Както имал навик, Бог се разхождал по Земята. И както винаги онези, които го разпознавали, били малко. В онзи ден минал пред една колиба, където едно дете плачело. Спрял се и почукал на вратата. Излязла жена със страдащо лице и казала:
-Какво желаете господине?
-Идвам да ти помогна! – отговорил Бог.
-Да ми помогните? Много е трудно. Никой не го е правил досега. Само Бог може да ми помогне. Моето дете плаче, защото е гладно. Остава ми само едно парче хляб в шкафа. Когато го изядем, всичко ще свърши за нас.
Чувайки това, Бог се почувствал зле. Неговото лице издавало страдание, като това на жената. И няколко сълзи, като тези на детето се стекли по лицето му.
-Никой ли не поиска да ти помогне, жено? – попитал Бог.
-Никой, Господине. Всички ми обърнаха гръб!- отговорила тя.
Жената останала впечатлена от реакцията на този непознат. На вид изглеждал беден като нея. Отишла при шкафа, където пазела своето последно парче хляб и му го предложила. Пред този жест Бог се разчувствал дълбоко и гледайки я в очите казал:
-Не, не благодаря! Ти имаш по-голяма нужда от мен. Запази го и го дай на детето си. Утре ще дойде моята помощ. Не спирай да правиш за другите това, което направи днес за мен.
Казвайки това, заминал. Жената не разбрала нищо, но била изумена от този поглед. В онази вечер тя и нейното дете изяли последното парче хляб, което било останало.
На следващата сутрин жената получила голяма изненада. Шкафът бил пълен с хляб, но изненадата била още по-голяма, когато разбрала, че колкото и хляба да вземе, той не свършвал никога. В къщата повече никога не липсвал хлябът.
Тогава разбрала, кой беше онзи, който почукал на вратата й. И от този ден не спряла да прави за другите това, което направила за Него; да разделя хляба с нуждаещите се.
Какво би се случило в света, ако всички правим това, което Бог посъветвал жената? Да помислим!!!
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Шкафът за хляба
Както имал навик, Бог се разхождал по Земята. И както винаги онези, които го разпознавали, били малко. В онзи ден минал пред една колиба, където едно дете плачело. Спрял се и почукал на вратата. Излязла жена със страдащо лице и казала:
-Какво желаете господине?
-Идвам да ти помогна! – отговорил Бог.
-Да ми помогните? Много е трудно. Никой не го е правил досега. Само Бог може да ми помогне. Моето дете плаче, защото е гладно. Остава ми само едно парче хляб в шкафа. Когато го изядем, всичко ще свърши за нас.
Чувайки това, Бог се почувствал зле. Неговото лице издавало страдание, като това на жената. И няколко сълзи, като тези на детето се стекли по лицето му.
-Никой ли не поиска да ти помогне, жено? – попитал Бог.
-Никой, Господине. Всички ми обърнаха гръб!- отговорила тя.
Жената останала впечатлена от реакцията на този непознат. На вид изглеждал беден като нея. Отишла при шкафа, където пазела своето последно парче хляб и му го предложила. Пред този жест Бог се разчувствал дълбоко и гледайки я в очите казал:
-Не, не благодаря! Ти имаш по-голяма нужда от мен. Запази го и го дай на детето си. Утре ще дойде моята помощ. Не спирай да правиш за другите това, което направи днес за мен.
Казвайки това, заминал. Жената не разбрала нищо, но била изумена от този поглед. В онази вечер тя и нейното дете изяли последното парче хляб, което било останало.
На следващата сутрин жената получила голяма изненада. Шкафът бил пълен с хляб, но изненадата била още по-голяма, когато разбрала, че колкото и хляба да вземе, той не свършвал никога. В къщата повече никога не липсвал хлябът.
Тогава разбрала, кой беше онзи, който почукал на вратата й. И от този ден не спряла да прави за другите това, което направила за Него; да разделя хляба с нуждаещите се.
Какво би се случило в света, ако всички правим това, което Бог посъветвал жената? Да помислим!!!