библия за младежи - Старият Завет - Създаването на света и патриарсите

Яков и Рахил

Историята на Спасението

Яков и Рахил

Яков продължи по своя път. Дойде в земята на синовете на Изтока. Видя на полето един кладенец и три стада дребен добитък налягали около него. Върху устието на кладенеца имаше голям камък. Когато се събираха там всички стада, пастирите отваляха камъка от устието на кладенеца и пояха овцете. И после пак слагаха камъка на мястото му.

Яков попита пастирите: „Братя мои, откъде сте?“

Те отговориха: „От Харан.“

Той им рече: „Познавате ли Лаван, сина на Иахор?“

Пастирите отвърнаха: „Познаваме го.“ Яков пак ги попита: „Здрав ли е?“

Те отговориха: „Здрав е. Ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.“

И докато още ги разпитваше, Рахил дойде с бащините си овце, които пасеше. Като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, да идва с овцете, Яков се приближи и отвали камъка от устието на кладенеца. И напои овцете на Лаван.

Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. Каза й, че е сродник на нейния баща и син на Ревека. Рахил изтича да извести баща си.

Като чу за Яков, своя сестрин син, Лаван се затече да го посрещне. Прегърна го и го целуна. Заведе го у дома си и там Яков му разказа всичко. Лаван му рече:

„Наистина ти си плът от плътта ми и кост от костите ми.“

И Яков живя при него цял месец. След като измина това време, Лаван му рече:

„Нима, като си мой роднина, даром ще ми работиш? Кажи ми как да ти се отплатя?“

Лабан имаше две дъщери. По-голямата се казваше Лия, а по-малката – Рахил. Лия имаше болнави очи, а Рахил беше с хубава снага и хубаво лице. Яков беше обикнал Рахил и му отвърна: „Ще ти слугувам седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“

Лаван му каза: „По-добре да я дам на тебе, отколкото на някой друг. Остани при мен.“

И Яков слугува за Рахил седем години. Но те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше.

 

Яков иска да напусне Лаван

След това Яков каза на Лаван:

„Дай ми моята жена, защото вече дойде време да бъда с нея.“

Лаван събра много хора и даде гощавка. Но вечерта въведе при него дъщеря си Лия.

На сутринта се разбра, че това е Лия. Яков рече на баща й:

„Какво стори ти с мене? Нали за Рахил ти слугувах? Защо ме излъга?“

Лаван отвърна:

„В нашия край няма обичай да се дава първо по-младата. Свърши сватбената седмица с Лия. После ще ти дам и Рахил. За нея също ще ми слугуваш седем години.“ Яков се съгласи. След сватбената седмица с Лия Лаван му даде и дъщеря си Рахил за жена. Яков обичаше Рахил повече, отколко то Лия.

Лия роди на Яков много синове. А Рахил нямаше деца и затова беше много нещастна. Най-после Господ чу молитвата й и Рахил роди син. Даде му името Йосиф.

След това Яков рече на Лаван: „Пусни ме да се върна в моята земя. Дай ми жените, за които ти слугувах. С тях и с децата си ще си тръгна.“

Но Яков чу Лавановите синове да казват: „Яков завладя всичко, което имаше баща ни. От бащиния ни имот натрупа цялото това богатство.“

А видя, че и Лаван не беше така благосклонен към него както преди.

Тогава Господ рече на Яков: „Върни се в земята на отците си! Аз ще бъда с тебе!“

Яков беше на полето при добитъка. Пра­ти да повикат Рахил и Лия и им рече:

„Виждам, че баща ви не е благосклонен към мене както преди. Но Бог беше с мене и самите вие знаете, че аз работех с всички сили. Баща ви ме лъга и десет пъти промени моята награда. Но Бог не го остави да ми стори зло.

Ангел Божи ми каза насън: „Аз съм Господ Бог, Който ти се яви във Ветил. Там ти поля стълба с елей и ми даде оброк. Сега стани, излез от този град и се върни в твоята родна земя.“

Рахил и Лия му отговориха:

„Направи, както Бог ти е казал.“

Яков качи децата и жените на камили. Взе със себе си всичкия добитък и цялото богатство, които беше придобил в Месопотамия. Тръгна към Ханаанската земя при баща си Исаак, без да се обади, че си отива.

 

Бягството на Яков и Рахил

Когато Лаван бе отишъл да стриже стадата си, Рахил открадна идолите на баща си. На третия ден след като Яков замина с всичко, което имаше, обадиха на Лаван, че Яков го е измамил. Тогава той взе със себе си синовете и сродниците си и тръгна подире му. Премина река Ефрат и след седем дена настигна кервана при планината Галаад. Разпънаха шатрите си на планината.

