Един мъдър индиец имал приятел, който живеел в Милано. Те се запознали в Индия, където италианецът бил със семейството си на туристическо пътуване.
Индиецът бил гид на италианците, водел ги да разгледат най-характерните ъгълчета на неговата родина.
Благодарен, миланският приятел поканил индиеца в своя дом. Искал да му върне любезността и да му покаже своя град. Индиецът много се колебаел дали да замине, но после отстъпил пред настойчивостта на италианския си приятел и един хубав ден слязъл от самолета в Милано.
Ден по-късно миланецът и индиецът се разхождали в центъра на града. Индиецът с неговото лице с шоколадов цвят, черна брада и жълт тюрбан, събирал погледите на минувачите и миланецът вървял горд, че има такъв екзотичен приятел.
В един момент, на площад- „Св.Бабила“, индиецът спрял и казал: -Чуваш ли и ти това, което чувам и аз?
Миланецът, малко смутен, наострил уши повече отколкото можел, но не чул нищо друго, освен силния шум на градското движение.
-Тук наблизо има един щурец, който пее; продължил сигурен индиецът.
-Грешиш!- отговорил миланецът; аз чувам само глъчката на града и представи си, да има щурец по тези места?!
-Не греша, чувам пеенето на един щурец; прекъснал го решително индиецът и започнал да търси между листата на дърветата. След малко показал на приятеля си, как го наблюдава скептично едно малко насекомо, един прекрасен щурец-певец, който се криел мърморейки срещу смутителите на концерта му.
-Видя ли че е щурец!- казал индиецът.
-Верно!-казал миланецът; вие, индийците, имате много по-развит слух от нас белите.
-Този път грешиш ти!- усмихнал се мъдрият индиец; чакай. Индиецът извадил от чантата си една монета и преструвайки се, я оставил да падне на земята. Веднага четири-пет души се обърнали да видят.
-Видя ли?- казал индиецът; тази монета звънна по-слабо и нежно от пеенето на щуреца; забеляза ли колко бели го чуха?
И ти, спираш ли понякога за да чуеш този нежен глас, приятен и уверен, гласа на Бог, който иска да се оставиш да бъдеш спасен от Него?
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Щурецът и монетата
Един мъдър индиец имал приятел, който живеел в Милано. Те се запознали в Индия, където италианецът бил със семейството си на туристическо пътуване.
Индиецът бил гид на италианците, водел ги да разгледат най-характерните ъгълчета на неговата родина.
Благодарен, миланският приятел поканил индиеца в своя дом. Искал да му върне любезността и да му покаже своя град. Индиецът много се колебаел дали да замине, но после отстъпил пред настойчивостта на италианския си приятел и един хубав ден слязъл от самолета в Милано.
Ден по-късно миланецът и индиецът се разхождали в центъра на града. Индиецът с неговото лице с шоколадов цвят, черна брада и жълт тюрбан, събирал погледите на минувачите и миланецът вървял горд, че има такъв екзотичен приятел.
В един момент, на площад- „Св.Бабила“, индиецът спрял и казал: -Чуваш ли и ти това, което чувам и аз?
Миланецът, малко смутен, наострил уши повече отколкото можел, но не чул нищо друго, освен силния шум на градското движение.
-Тук наблизо има един щурец, който пее; продължил сигурен индиецът.
-Грешиш!- отговорил миланецът; аз чувам само глъчката на града и представи си, да има щурец по тези места?!
-Не греша, чувам пеенето на един щурец; прекъснал го решително индиецът и започнал да търси между листата на дърветата. След малко показал на приятеля си, как го наблюдава скептично едно малко насекомо, един прекрасен щурец-певец, който се криел мърморейки срещу смутителите на концерта му.
-Видя ли че е щурец!- казал индиецът.
-Верно!-казал миланецът; вие, индийците, имате много по-развит слух от нас белите.
-Този път грешиш ти!- усмихнал се мъдрият индиец; чакай. Индиецът извадил от чантата си една монета и преструвайки се, я оставил да падне на земята. Веднага четири-пет души се обърнали да видят.
-Видя ли?- казал индиецът; тази монета звънна по-слабо и нежно от пеенето на щуреца; забеляза ли колко бели го чуха?
И ти, спираш ли понякога за да чуеш този нежен глас, приятен и уверен, гласа на Бог, който иска да се оставиш да бъдеш спасен от Него?