1 юни – Свети Юстин

1 юни – Свети Юстин, Мъченик (Възпоминание)

 

Свети Юстин е роден в началото на II в. във Флавия Неаполис (библейския град Сихем) в Самария, в езическо семейство, вероятно с латински корени. Изучава гръцката класическа философия, особено Платон. По-късно се запознава с писанията на старозаветните пророци и така постепенно достига до вярата в Исус Христос. Приема кръщение в Ефес ок. 130 г., след което се установява в Рим, където отваря философска школа и проповядва Евангелието на езичниците. С литературните си творби защитава християните от разпространените клевети и предразсъдъцци срещу тях. Известни са двете му „Апологии на християните“, както и „Диалог с равина Трифон“. Спорът му с влиятелния езически философ Кресцент води до осъждането му на смърт във времето на император Марк Аврелий (161-180). Обезглавен е заедно с други шестима християни в Рим през 164 г.

 

Из „Акти на мъченичеството на Свети Юстин и Другарите му“

След като бяха арестувани, Светците бяха отведени при римския префект на име Рустик. Когато застанаха пред съда, префектът Рустик каза на Юстин: „Преди всичко трябва да вярваш в боговете и да почиташ императорите“.

Юстин отговори: „В нищо не може да бъде укорен или обвинен онзи, който се покорява на заповедите на нашия Господ Исус Христос“.

Префектът Рустик каза: „Какво учение изповядваш?“

Юстин отговори: „Опитах се да изуча всички философии, но накрая приех истинското учение – това на християните, макар то да не се радва на симпатията на онези, които са прелъстени от заблудата“.

Префектът Рустик каза: „И ти, нещастнико, смяташ, че това учение е правилно?“

Юстин отговори: „Да,, затова го следвам с истинска вяра“.

Префектът Рустик каза: „И какво е това учение?“

Юстин отвърна: „Състои се в това: да се покланяме на Бога на християните, Когото смятаме за единствен Творец и Създател от самото начало на цялата вселена, на видимите и невидими неща; и на Господа Исус Христос, Сина Божи, Който бе предречен от пророците като Онзи, Който трябва да дойде между хората като Вестител на спасението и Учител на доброто учение. И аз, като прост човек, признавам, че мога да кажа много малко за необятната Му божественост. Признавам, че това качество е било присъщо на пророците, които са предизвестили Онзи, Който преди малко нарекох Син Божи. Защото зная добре, че пророците по Божие вдъхновение са предсказали идването Му сред хората“.

Рускик каза: „Значи си християнин?“ Юстин отговори: „Да, християнин съм“.

Префектът каза на Юстин: „Слушай, ти, който си известен като мъдрец и смяташ, че познаваш истинското учение. Ако, след като бъдеш бичуван, те обезглавят, мислиш ли, че ще се възкачиш на небето?“

Юстин отговори: „Надявам се да вляза в онова жилище, ако претърпя всичко това. Защото зная, че за всички, които са живели на този свят, е запазено Божието благоволение чак до свършека на света“.

Префектът Рустик каза: „Ти, следователно, си въобразяваш, че ще се възкачиш на небето, за да получиш там достойна отплата?““

Юстин отговори: „Не си въобразявам, а знам това със сигурност и съм убеден в него“.

Префектът Рустик каза: „Нека се върнем към онова, с което започнахме и което е най-важното. Съберете се и извършете жертвоприношение на боговете“.

Юстин отговори: „Никой, който е със здрав разум, няма да премине от благочестие към безчестие“.

Префектът Рустик каза: „Ако не се подчините на заповедите ми, ще бъдете изтезавани безмилостно“.

Юстин отговори: „Надяваме се да ни спаси нашият Господ Исус Христос, ако бъдем подложени на наказание, защото от Него ще имаме спасение и упование пред най-страшния и всеобщ съд на нашия Господ и Спасител“.

Същото казаха и всички останали Мъченици: „Прави каквото искаш; ние сме християни и няма да принесем жертви на идолите“.

Префектът Рустик произнесе присъдата, като каза: „Тези, които не пожелаха да принесат жертва на боговете и да се подчинят на императорската заповед, след като бъдат бичувани, да бъдат отведени и обезглавени, както повелява законът“.

Светите Мъченици, прославяйки Бога, стигнаха до определеното място, където бяха обезглавени и така засвидетелстваха докрай изповядването на своята вяра в Спасителя.

 

източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.