А през нощта насън дойде Бог при арамееца Лаван и му рече: „Пази се! Не говори на Яков нито добро, нито лошо.“

На сутринта Лаван рече на Яков: „Какво стори? Защо ме излъга и отвлече дъщерите ми, сякаш са пленени с оръжие? Защо не ми съобщи, а побягна тайно и се скри от мене? Аз щях да те изпратя с веселба и песни, с тимпани и гусли. Ти дори не ми даде да целуна внуците и дъщерите си. Наистина ти постъпи неразумно! В ръката ми има сила да ви сторя зло. Но бащиният ти бог снощи ми каза да се пазя и да не ти говоря нито добро, нито лошо. Добре! Тръгнал си, понеже с нетърпение желаеш да отидеш в дома на баща си. Но защо си откраднал моите богове?“

Яков отговори на Лаван: „Боях се, защото мислех, че ще ми отнемеш дъщерите си. А у когото намериш своите богове, той няма да остане жив! Тук пред сродниците си прегледай какво твое има при мене и си го вземи.“ Яков не знаеше, че Рахил бе откраднала идолите.

И така, Лаван провери шатрите. Влезе при Яков, при Лия и при двете слугини, но не намери нищо. А Рахил скри боговете под седлото на една камила. И когато Лаван влезе в нейната шатра, тя седна върху седлото. Рахил рече на баща си: „Да не се разгневиш, господарю мой, задето не мога да стана пред тебе, но имам обикновеното у жените.“ И Лаван претърси цялата шатра, но не намери идолите.

Тогава Яков се разсърди и се скара с него. Каза му:

„Каква вина имам и какъв е грехът ми, че ме преследваш? След като претърси всичките ми веиди, какво намери от покъщнината си? Посочи тук пред моите и пред твоите сродници и нека те отсъдят помежду ни. Ето, цели двадесет години бях при тебе. И твоите овце и кози не помятаха. И овни от стадото ти не ядох. Разкъсаното от зверове не ти донасях, то беше моя загуба. Ти търсеше от мене и денем изгубеното, и нощем пропадналото. Денем се изнурявах от жега, а нощем се смразявах от студ. Сънят бягаше от очите ми. Работих четиринадесет години за двете ти дъщери и шест за добитъка ти, а ти десет пъти промени наградата ми. И ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Страхът на Исаак, ти щеше сега да ме изпратиш без нищо. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и се застъпи за мене.“

Лаван отвърна: „Дъщерите са мои дъщери, децата са мои деца и стадата са мои стада! Всичко, което виждаш, е мое! Мога ли да сторя нещо на моите дъщери и на децата, които те са родили? Сега нека аз и ти сключим съюз. Това ще бъде свидетелството между мене и тебе.“

 

Яков и Лаван сключват съюз

Яков взе един камък и го постави за стълб. И рече на сродниците си: „Съберете камъни.“ Те събраха камъни и направиха грамада. И там ядоха.

След това Лаван каза на Яков: „Ето грамадата, ето стълба, който поставих между мене и тебе. Тази грамада е свиде­тел, че нито аз ще премина към тебе, нито ти ще преминеш към мене зад този стълб за зло.

Бог на Авраам и Бог на Нахор нека отсъдят между нас.“

Яков се закле в Страха на баща си Исаак. После закла жертва на Галаад. Повика

сродниците си да ядат хляб и те ядоха. И пренощуваха на планината.

 

Яков изпраща вестители при Исав

Яков тръгна на път. Срещнаха го ангели Божи. Като ги видя, Яков рече: „Това е Божие войнство.“

И Яков изпрати пред себе си вестители при брат си Исав в земята Сеир, областта Едом, и им заповяда:

„Така кажете на господаря ми Исав: „Ето какво казва твоят слуга Яков: „Аз бях при Лаван и до днес там живях. Имам волове, осли и дребен добитък, слуги и слугини. Пратих да известят на господаря ми Исав за мене, за да намеря благоволение пред очите ти.“

Пратениците се върнаха при Яков и му известиха: „Ходихме при брат ти Исав. Той идва да те посрещне заедно с четиристотин души.“

Яков много се уплаши и се смути. Раздели на два стана хората, които бяха с него, дребния и едрия добитък и камилите. Защото си каза: „Ако Исав нападне единия стан и го избие, другият може да се спаси.“

После Яков се помоли: „Боже на моя отец Авраам и Боже на моя баща Исаак, Господи, Който ми каза: „Върни се в земята на отците си и Аз ще ти сторя добро!“ Недостоен съм за всички милости и благодеяния, които си сторил на Твоя раб, защото с тояга преминах Йордан, а сега имам два стана. Избави ме от ръцете на брат ми Исав, защото аз се боя да не убие мене и майките на децата ми.

