Генерални Аудиенции

Юбилейната година на Изкуплението

23 март 1983 – Папа Йоан Павел II

Юбилейната година на Изкуплението

 

  1. След два дни, тоест следващия петък, скъпи братя и сестри, ще празнуваме тържеството Благовещение Господне. Това е празник, който винаги е имал особено значение в литургичния календар, поради великата тайна на милостта и любовта, която съдържа и изразява в себе си: тайната на самия Божи Син, който става човешки син, приемайки плът в пречистата утроба на Дева Мария.

Но тази година значението на съвпадението на този празник с отварянето на Светата врата е напълно специално: точно в деня, предназначен да отбележи мистерията на Въплъщението, тържествено ще започне Юбилейната година на изкуплението. Това са две годишнини, които имат тясна връзка: Въплъщението всъщност е началото на Изкуплението и в двете мистерии главният герой е само един, той е един и същ („unus idemque“), тоест „Христос според плътта, Който е над всичко, Бог благословен до века” (Римляни 9:5).

  1. Исус Христос – заслужава да се отбележи – е главният герой, той винаги е единственият истински герой в цялото дело на човешкото Изкупление. Той е такъв от първия момент, който е точно този на Въплъщението, когато веднага след известието, направено от Ангела на Пресвета Дева Мария и в резултат на нейното приемане на същото това известие, „Словото стана плът и дойде да живее между нас (Йоан 1, 14).

Следователно първите плодове на Изкуплението са Въплъщението: въплътеното Слово вече е готово за делото. Всъщност, когато влезе в света, той може искрено да каже на Бог Отец: „Ти не искаше жертва или принос, но вместо това ти приготви тяло за мен. Тогава казах: Ето, идвам да изпълня Твоята воля, Боже” (Евреи 10, 5-7; срв. Пс. 39, 7-9). И както истинският човек може да се роди във Витлеем, така истинският човек може да умре и на Голгота. Изкуплението Господне се подготвя от Благовещение Господне.

Там, в земята на Галилея, в скромната къща на Назарет, до архангел Гавриил, който носи съобщението (тема) и Мария, която получава съобщението (термин), той е този, който трябва да бъде видян с внимателните очи на вярата: той е именно съдържанието на рекламата (темата). Затова ние ще призовем и ще благословим Ангела на съобщението; ние ще призоваваме и благославяме Мария, като я наричаме и почитаме с красивото име „Анунциата“, толкова скъпо за народното благочестие; но в центъра на тези два персонажа, като най-величествен гост, който сега присъства и е активен, ние винаги ще трябва да виждаме, призоваваме, благославяме, наистина обожаваме обявения Божи Син „Не бой се, Мария. . . Ето, ще заченеш син и ще го родиш, и ще го наречеш Исус, Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. . .” (Лука 1, 30-31). Това, накратко, в чистата простота на евангелския език, е известието: зачеването и девственото раждане на самия Божи Син.

Такова съобщение, ако е донесено от Ангела предимно на Дева Мария, след това се съобщава на нейния съпруг Йосиф (вж. Матей 1, 20-21) и се предава отново на пастирите и мъдреците (вж. Лука 2, 10 -11; Мт 2, 2 и сл.): този, който е обявен и предстои да се роди, или наскоро се е родил, е „Спасителят“ и точно според значението на името му „той действително ще спаси народа Си от греховете Му” (Матей 1, 21). Следователно същото известие, в богословската перспектива на спасението, е насочено към цялото човечество през вековете, като известие на неизразима радост, в която е концентрирана и буквално реализирана „добротата“ на самото Евангелие (= добро известие).

  1. Мистерията на Благовещението винаги е привличала вниманието на художниците и често е вдъхновявала известни страници. Подсказващ – ограничавам се до това единствено събитие – е панелът на Беато Анджелико, който описва мистериозната среща между Габриел и Мери. Изглежда почти така, сякаш небето и земята очакват този отговор в неописуемата възвишеност на едно трансцендентно общуване. Но Исус видимо го няма; има, да, неговият Дух, който е на път да извърши великото чудо, като оплоди девическата утроба на Мария; има, да, силата на Всевишния, за когото няма нищо невъзможно (вж. Лука 1, 35-37). Но Исус, поне на ниво привидност, все още не е там. Изглежда, че точно както небето и земята очакват отговора на Мария, така и Словото тайно и нетърпеливо го очаква, за да изпълни незабавно вечния план на Отец. Така самият очакван, този, когото Законът и пророците са представили като „очаквания от езичниците“ (вж. Битие 49, 10; Ис 9, 5-6; Йоан 1, 45), чака: защото него вече говорят двамата величествени събеседници и веднага щом има отговор, тоест когато „fiat“ прозвучи на устните на Девата, той самият ще дойде веднага.

  2. Голяма мистерия, най-скъпи братя, възвишена мистерия е тази на Въплъщението, която със сигурност не си струва да разберем слабостта на нашия ум, тъй като не е в състояние да разбере причините за Божието действие.

В него винаги трябва да виждаме, в позиция на първостепенно доказателство, Исус Христос, като Божия Син, който се въплъщава, и до него онази, която сътрудничи на Въплъщението, като му дава собствената си плът с майчина любов. По този начин Благовещението на Господа няма да омаловажава нищо от функцията и заслугите на Мария, която именно поради своето майчинство ще бъде благословена векове заедно със своя божествен Син.

Но ние винаги ще трябва да виждаме тази същата мистерия не вече отделена, а по-скоро координирана и свързана с всички различни мистерии на скрития и публичен живот на Исус, до другата и възвишена мистерия на Изкуплението. От Назарет до Голгота всъщност има линия на подредено развитие, в непрекъснатостта на един неразделен и неделим план на любовта. Ето защо на Голгота отново ще намерим Мария, която стои там именно като Майка, бдяща и молеща се на Кръста на своя умиращ Син, и същевременно като „партньор“, тоест като сътрудник в неговото спасително дело, „служейки под Него и с Него, по благодатта на всемогъщия Бог, на мистерията на Изкуплението” (вж. Lumen Gentium, 56).

Докато стартираме Светата година на изкуплението в името на Бог, надявам се както за вас, които ме слушате тук, така и за всички наши християнски братя, разпръснати по целия свят, че преминаването от сцената, толкова сладко и събрано, ще бъде естествено и спонтанна за вас и за тях от Назарет до бурната и драматична от Голгота, така че връзката между всички мистерии на живота на Божия Син, станал човек, изглежда неразривна и твърда. Чрез тайната на Своето Въплъщение и най-вече чрез тайната на Изкуплението Той ни спаси всички. Ето защо ще бъде наш дълг, по време на предстоящата година на благодат и прошка, да ценим това дело, прилагайки неговата божествена добродетел в нашите души.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 23 март 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.