10 ноември – Лъв I Велики, Папа и Църковен Учител (Възпоминание)
Свети Лъв, родом от Тоскана, става Архидякон в Рим през 430 г. Избран е на престола на Свети Петър през 440 г. За да сложи край на разделението на Изток, предизвикано от монофизитската ерес, той свиква през 451 г. IV Вселенски събор в Халкедон, утвърдил истината за двете природи – божествена и човешка, на нашия Господ Исус Христос. През 452 г. успява да убеди хунския вожд Атила да се откаже от плановете си за превземане на Рим, а когато през 455 г. вандалите превземат и опустошават Вечния Град, издейства от тях пощада за живота на гражданите му. Автор е на множество богословски произведения, донесли му титлата Църковен Учител. Умира в Рим на 10 ноември 461 г.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ във Ватикана – 5 март 2008 г.
Скъпи братя и сестри,
Продължавайки нашето пътуване с Отците на Църквата – истински звезди, които блестят отдалеч, на нашата днешна среща ще се спрем на фигурата на един Папа, който през 1754 г. е провъзгласен от Бенедикт XIV за Учител на Църквата: става дума за Лъв Велики. Както потвърждава прозвището, което традицията много скоро му дава, той е наистина един от най-великите Понтифекси, с които е бил ощастливен Римският Свети Престол, за увеличаването на чийто престиж той допринася много. Пръв от Римските Епископи с името Лъв, което впоследствие ще приемат още дванадесет Върховни Понтифекси, той е също така първият Папа, чиито проповеди пред народа, произнасяни по време на богослуженията, са достигнали до нас. Спонтанно ни идва на ум мисълта за него и в контекста на настоящите Генерални Аудиенции в сряда – срещи, които през последните десетилетия станаха за Римския Епископ постоянна форма на среща с верните и с множеството посетители, идващи от всички краища на света.
Лъв е роден в Тоскана. Става Дякон на Римската Църква около 430 г., и с времето се сдобива с изключително важни позиции в нея. Тази му значителна роля кара Гала Плацидия, която в онзи момент управлява Западната Империя, да го изпрати през 440 г. в Галия, за да оздрави трудната ситуация там. Но през лятото на същата година умира Папа Сикст III – чието име е свързано с великолепните мозайки в „Санта Мария Маджоре“, и за негов наследник е избран именно Лъв, който получава вестта за това, докато изпълнява миротворческата си мисия в Галия. Завърнал се в Рим, новият Папа е интронизиран на 29 септември 440 г. така започва понтификатът му, продължил 21 години, който без съмнение е един от най-забележителните в историята на Църквата. След смъртта си на 10 ноември 461 г. Папата е погребан при гроба на Свети Петър. Мощите му се пазят днес под един от олтарите на Ватиканската Базилика.
Времената, в които живее Папа Лъв, са много трудни: постоянните варварски нашествия, прогресивното отслабване на императорската власт на Запад, както и продължателната социална криза, налагат на Римския Епископ, – нещо, което ще стане още по-актуално след век и половина, при понтификата на Григорий Велики, – да играе значителна роля също и в гражданските и политическите събития. Което, очевидно, само помага за издигането на значението и престижа на Светия Престол в Рим. Особено известен е един епизод от живота на Лъв. През 452 г., когато Папата е в Мантуа заедно с една римска делегация, той се среща с Атила, вожда на хуните, и го убеждава да не продължава нашествието си, опустошило североизточните части на Италия. И така спасява останалата част от Полуострова. Това важно събитие бързо става известно и остава като емблематичен знак за мирната мисия на Понтифекса. Не толкова успешен е, за съжаление, след три години изходът на друга инициатива на Папата, която обаче е знак за смелост, която впечатлява и днес. През пролетта на 455 г. Лъв не успява да попречи на вандалите на Гензерих, стигнали до вратите на Рим, да нахлуят в беззащитния град и да го подложат на разграбване в продължение на две седмици. Жестът на Папата обаче, – който, невъоръжен и заобиколен от клира си, – отива при нашественика, за да го умолява да спре, води до това, че Рим поне не е опожарен и от жестокото разграбване са спасени Базиликите „Свети Петър“, „Свети Павел“ и „Свети Йоан“, в които се укрива част от уплашения народ.
