Турция (1911- 1914), по време на Първата Световна война (1914-1919) отново в Пловдив и пак във Варна (1919-1929), директор е на малката семинария „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Ямбол (1929-1938), като в същото време е свещеник и в латинската ямболска енория „Пресвето сърце Исусово“.

Той е бил изключително деен човек, добър музикант, проповедник и възпитател, с ведър темперамент и с чувство за хумор. В малката семинария в Ямбол, той разширява сградата, за да приеме трийсет семинаристи от двата обреда, латински и славянски. Там служат литургията една седмица на славянски, една на латински. Увлича се от техническия напредък. През 1932 г. въвежда в обучението в Ямболската семинария радиопредавател и прожекционен апарат. Той е първият човек от Ямбол, който доставя и ползва пишеща машина на кирилаца. Организира вечеринки за младежите, които за първи път, благодарение на него слушат грамофон. Много млади хора присъстват на неговите демонстрации. Негов чест гост в семинарията е Монсеньор Ронкали, тогава папски представител в България.

През 1937 г. се връща във Варна, където създава френско-български център, който наброява повече от 150 души. През 1949 г., когато свещениците чужденци са принудени да напуснат България, епископ Евгений Босилков го назначава енорийски свещеник във Варна. Неуморимо работи за да оживи тази енория, като в същото време продължава да пише статии в-к „Поклонник“ ‒ малко списание предназначено за българските католици.

През декември 1951 г. е арестуван с обвинение за шпионаж. На 3 октомври 1952 г. Софийски градски съд произнася присъдите на 40 души съдени по един от т.нар. Католически процеси. Четирима души са осъдени на смърт чрез разстрел: никополският епископ Евгений Босилков, отец Камен Вичев, отец Павел Джиджов и отец Йосафат Шишков.

Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.

Павел Джиджов

Павел Джиджов е български католически свещеник, успенец.

Йосиф Джиджов е роден на 19 юли 1919 г. в Пловдив, в семейство на католици. От 1927 до 1931 г. учи в началното училище „Св. Андрей“ и след това до 1938 г. в колежа „Свети Августин“. Там се проявява като буден ученик, силен по математика и добър състезател по футбол. През октомври 1938 г. става послушник при успенците и на приема новото си име Павел. Следва теология във Франция във Философско-богословския институт в Лормоа, Есон, близо до Париж по време на Втората световна война и една година философия в Перпинян (Източни Пиренеи). На 8 септември 1942 дава вечните си обети.

През 1942 г. здравословни проблеми го принуждават да се върне в България, където продължава задочно богословското си образование и е ръкоположен за свещеник от латински обред на 26 януари 1945 г. в Пловдив.

После следва икономика и социални науки, като в същото време е учител в колежа „Свети Михаил“ във Варна. Заради силното влияние, което е имал сред студентите си, той е зорко следен от милицията. По-късно е назначен за домакин в колежа „Свети Августин“ поради честите боледувания.

На 4 юли 1952 г. е арестуван в семинарията на успенците в Пловдив с обвинение за шпионаж. На 3 октомври 1952 г. Софийски градски съд произнася присъдите на 40 души съдени по един от т.нар. Католически процеси. Четирима души са осъдени на смърт чрез разстрел: никополският епископ Евгений Босилков, отец Камен Вичев, отец Павел Джиджов и отец Йосафат Шишков.

Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.

През 2007 г. епископ Георги Йовчев освещава в катедралата „Свети Лудвиг“ в Пловдив параклис на „Блажения Павел Джиджов” – покровител на младежта в Софийско-Пловдивската епархия.

Камен Вичев

Проф. д-р Камен Вичев е български католически свещеник, успенец.

Петър Вичев е роден на 23 май 1893 г. в с.Срем, Тракийска епархия, Бургаска област в семейство на православни родители, в което две от шестте момчета стават по-късно монаси успенци. Първоначално учи в малката семинария в Кара-Агач, близо до Одрин. През септември 1910 г. става послушник в ордена на Успенците в град Гемп, недалеч от Лувен в Белгия и приема името Камен. През 1912 г. започва богословското си образование в Лувен, където следва философия и теология до лятото на 1918 г.

След като се завръща в България е назначен преподавател в колежа „Свети Августин” в Пловдив, а по-късно в малката семинария в района Кум-Капу в Цариград. Там на 22 декември 1921 г. е ръкоположен за свещеник от Източен обред в Цариград. После следва теология в Страсбург и Източния инсититут в Рим. В Рим подготвя дисертация по богословие, която защитава в университета в Страсбург през 1929 г.

През 1930 г. е назначен за учител по философия и директор по учебна работа в колежа „Свети Августин“ в Пловдив, където преподава до закриването му на 2 август 1948 г. Изнася лекции на теми свързани с младежта и обществения живот. Сътрудник е на Католическия вестник „Истина“ и списание „Византийски изследвания“. Когато колежът е затворен, отец Камен става отговорник на семинарията в Пловдив. През 1948 г. всички свещеници-чужденци са прогонени от България и отец Камен е провъзгласен за областен викарий на българите успенци.

Заедно с още двама свещеници отец Камен е арестуван през нощта на 4 юли 1952 г. и обвинен, че е водач на католически заговор срещу сигурността на държавата. На 3 октомври 1952 г. Софийски градски съд произнася присъдите на 40 души съдени с отец Камен по един от т.нар. Католически процеси. Той е вписан на първо място в обвинителния акт като ръководител на заговора. Четирима души са осъдени на смърт чрез разстрел: никополският епископ Евгений Босилков, отец Камен Вичев, отец Павел Джиджов и отец Йосафат Шишков.

Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.

Отец Иван Вичев е негов брат, а отец Велик Вичев e негов племенник.

В близост до катедралния храм „Свети Лудвик” в Пловдив е издигнат паметник на отец Камен Вичев. Паметникът е осветен на 11 ноември 2000 г.