1 януари – БЛАЖЕНА ДЕВА МАРИЯ БОГОРОДИЦА (Тържество)
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ във Ватикана – 2 януари 2008 г.
Божественото майчинство на Мария
Скъпи братя и сестри!
Една древна формула на благослов, поместена в Книгата Числа, гласи: „Да те благослови Господ и да те пази! Да погледне милостиво към тебе Господ със светлото Си лице и да те помилва! Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир!“ (Числ. 6, 24-26). С тези думи, които чухме в Литургията вчера, в първия ден на годината, бих искал да поздравя сърдечно всички вас, тук присъстващите, и всички, които по време на тези рождественски празници ми изказаха своята искрена духовна близост.
Вчера чествахме тържествения празник на Мария, Божията Майка. „Theotokos“ е титлата, дадена официално на Мария през V в., по-специално – на Ефеския Събор през 451 г., но се среща в набожността на християнския живот още през -III в., в контекста на разгорещените спорове за личността на Христос в онзи период. С тази титла се подчертава, че Христос е Бог и е роден наистина като Човек от Мария: така се запазва единството Му на истински Бог и истински Човек. Наистина, какъвто и спор да е възниквал във връзка с Мария, той в основата си засяга Сина. Желаейки да отстоят човешката природа на Исус, някои Отци предлагат един по-малко радикален термин: вместо титлата „Тheotokos“, те предлагат „Christotokos“ – „Майка Христова“). С право, обаче, това е виждано като заплаха за учението за пълното единство на божествената и човешката природа на Христос. Затова, след продължителна дискусия, на Събора в Ефес през 431 г., както казах, тържествено е утвърдено, от една страна, единството на двете природи: божествена и човешка, в личността на Божия Син (cfr DS, n. 250), и от друга, легитимността на дадената на Девата титла „Theotokos“ – „Майка Божия“ (ibid. n 157).
След този Събор се наблюдава истински „бум“ на почитта към Мария и биват построени множество църкви, посветени на Божията Майка. Сред тях първенство има Базиликата „Санта Мария Маджоре“ тук, в Рим. Доктрината, свързана с Мария, Божията Майка, намира освен това ново потвърждение на Халкидонския Събор (451 г.), на който Христос е обявен за истински Бог и истински Човек (…), роден за нас и за наше спасение от Мария, Дева и Майка на Бога , в Неговата човешка природа“ (DS, n. 301) . Както е известно, Вторият Ватикански Събор събира в една глава на Догматичната Конституция за Църквата „Lumen Gentium“ – осмата по ред, доктрината за Мария, подчертавайки божественото й майчинство. Главата е наречена „Блажената Мария – Дева и Майка Божия, в тайната на Христос и Църквата“.
Определението „Майка Божия“, така тясно свързано с рождественските празници, е наред с това фундаментално име, с което Общността на вярващите, можем да кажем, е почитала винаги Пресветата Дева. То изразява добре личността на Мария в историята на спасението. Всички останали названия, дадени на Дева Мария, намират своята основа в призванието й да бъде Майка на Изкупителя – човешко същество, избрано от Бога, за да осъществи плана на спасението, съсредоточен върху великата тайна на въплъщението на Божието Слово. В тези празнични дни се спираме, за да съзерцаваме изображението на Рождеството. В центъра на тази сцена виждаме Дева Мария, която представя Младенеца Исус , пред погледите на онези, които са дошли да се поклонят на Спасителя: пастирите, бедните хора от Витлеем, Мъдреците, пристигнали от Изтока. По-късно, на празника Представяне на Исус в Храма, който честваме на 2 февруари, старецът Симеон и пророчицата Анна поемат от ръцете на Майката малкия Младенец и Му се покланят. Почитта на християнския народ винаги е приемала раждането на Исус и божественото майчинство на Мария като два аспекта на една и съща тайна – тази на въплъщението на Словото, и затова никога не е смятала Рождество за нещо от миналото. Ние сме „съвременници на пастирите, на мъдреците, на Симеон и Анна, и докато вървим с тях, сме преизпълнена с радост, защото Бог е пожелал да бъде „Бог-с-нас“, и да „има майка, която е и наша Майка.
От титлата „Божия Майка“ произлизат, след това, и другите титли, с които Църквата почита Дева Мария. Но тази титла е ментална. Да помислим за привилегията на „Непорочното Зачатие“, тоест – да бъде отдалечена от всеки грях още от зачеването си: Мария е била предпазена от всяко петно на греха, защото е трябвало да стане Майка на Спасителя. Същото важи и за титлата „Отнесена в небето“: не може да бъде подчинена на тлението, произхождащо от първородния грях онази, която е родила Спасителя. И ние знаем, че всички тези привилегии не са й дадени, за да отдалечат Мария от нас, а напротив – за да я направят по-близка. Защото, бидейки изцяло с Бога, тази Жена е много близо до нас и ни помага като майка и сестра. Единственото и неповторимо място, което Мария има в общността на вярващите, произлиза от това нейно фундментално призвание да бъде Майка на Изкупителя. Именно като такава, Мария е също и Майка на Мистичното Тяло Христово, което е Църквата. Затова с пълно право по време на Втория Ватикански Събор, на 21 ноември 1964 г., Папа Павел VI тържествено присъжда на Мария титлата „Майка на Църквата“.
Именно защото е Майка на Църквата, Девата е също и Майка на всекиго от нас – членовете на Мистичното Тяло Христово. От Кръста Исус поверява Своята Майка на всеки Свой ученик, и в същото време поверява всеки Свой ученик на любовта на Своята Майка. Евангелистът Йоан завършва краткия си и съдържателен разказ с думите: „И от онзи ден ученикът я прибра в дома си“ (Йоан 19, 27). Такъв е италианският превод на гръцкия текст: – „прие я в своята действителност, в своето битие“. Така тя става част от живота му и двата им живота се проникват взаимно. И това: да я приеме в живота си е завещанието на Господа. Следователно, във върховния момент на изпълнението на месианската мисия, Исус оставя на всеки Свой ученик като скъпоценно наследство Своята Майка – Дева Мария.
Скъпи братя и сестри, в тези първи дни на годината ние сме поканени да помислим внимателно върху важността на присъствието на Мария в живота на Църквата и в нашия личен живот. Нека й се доверим, за да ръководи стъпките ни в този нов период на времето, който Господ ни дарява, за да го живеем, и да ни помага да бъдем истински приятели на нейния Син и по този начин – смели строители на Неговото Царство в света, Царството на светлината и на истината. Честита Нова Година на всички! Това пожелание бих искал да отправя към вас, тук присъстващите, и на вашите близки, на тази първа Генерална Аудиенция за 2008 г. Нека Новата Година, започнала под знака на Дева Мария, да ни помогне да почувстваме по-живо майчинското й присъствие, така че, подкрепени и подпомагани от закрилата на Девата, да можем да съзерцаваме с нови очи лицето на Нейния Син Исус и да напредваме по-сигурно по пътищата на мира.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)