Познаваме добре действията на Папа Лъв благодарение на прекрасните му Слова – запазени са около 100 от тях, написани на блестящ латински, – и благодарение на посланията му – около 150. В тези текстове Понтифексът се разкрива в цялото си величие, проявяващо се в служението му на истината в любовта, чрез старателно внимание към словото, което го показва едновременно и като богослов, и като пастир. Лъв Велики, постоянно загрижен за своите верни и за римския народ, както и за общението между различните Църкви и за техните нужди, е неуморим поддръжник и двигател на римския примат, като подчертава, че е наследник на Апостол Петър: това е разбираемо за множество Епископи, в голямата си част от Изтока, участващи в Халкедонския Събор.
Проведен през 451 г. с участието на 350 Епископи, този Събор е най-значителното Събрание, състояло се дотогава в историята на Църквата. Халкедон е сигурен финал в развитието на христологията на трите предишни Вселенски Събори: Никейския от 325 г., от Константинополския от 381 г. и Ефеския от 431 г. Още през VI в. тези четири Събора, които обобщават вярата на древната Църква, биват сравнявани с четирите Евангелия: това казва Григорий Велики в едно свое прочуто послание (I, 24), в което заявява, „че приема и почита четирите Събора като четирите Книги на Светото Евангелие“, защото върху тях, – продължава Григорий, – „като върху крайъгълен камък се издига зданието на светата вяра“. Халкедонският Събор, отхвърляйки ереста на Евтихий, която отрича истинската човешка природа на Божия Син, утвърждава единството в Неговата единствена Личност, без сливане и без разделение, на двете Му природи: човешка и божествена.
Тази вяра в Исус Христос – истински Бог и истински Човек, – бива утвърдена от Папата в един негов много значим доктринален текст, адресиран до Епископа на Константинопол – т. нар. „Томос до Флавиан“, който, прочетен в Халкедон, е приет от присъстващите там Епископи с красноречива акламация, за която е запазено сведение в Актите на Събора. „Петър говори чрез устата на Лъв“, възкликват в един глас съборните Отци. От тази намеса, както и от други, направени по време на христологичните спорове през онези години, се вижда много ясно как Папата осъществява винаги своевременно отговорността си на Наследник на Петър, чиято роля в Църквата е уникална, защото „само на един Апостол е поверено онова, което е съобщено на всички Апостоли“, както заявява Лъв в едно от Словата си за празника на Светите Петър и Павел (83, 2). Тази отговорност Понтифексът умее да осъществява и на Запад, и на Изток, като се намесва при различни обстоятелства внимателно, твърдо и ясно чрез своите писания и своите пратеници. По този начин показва как осъществяването на римския примат е било необходимо тогава, както и днес, за да служи ефикасно на общението, характерно за единствената Христова Църква.
Със съзнанието за историческия момент, в който живее, и за прехода, който се извършва във времето на дълбока криза, от един езически към един християнски Рим, Лъв Велики умее да бъде близо до народа и до верните със своята пастирска дейност и с проповедта си. Ръководи милосърдната дейност в Рим, измъчван от глад, от наплив на бежанци, от несправедливост и от бедност. Противопоставя се на езическите суеверия и на действията на манихейските групировки. Свързва Литургията с ежедневния живот на християните: например, като обединява практикуването на поста с милосърдието и милостинята, особено във връзка с „Четирите tempora (времена)“, които в течението на годината бележат смяната на сезоните. В частност, Лъв Велики учи своите верни – и дори днес думите му са валидни за нас, – че християнската Литургия не е спомен за отминали събития, а е актуализация на невидимите реалности, които действат в живота на всеки човек. И както той подчертава в едно свое Слово (64, 1-2) по повод Пасхата, във всяко време на годината тя се чества „не толкова като нещо отминало, колкото и най-вече като настоящо събитие“. Всичко това е част от един съвършен проект, продължава Светият Понтифекс: както Създателят е оживил с дъха на разумния живот човека, сътворен от земна кал, така след първородния грях Той изпраща Своя Син в света, за да върне на човека загубеното му достойнство и да унищожи властта на дявола чрез новия живот в благодатта.
Тази е христологичната тайна, за която Свети Лъв Велики със своето послание до Халкедонския Събор дава ефикасен и съществен принос за всички времена – чрез този Събор, – към онова, което казва Свети Петър в Кесария Филипова. Заедно с Петър и като Петър той изповядва: „Ти си Христос, Син на живия Бог“. Затова е Бог и Човек едновременно, „не е чужд на човешкото естество, но е далеч от всеки трях“ (cfr Serm. 64). По силата на тази христологична вяра той е велик носител на мир и любов. И ни показва по този начин пътя: чрез вярата се учим на любов. Затова да се научим заедно със Свети Лъв Велики да вярваме в Христос – истински Бог и истински Човек, и да осъществяваме тази вяра всеки ден на дело за мира и любовта към ближния.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)