януари – КРЪЩЕНИЕ ГОСПОДНЕ
Катехизис на Папа Франциск по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 8 януари 2014 г.
Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днес започваме серия Катехизиси за Тайнствата, и първият от тях е посветен на Кръщението. По едно щастливо съвпадение, идната неделя ще празнуваме Кръщението Господне.
Кръщението е тайнството, върху което се основава самата ни вяра, и което ни прави живи членове на Христа и на Неговата Църква. Заедно с Евхаристията и Миропомазанието, то формира т. нар. „Въведение в християнството“, на което се гледа като на едно-единствено велико сакраментално събитие, което ни уподобява на Господа и прави от нас жив знак на Неговото присъствие и на Неговата любов.
В нас може да възникне въпросът: наистина ли е необходимо Кръщението, за да живеем като християни и да следваме Исус? Не е ли то всъщност просто ритуал, формален акт на Църквата, с който се дава име на едно момченце или момиченце? Може да възникне такъв въпрос. Във връзка с това, светлина ни дава написаното от Апостол Павел: „Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Исуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот“ (Рим. 6, 3-4). Слесователно, не е формалност! То е акт, който засяга дълбоко нашия живот. Едно кръстено дете и едно некръстено дете не са едно и също нещо. Не са едно и също нещо един кръстен и един некръстен човек. Чрез Кръщението ние биваме потопени в онзи неизчерпаем източник на живот, който е смъртта на Исус – най-великият акт на любов в цялата история. И благодарение на тази любов можем да живеем нов живот, неподвластни вече на злото, на греха и на смъртта, а в общение с Бога и с братята.
Мнозина от нас нямат и най-малък спомен от извършването на това Тайнство, и това е така, понеже сме кръстени малко време след раждането ни. Зададох този въпрос вече два или три пъти тук, на площада: Който от вас знае датата на Кръщението си, да вдигне ръка. Важно е да зная деня, в който съм бил потопен в този поток на спасението на Исус. Ще си позволя да ви дам един съвет: дори нещо повече от съвет: една задача за днес. Днес, у дома, потърсете, попитайте за датата на вашето Кръщение, и така ще научите кой е прекрасният ден на вашето Кръщение. Да знаем датата на нашето Кръщение означава да знаем една щастлива дата. Ако не я знаем, рискуваме да загубим спомена за онова, което Господ е извършил в нас: спомена за дара, който сме получили. И накрая ще започнем да гледаме на него само като на събитие, случило се в миналото – и то не по наша воля, а по волята на родителите ни: което затова няма вече никакво значение за настоящето. Трябва да възкресим спомена за нашето Кръщение. Призвани сме да живеем нашето Кръщение всеки ден, като актуална действителност на нашия живот. Това, че успяваме да следваме Исус и че оставаме в Църквата, въпреки нашите ограничения, слабости и грехове, е именно поради това Тайнство, чрез което сме станали нови твари и сме се облекли в Христа. Защото по силата на Кръщението, освободени от първородния грях, ние сме влезли във връзката на Исус с Бога Отец; носители сме на нова надежда, защото надеждата не разочарова. Запомнете това: надеждата в Господа не разочарова никога. Благодарение на Кръщението ние сме способни да прощаваме и да обичаме дори онзи, който ни обижда и ни причинява зло; успяваме да разпознаем в последните и в бедните лицето на Господа, Който ни посещава и е близо до нас. Кръщението ни помага да разпознаваме в лицето на нуждаещите се, на страдащите, както и на нашия ближен, лицето на Исус. Всичко това е възможно благодарение на силата на Кръщението.
И един последен елемент, който е важен. Ще ви задам един въпрос: Може ли някой да кръсти сам себе си? Не, никой не може да кръсти сам себе си! Никой! Можем да го искаме, да го желаем, но винаги се нуждаем от някого, който да ни даде това Тайнство в името Господне. Защото Кръщението е дар, който се получава в контекста на внимание и на братско споделяне. Винаги в историята някой е кръщавал друг, и друг, и друг … това е верига. Верига на Благодатта. Но аз не мога да кръстя сам себе си: трябва да искам Кръщението от някой друг. Това е акт на братство, акт на синовство спрямо Църквата. В отслужването на Кръщението можем да видим най-присъщите на Църквата черти: как тя, като Майка, продължава да ражда нови свои чеда чрез плодотворното действие на Светия Дух.
Затова нека молим от сърце Господа да можем да изпитваме все повече в ежедневния си живот тази благодат, която сме получили с Кръщението. Когато ни срещат, нашите братя да могат да срещат истински Божии чеда, истински братя и сестри на Исус Христос, истински членове на Църквата. И не забравяйте днешната си задача: търсете, питайте за вашето Кръщение. Както зная рождената си дата, така трябва да зная и датата на моето Кръщение, защото тя е празничен ден.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)