10 февруари – Света Схоластика

5 февруари – Света Агата, Девица и Мъченица (Възпоминание)

 

Света Схоластика е родена ок. 480 г. в Нурсия (дн. Норча), в областта Умбрия, Италия. Сестра е на Свети Бенедикт, почитан като основател на организираното монашество в Европа. И тя като брат си избира богопосветения живот, като основава и ръководи близо до неговия манастир в Монтекасино първата общност на Ордена на Бенедиктинките. Умира ок. 547 г. и е погребана в Монтекасино.

 

Мария Канопи. Света Схоластика (ок. 480 – ок. 543)

(Estratto da „Monachesimo benedettino femminile“ a cura di Anna Maria Canopi. Edito dell’Abazia San Benedetto – Seregno (MI)

„Може повече онази, която е обичала повече“ (Dialoghi 11, 33)

„Схоластика, сестра на Свети Бенедикт, посветила се на Бога още от детска възраст, имала обичай да посещава брат си веднъж годишно. Божият човек отивал да се срещне с нея недалеч от портите, в една сграда – собственост на манастира.

Веднъж тя отишла, както обикновено, и почитаемият й брат слязъл да я посрещне заедно с няколко свои ученици. Прекарали целия ден в хвалебствия на Бога и в свята беседа. На здрачаване споделили трапезата си.

Останали дълго на масата, и, увлечени в свят разговор, не усетили как станало много късно. Тогава благочестивата сестра помолила брат си: „Моля те, не ме оставяй тази нощ! Да говорим до сутринта за радостите на небесния живот! “ Но той й отговорил: „Какво говориш, сестро? В никакъв случай не мога да нощувам извън манастира“. Като чула отказа на брат си, Схоластика сключила на масата ръце за молитва и свела глава, за да се помоли на всемогъщия Бог. Когато вдигнала глава от масата, забушувал страшен ураган, със светкавици и гръмотевици, и се излял проливен дъжд, така че нито почитаемият Бенедикт, нито придружаващите го монаси можели да излязат извън сградата, където се намирали.

Тогава Божият човек, много огорчен, започнал да се оплаква и казал: „Всемогъщият Бог да ти прости, сестро! Какво стори?“ Но тя му отговорила: Ето, аз се молих, а ти не пожела да ме послушаш. Но когато се помолих на моя Бог, Той ме чу. Сега излез, ако можеш, остави ме и се върни в манастира!“

И той, макар да не искал да остане там доброволно, бил принуден да го стори насила.

Така прекарали цялата нощ в бдение и се наситили на свети разговори, разказвайки си взаимно своя опит от духовния живот.

Не е учудващо, че Схоластика е имала повече мощ от брат си. Тъй като, както казва Йоан, „Бог е любов“, било е справедливо да може повече онази, която е обичала повече“ (San Gregorio Magno, Dialoghi, libro II, c. 33).

Образът на Света Схоластика е завинаги изваян от тези последни думи в разказа на Свети Григорий Велики: “ … quia enim juxta Johannis vocem, Deus caritas est, justo valde judicio illa plus potuit, quae amplius amavit“. Успява повече пред Бога онази, която е обичала повече. Любовта, молитвата и копнежът за Христос са в основата на духовното очарование на тази жена, която, според преданието, е сестра близначка на великия Патриарх на западните монаси – Бенедикт Нурсийски.

„Посветена от детството си на всемогъщия Бог“, ние я виждаме в залеза на светия й живот, – в един манастир на sanctimoniales, в близост до Монтекасино, в сянката на великия си брат, чието правило приема и следва.

Не знаем за нея нищо повече от онова, което казва Свети Григорий Велики в Глава 34 на II Книга на своите „Диалози“: три дни след така продължилата среща (гл. 33), Свети Бенедикт, стоейки до прозореца на килията си, вижда душата на сестра си Схоластика като гълъб да се издига в небесните висини.