Ти рече: „Аз ще ти въздам добро! Като морския пясък ще направя твоето потомство и поради множеството си не ще може да се изброи.“

И през онази нощ Яков пренощува там. От всичко, което имаше, взе и изпрати подарък на брат си Исав – двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни, тридесет дойни камили с техните камилчета, четиридесет крави, десет вола, двадесет ослици, десет осли. Заповяда на слугите си да водят всяко стадо

поотделно и им рече: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние помежду си.“ Нареди на първия: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: „На кого принадлежиш, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?“, ти отговори: „На твоя слуга Яков. Това е подаръкът, пратен на господаря Исав. Ето, и сам той, твоят слуга Яков, иде подир нас.“

Същото заповяда и на втория, и на третия, и на всички, които вървяха със стадата. Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете си, които вървят пред мене. И когато застанем очи в очи, може би ще ме приеме.“

Даровете тръгнаха пред него, а той остана да пренощува в стана.

И през оная нощ взе двете си жени и двете си слугини заедно с единадесетте си сина и премина през плиткото на река Явок. Пренесе през реката и всичко, което имаше.

Яков остана сам.

И един мъж се бореше с него до зори. Като видя, че не може да надвие над Яков, мъжът каза: „Пусни ме, защото се зазори.“

Яков отвърна: „Няма да те пусна, дока- то не ме благословиш.“

Мъжът го попита: „Как ти е името?“ Отговори: „Яков.“

Тогава му рече: „Отсега името ти не ще бъде Яков, а Израил*, защото ти се бори храбро с Бог и с човеците и надви.“

Яков каза: „Моля те, кажи ми името си.“ А мъжът рече: „Не смей да питаш за моето име!“ И го благослови.

‘Израил – Бог е силен.

 

Яков се помирява с Исав

Слънцето бе изгряло, когато Яков повдигна очи и видя, че идва Исав с четиристотин мъже. Раздели децата, Лия, Рахил и двете слугини. Слугините и децата им сложи най-напред, Лия и децата й след тях, а Рахил с Йосиф – най-отзад. А Яков тръгна пред тях. Като се приближаваше към брат си, се поклони седем пъти до земята.

Исав се затече насреща му. Хвърли се на шията му, прегърна го и го целуна. Заплакаха. После Исав видя жените и децата и попита:

„Какви са ти тези хора?“

Яков му отговори: „Децата, които Бог подари на твоя слуга.“

Тогава се приближиха слугините с децата си и се поклониха. Приближиха се Лия и децата й и се поклониха. Най-накрая се приближиха Йосиф и Рахил и също се поклониха.

Исав попита: „За какво бе това изобилие на дарове, което ме посрещна?“

Яков му отвърна: „За да придобия благоволение пред очите на своя господар.“ Исав каза: „Братко, аз имам много. Нека твоето остане у тебе.“

Но Яков рече: „Моля те, ако съм придобил благоволение пред очите ти, приеми тези дарове от ръцете ми. Като видях

лицето ти, сякаш Божието лице видях, понеже ти беше благосклонен към мене. Приеми даровете, които съм ти донесъл, защото Бог ме е надарил и имам всичко.“ Така придума Исав да ги приеме. Тогава Исав му каза: „Нека да тръгваме. Аз ще вървя пред тебе.“

Но Яков му рече: „Моят господар знае, че децата ми са нежни. А и дребният и едрият ми добитък е доен. Ако се пресилят дори един ден, цялото стадо ще измре. Нека моят господар тръгне пред слугата си. А аз ще вървя бавно заедно с децата и добитъка. Ще дойда при госпо­даря си в Сеир по-късно.“

Исав рече: „Ще оставя с тебе неколцина от моите хора.“

Яков отвърна: „Но защо? Стига ми само да придобия благоволението на господаря си.“

Исав се върна още същия ден в Сеир. А Яков отиде в Сокхот. Оттам дойде в Ханаанската земя. В Сихем купи за сто сребърни монети нива от синовете на Емор, Сихемовия баща. Там постави своята шатра. Съгради жертвеник и призова името на Господ, Бог на Израил.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.