10май-13юни – Петдесятница

между 10 май и 13 юни – ПЕТДЕСЯТНИЦА (Тържество)

 

Проповед на Папа Бенедикт XVI на Светата Литургия за Петдесятница в Базиликата „Свети Петър“ на Ватикана – 23 май 2013 г.

Скъпи братя и сестри,

В тържественото честване на Петдесятница ние сме поканени да изповядаме нашата вяра в присъствието и действието на Светия Дух и да призовем изливането Му над нас, над Църквата и над целия свят. Затова да направим наша, и то с особена сила, молитвата на самата Църква: Veni, Sancte Spiritus! Една толкова простичка и непосредствена молитва, но наред с това изключително дълбока, извираща преди всичко от сърцето на Христос. Защото Светият Дух е дарът, който Исус би искал и иска постоянно от Отца за Своите приятели: първият и главен дар, който е спечелил за нас чрез Своето Възкресение и Възнесение на небето.

За тази Христова молитва ни говори днешното евангелско четиво, чийто контекст е Тайната Вечеря и където Господ Исус казва на Своите ученици: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди. И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки“ (Йоан 14, 15-16). Тук пред нас се разкрива молещото се сърце на Исус, синовното Му и братско сърце. Тази молитва достига своя връх и осъществяване в кръста, където молитвата на Исус се съединява с тоталния дар, който Той прави от Себе Си, и така Неговата молитва става, така да се каже, самия печат на Неговото цялостно даряване от любов към Отца и човечеството: молитвата и даряването на Светия Дух се срещат, проникват се взаимно, стават една и съща реалност. „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки“. Всъщност молитвата на Исус – на Тайната Вечеря и на Кръста, – е молитва, която остава и в Небето, където Христос седи отдясно на Отца. Защото Исус живее винаги Своето свещенство, за да се застъпва за Божия народ и за човечеството: следователно, Той се моли за всички нас, като иска от Отца дара на Светия Дух.

Разказът за Петдесятница в книгата Деяния на Апостолите – чухме го в първото четиво (ср. Деян. 2, 1-11), – ни представя „новото направление“ на Божието дело, започнало с Христовото Възкресение – дело, което обхваща човека, историята и вселената. От Божия Син, умрял и възкръснал, и завърнал се при Отца, се излива сега над човечеството с огромна сила Божието дихание – Светият Дух. И какво поражда тази нова и могъща автокомуникация на Бога? Там, където има разделение и отчуждение, тя носи единство и разбиране. Започва процес на обединяване на частите на човешкото семейство – разединени и разпръснати. Хората – сведени често до индивиди в съперничество или в конфликт помежду си, достигнати от Христовия Дух, се отварят за опита на общението, който може до такава степен да ги увлече, че да направи от тях нов организъм, нов субект: Църквата. Такъв е резултатът от Божието дело: единството, защото единството е знак на признание и „визитка“ на Църквата в хода на универсалната й история. Още от началото, от деня на Петдесятница, тя говори на всички езици. Универсалната Църква предшества отделните Църкви, и те трябва винаги да се съгласуват с нея, според критерия на единството и универсалността. Църквата не остава никога пленница на политически, расови и културни ограничения; не може да бъде ограничена от държави, нито от федерации на държави, защото нейното единство е с различен характер и тенденцията му е да надхвърли всички човешки граници.

От това, скъпи приятели, произлиза един практически критерий на способността за преценка на нещата в християнския живот: когато една личност или общност се затваря в своя собствен начин на мислене и действие, това е знак, че се е отдалечила от Светия Дух. Пътят на християните и на отделните Църкви трябва винаги да се съгласува с пътя на едната и католическа Църква, и да се хармонизира с него. Това не означава, че единството, създадено от Светия Дух, е някакъв егалитаризъм. Напротив, такъв е по-скоро моделът на Вавилон, тоест налагането на една култура на унификацията, която можем да наречем „техническа“. Защото Библията ни казва ((ср. Бит. 11, 1-9), че във Вавилон всички са говорили на един единствен език. На Петдесятница обаче Апостолите говорят на различни езици, така че всеки да разбере посланието им на своя говор. Единството на Духа се проявява в плурализма на разбирането. Църквата е по своята природа една и многообразна, предназначена да живее сред всички нации, сред всички народи и в най-различен социален контекст. Тя отговаря на своето призвание да бъде знак и инструмент на единството на целия човешки род (cfr Lumen gentium, 1), само ако остане независима от всяка държава и от всяка отделна култура. Винаги и навсякъде Църквата трябва да бъде наистина католическа и универсална – дом на всички, в който всеки може да намери своето място.