Насоката на живота и призванието на Схоластика, следователно, може да се възстанови, като се следват стъпките на брат й. Щом са били близнаци, не е ли разбираемо, че още от рождението си са могли да растат заедно в една и съща семейна среда, в едно умбрийско градче, потънало в зеленина и проникнато от религиозен начин на живот?

Родена ок. 480 г., Схоластика като брат си още от детските си години е привлечена от посветения изцяло на Бога живот. Вероятно решението за отпътуване на Бенедикт я е подтикнало да го последва чрез живот, съответстващ на неговите стремежи и на християнския му идеал. Така неразривната кръвна връзка между нея и Бенедикт става още по-здрава и решаваща в общото призвание, което ги прави навеки едно в Христа.

В родната Нурсия, прочее, семейството, изпълнено с вяра и послушно на Божиите планове, оформя духа на Схоластика, като я подготвя за суровия и същевременно спокоен монашески живот, който Свети Бенедикт предлага чрез своето „Правило“ на най-всеотдайните Христови последователи.

Затова ни се струва нужно да направим прочит на „Светото Правило“ чрез фигурата на Схоластика, която се появява само в един, но толкова емблематичен епизод от своя живот.

Ще отбележим преди всичко „обичая“ на брата и сестрата да се виждат веднъж годишно. Може би – вероятно е било така, – това да е ставало в пасхалното време, поради радостта от срещата в светлината на възкръсналия Господ.

По време на тази последна среща, сестрата е изпълнена повече от всякога да бъде с брат си, за да разговарят за небесните радости; но се налага Бенедикт да наруши правилото, което налага завръщането му в манастира преди стъмване. Схоластика извършва чудо поради голямата си любов и молитвата си. Това е чудо, станало под знака на добожелателството, като чудото, измолено от Мария на сватбата в Кана, за да продължи радостта на сътрапезниците.

В монашеското си „Правило“, Свети Бенедикт поставя търсенето на Бога – „Si revera Deum quaerit“ … („Щом наистина търсят Бога“) (RB 5 8, 7), на Христовата любов – „Nihil amori Christi praeponere“ („Нищо не превишава Христовата любов“) (RB 4, 2 1), и като следствие – на молитвата: „Nihil Operi Dei praeponatur“ („Нищо не превишава Божието дело“) (RB 43, 3). Схоластика живее в този дух целия си живот. Почти достигала целта, тя не желае нищо друго, освен Бога, общението с Него в светлината на Неговото Царство. И точно затова копнее горещо да разговаря със светия си брат, като го умолява: „Моля те …, да останем до сутринта, за да говорим за радостите на вечния живот“.

Нима не е написано в „Правилото“: „Възжелайте с целия пламък на духа си вечния живот“ (RB 4, 46)? Силният есхатологичен дух, който характеризира духовността на бенедиктинското „Правило“, в тази свята монахиня придобива максимална интензивност. От този единствен епизод личи начинът, по който Схоластика е прекарвала светите си бдения в съзерцание и молитва. Именно молитвата, бликаща от нейното чисто и горещо сърце, е силата, с която сестрата побеждава … брат си, държащ на строгата дисциплина. Но и молитвата на Схоластика е блестящо и вярно осъществяване на онова, което Бенедикт предлага в своето „Правило“: “ … Не трябва ли да отправяме с голямо смирение и искрена набожност нашата молитва към Бога, Господаря на Вселената? Трябва да разберем добре, че няма да бъдем чути заради многото ни думи, а поради чистотата на сърцата ни и разкаянието до сълзи“ (RB 20, 2-3). С интензивността на своята молитва и с изобилните си сълзи, Схоластика измолва от Господаря на Вселената промяна на времето. Проливният дъжд попречва на Бенедикт да си тръгне, и Схоластика получава дара да остане по-дълго с него, за да предвкуси в съзерцание небесните радости.

