13 декември – Света Луция, Девица и Мъченица (Възпоминание)
Света Луция е родена в Сиракуза (Сицилия) през втората половина на III в. Загива мъченически на 13 декември 304 г., по време на антихристиянските гонения на римския император Диоклециан. Героичната й смърт в името на вярата е описана в древен разказ за нейното мъченичество.
Биаджо Фиаккавенто. Света Луция
(Biagio Fiaccavento, a cura di. Santa Lucia)
В Гръцките (V в.) и Латинските (V-VI в.) Акти на Мъчениците има немного сведения за живота на Света луция. Черпейки от тези акти, сведения за нея оставят Папа Свети Григорий I Велики (ок. 540-604) и Свети Аделм, Абат и Епископ на Шерборн в Саксония.
Луция е родена в Сиракуза ок. 280 г., в богато и знатно християнско семейство. Баща й умира, когато тя е още много малка (вероятно около петгодишна). Луция остава с майка си Евтихия.
Тъй като майка й страда от кръвотечение, Луция, надявайки се на чудо, решава да я отведе в Катания, на гроба на Света Агата (родена в Катания ок. 230 г. и загинала мъченически там през 251 г.).
Според преданието, докато двете се молят при гроба на Света Агата, Луция изпада в екстаз. Явява й се Света Агата, придружена от двама Ангели, и й казва: „Луция, сестро моя, защо ме молиш за това, което сама можеш да измолиш за другите? Ето, майка ти ще оздравее поради твоята вяра“.
Видението свършва и луция казва на майкка си: „Мамо, чрез застъпничеството на Света Агата молитвата ни е чута. Ти си изцелена от Христовата благодат“. И разкрива на майка си, че се е обрекла на девство завинаги, за да може да се посвети изцяло на Христос.
Когато се завръщат в Сиракуза, оздравялата Евтихия решава да последва решението на дъщеря си и започва да раздава богатата й зестра на бедните.
Един млад езичник, желаещ да се ожени за Луция, се чувства отхвърлен, и като вижда, че благата на семейството се раздават на бедните, се убеждава, че девойката е християнка и я издава на архонта (главния съдия) Пасхазий, който заповядва да я арестуват.
Призована на съд, за да се оправдае, Луция потвърждава пред Пасхазий, че е последователка на Христос, и отказва да се отрече от Него. След като е подложена на различни изтезания, накрая е убита на 13 декември 304 г. Според Гръцките Акти е обезглавена, а според Латинските гърлото й е пронизано с кинжал.
Преди да умре, Луция предсказва падането на Диоклециан (и наистина, Диоклециан абдикира през май 305 г.)и настъпването на мир за Църквата (през 313 г., с Константиновия Мир, на християните е позволено да изповядват своята религия).
Християните от Сиракуза погребват тялото на Луция в катакомбите, на мястото на нейното мъченичество, и по-късно издигат там храм.
Не е потвърден исторически епизодът, когато Луция сама изважда очите си. Изобразяването й с очи върху блюдо се свързва с народния култ, който призовава Светицата като покровителка на зрението: може би защото името Луция идва от латинската дума Lux (= светлина).
През 878 г., когато Сиракуза е завладяна от сарацините, жителите й изнасят тялото на Светицата от храма, където се е пазело дотогава, и го скриват на тайно място. През 1039 г. византийският пълководец Маниак, след като освобождава Сиракуза от арабите, отнася мощите на Луция в Константинопол.
По-късно, според преданието – през 1204 г., венецианският дож Енрико Дандоло (роден във Венеция ок. 1107 г., починал в Константинопол през 1205 г.), нарежда мощите на Света Луция да бъдат пренесени във Венеция и положени в манастира „Сан Джорджо“. Жителите на Венеция провъзгласяват Светицата от Сиракуза за Съпокровителка на своя град и построяват в нейна чест църква, която да съхранява тялото й.
През 1863 г. тази църква е разрушена, тъй като се намира в зоната, предназначена за строеж на железопътната гара, наречена по-късно „Санта Лучия“. Тялото на Светицата е пренесено в църквата „Сан Джеремия“, наречена след това „Санти Джеремия и Лучия“.
Света Лучия е една от седемте жени, споменати в Римския Канон. Другите са: Светите Фелицитас, Перпетуа, Агата, Агнеса, Цецилия и Анастасия. Католическата Църква я възпоминава на 13 декември.
Православните и лутераните (особено в Швеция), почитат Света Луция и отбелязват празника й също на 13 декември.
Света Луция е покровителка на слепите, на очните лекари, на електротехниците. Призовават я за предотвратяване или изцеление на очни заболявания.
Нейните знаци са: Очи върху блюдо, лилия, палма, книгата на Евангелието.
На най-древните си изображения Света Луция е облечена в богати одежди (символ на значимостта на семейството й), с палмова клонка в едната ръка (символ на мъченичеството) и с фенер в другата (символ на духовната светлина). От XV в. насетне фенерът често бива заменен от поднос с две очи на него. Понякога изобразяват Светицата с кинжал в гърлото – в памет на начина, по който е претърпяла мъченичество.
МОЛИТВА
на Блажения Папа Йоан XXIII към Света Луция
О, преславна Света Луция,
която към изповядването на вярата
си присъединила и славата на мъченичеството:
изпроси за нас да можем
да изповядваме открито истината на Евангелието
и да следваме вярно
учението на Спасителя.
О, Сиракузка Девице,
бъди светлина на живота ни,
модел на всяко наше действие,
та, след като ти подражаваме на земята,
да можем, заедно с тебе, да се радваме на Господния живот.
Амин.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)