Разказът от Деянията на Апостолите ни предлага още нещо много конкретно. Универсалността на Църквата се изразява чрез изброяването на народите, според древната традиция: „Ние – партяни и мидяни, еламити …“, и т. н. Можем да отбележим, че Свети Лука надхвърля числото 12, което винаги е изразявало универсалност. Той отива отвъд хоризонтите на Азия и на северозападна Африка, и добавя още три елемента: „римляни“ – т. е. западния свят; „“юдеи и прозелити“ – разбирайки по нов начин единството между Израил и света; и накрая – „критяни и араби“, които представляват Запада и Изтока, островите и континентите. Тази отвореност на хоризонтите утвърждава впоследствие новостта на Христос в границите на човешкото пространство и на историята на народите: Светият Дух свързва хората и народите, и чрез тях преодолява стени и бариери.

На Петдесятница Светият Дух се проявява като огън. Неговият пламък слиза над събраните ученици, разгорява се в тях и им дарява нов божествен жар. Така се осъществява онова, което е предсказал Господ Исус: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!“ (Лука 12, 49). Апостолите, заедно с верните от различните общности, отнасят този пламък до най-отдалечените краища на земята; така те отварят път за човечеството – бляскав път, и си сътрудничат с Бога, Който със Своя огън иска да обнови лицето на земята. Колко далече е този огън от огъня на войните и на бомбите! Колко е различен Христовият пожар, разпространяван от Църквата, от пожарите, подпалени от диктаторите от всяка епоха, особено през миналия век, които оставят след себе си изпепелена земя. Божият огън, огънят нна Светия Дух, е огънят от храста, който гори, без да изгаря (ср. Изх. 3, 2). Това е пламък, който гори, но не изгаря никого; нещо повече – като гори, той помага да се прояви най-доброто и най-истинското у човека, и както при отливането на метала прави да се вижда вътрешната му форма, призванието му към истина и любов.

Един от Отците на Църквата – Ориген, в една от своите Проповеди върху Йеремия цитира едно изказване, приписвано на Исус, което не фигурира в Светите Писания, но вероятно е автентично, и което звучи така: „Който е при Мен, е при огъня“ (Omelia su Geremia L. I [III]. Защото в Христос живее пълнотата на Бога, Който в Библията е сравнен с огън. Преди малко отбелязахме, че пламъкът на Светия Дух гори, но не изгаря. Обаче Той извършва преобразяване, и затова трябва да изпепели нещо в човека – онова, което го разваля и му създава пречки в тношенията му с Бога и ближния. Този ефект на божествения огън обаче ни плаши, боим се да не бъдем “ опарени“; бихме предпочели да си останем такива, каквито сме. Това зависи от факта, че много пъти животът ни се е формирал според логиката на това да имаме, да притежаваме, а не да се даряваме. Много хора вярват в Бога и се възхищават на фигурата на Исус Христос, но когато от тях се поиска да загубят нещо от себе си,тогава те отстъпват назад, боят се от изискванията на вярата. Страхуваме се да се откажем от нещо хубаво, към което сме привързани; страхуваме се, че следването на Христос ще ни лиши от свободата, от някои наши преживявания, от нещо от нас самите. От една страна, желаем да бъдем с Исус, да Го следваме отблизо, но от друга, се боим от последиците от всичко това.

Скъпи братя и сестри, винаги имаме нужда да чуваме Господ Исус да ни казва онова, което често е повтарял на Своите приятели: „Не бойте се!“ Както Симон Петър и другите, и ние трябва да позволим Неговото присъствие и благодат да преобразят сърцата ни, често изпълнени с човешки слабости. Трябва да умеем да си признаваме, че да загубим нещо, дори себе си, заради истинския Бог – Бога на любовта и на живота, означава всъщност да спечелим, да открием още по-голяма пълнота. Който се доверява на Исус, изпитва още в този живот мир и радост на сърцето, които светът не може да му даде, нито пък може да загуби лесно онова, което Бог му е дарил. Струва си, следователно, усилието да се оставим да ни докосне огънят на Светия Дух! Болката от това е нужна за нашето преобразяване. Такава е реалността на кръста:  неслучайно в речника на Исус „огънят“ е преди всичко представяне на тайната на кръста, без който няма християнство. Затова, озарени и подкрепени от тези думи на живот, да отправим нашата молитва: Ела, Свети Душе! Разпали в нас огъня на Твоята любов! Знаем, че тази е смелата молитва, с която се молим да бъдем докоснати от Божия пламък; но знаем преди всичко, че този пламък – и само той, – има силата да ни спаси. Не искаме, за да защитим нашия живот, да загубим вечния, който Бог желае да ни даде. Нуждаем се от огъня на Светия Дух, защото само Любовта ни изкупва. Амин.

 

източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.