За да достигне до толкова интензивен вътрешен живот и молитва, че да бъде чута от Господа веднага и в толкова голяма степен, светата сестра на Патриарха на монасите със сигурност е извървяла всеотдайно и дейно пътуване във вярата, изпълнено с упование, със смирение, с бедност, с послушание, с любов, със смисъл и с вътрешно единство. Тя живее с вярност монашеското си призвание, съгласно предписанията на „Правилото“ на Бенедикт и „per ducatum Evangelii“ се оставя да бъде отведена там, където единствен закон е този на Духа, Който е любов и свобода.

В разказа на „Диалози“ ни поразява личността на Схоластика. Тя е истинска жена, с всички характеристики на женствеността: нежност и чувствителност, упоритост и дори дързост, когато държи да постигне своето желание. Но излъчва и приятна ведрина, когато от потоците сълзи преминава към радостна усмивка поради станалото чудо: „Виждаш ли – отговаря тя на брат си, останал поради лошото време, – аз те молих, но ти не пожела да ме чуеш. Помолих моя Господ, и Той ме изслуша. Излез сега, ако можеш! Остави ме и се върни в манастира!“ Това е победа, която, разбира се, се нрави и на Бенедикт, защото именно той я е съветвал при трудности да се обръща към Онзи, за Когото всичко е възможно (cfr. Prologo 4, 4  1; RB 68, 5). За онези, които с пълна отдаденост служат на Господа, се осъществява обещанието: „Очите Ми ще бдят над вас, ушите Ми ще бъдат внимателни към вика ви, и още преди да Ме призовете, ще кажа: Ето Ме!“ (Prol. 18). Бог е готов да изслуша онези, които са Му подчинили напълно волята си.

Схоластика изживява живота си в абсолютна вярност към призванието, изпълнило сърцето й още от детството. Сега, достигнала до пълна зрялост, тя показва, че е запазила като извор с чиста вода същата проста и искрена вяра в бодрия си дух.

В нея по блестящ начин се въплъщава есхатологичната насоченост, изпълваща цялото бенедиктинско „Правило“. Когато казваме „Схоластика“, ние отправяме взор към лазурните „тайнствени небесни дълбини“, където душата й като снежнобял гълъб е навлязла, привлечена от силата на Вечната любов. Такава е могъл да я съзерцава – с какви ли очи? – светият Отец Бенедикт, докато се моли, облегнат на прозореца на килията си – прозорец към небето. Пътят, начертан от „Правилото“, приключва за Схоластика с чудния знак на постигнатата „съвършена любов“. Любовта към силно възжелания Бог и лююбовта към нежно обичаните братя (cfr. RB 72). Молитвата  – чута веднага от Господа, – се проявява като чист и действен език на любовта.

Не е ли това основното послание, което и днес отправя към нас светата сестра на Патриарха на западното монашество? защо да мислим, че нямаме други сведения за нея, за да напишем биографията й? Всичко, преживяно от нея преди „святата нощ“ на разговора с брат си, и след това при „полета“ си към висините, е пътуване, решително насочено към целта, както целият труд на корена, стъблото и листата е насочен към разцъфването на цвета.

Схоластика, първата бенедиктинска монахиня, е прекрасна „ученичка“ в училището на служението на Бога, в което придобива мъдрост на сърцето, за да … покори учителя си и да пристигне първа там, накъдето и двамата са се били устремили.

Свети Григорий съобщава, че Бенедикт пожелава да положи тялото на сестра си „в гробницата, която бил приготвил за себе си“ на планината Касино. „И така, бидейки винаги един дух в Бога, и телата им не били разделени в гроба“ (Dialoghi, II, 34). Общението но Светците започва на земята, във времето, и добива завършеност на небето, във вечността.

Който днес – след 15 века история, – се изкачи до величественото абатство Монтекасино, не може да не потръпне от вълнение, когато застане пред гроба на светите брат и сестра, поставили началото на многобройни търсачи на Бога.

 

 

източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.