Шесто Пасторално Писмо
„Поклон пред Майката на Спасителя“
ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ
ПО БОЖИЕ МИЛОСЪРДИЕ И БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА СВЕТИЯ ПРЕСТОЛ
НИКОПОЛСКИ ЕПИСКОП
Към духовенството и верните от Епархията.
Поздрав в Господа.
Възлюбени Чеда. На първи ноември миналата година Светият Отец провъзгласи като истина за вярване Успение в небето на Света Дева Мария с тяло и душа. Християнството отдавна почита и чества Успението на Светата Дева в небето и празнува това събитие на празника “Голяма Богородица”.
Всеобща е следователно радостта на християните за останалото провъзгласяване, тъй като то подсилва вярата им и увеличава и поощрява благочестието им към общата Небесна Майка и поставя върху нейния дивен венец един нов блестящ бисер.
Възлюбени чеда! Ние всички знаем, че Дева Мария е най-великата и съвършена твар, излязла от Божиите ръце. И с пълно право Църквата влага в нейните уста следните думи на Светото Писание: “Господ ме имаше за начало на своя път, преди още да бъде създадена земята” (Прит. 8,22-23).
Първият обнадеждаващ лъч за спасение, след грехопадението на нашите първородители, идва от Дева Мария. Към дявола-изкусител Господ отправя следните думи: “Ще всея вражда между тебе и жената, между нейното и твоето семе; то ще те порази в главата и ти ще го ужилиш в петата” (Бит. 3,15).
Жената, за която става дума, е Дева Мария – Новата Ева – съвършената жена, пречистата, пълната с Благодат, благословената между жените.
И с право можем да се запитаме: “Къде лежи в Дева Мария силата, която привлече върху нея Божието Благословение и каква е тайната, чрез която тя плени самия Господ от край време, отначало преди още да бъде създадена земята?”.
Ключът на тази тайна открива отговорът на Дева Мария, даден на Архангела Гавраил: “Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата Ти” (Лука 1,38).
Тези думи хвърлят пълна светлина върху душевното състояние на Дева Мария и са като едно безусловно пълномощно, дадено от Господа да разполага с нея, сега и всякога: тъй като нейната воля е чисто отражение на Божията воля. Тя само едно знае: че е рабиня Господня. Тя само едно иска: Нека ми бъде по думата Ти.
Ето наистина една доблестна Дева, ето една силна жена. В нея няма нищо престорено или малодушно. От всичко личи как лъха дух и живот, радост и въодушевление, смирение и искреност, в нейната песен: “Душата ми величае Господ. И духът ми се възрадва в Бога, моя Спасител, защото така милостиво погледна смирението на слугинята си. Ето от сега ще ме облажават всичките народи, защото Силният ми стори велико благо и е Свято името Му” (Лука 1,43).
Възлюбени чеда! Какво заслужи Дева Мария с това нейно състояние на рабиня Господня? Какво спечели тя с това безусловно съответствие на нейната воля с Божията воля? Какво стори тя, най-смирената, за да я облажават всичките родове? Тя роди Спасителя, тя живя с него и с него страда. На нея ние дължим нашия Изкупител, неговото тяло и кръв, неговия кръст и неговата Благодат. От нейното сърце ние получихме неговото сърце.
Погледнем ли Дева Мария само с нашите простосмъртни очи, ние ще видим в нея майката на един Разпнат на кръста, ние ще съзрем в нея една опечалена майка, минала през тежки изпитания. Очите на вярата ни обаче откриват в нея Божията Майка, вярната сътрудничка на Месия, Героичната състрадателка на Изкупителя, принасяйки първа плода на своята утроба като жертва за човешките прегрешения. Ето защо всичките родове ще я облажават; ето защо Света Елисавета и` казва: “Блажена си ти, която си повярвала” (Лука 1,45).
Възлюбени чеда! Ние виждаме колко тясно са свързани животът на Дева Мария със живота и Тялото Христово. Тя е неразделна съучастничка на всичките скръбни тайни на Христос. Можеше ли тя да не споделя неговите славни тайни? И така ние я виждаме и като неразделна негова съучастничка в победата му над дявола, над греха и над смъртта.
По силата на вечното и` предназначение от Бога, запазена от първоначалния грях, чрез нейното Безкверно Зачатие, тя победи дявола. Майка на Изкупителя и Сътрудничка на Спасителя във великото дело на Изкуплението, тя победи и греха.
На върха на нейния житейски възход, разделяйки се със земното, тя беше предпазена от разтлението на гроба и победи смъртта чрез нейното славно Успение, с тяло и душа в небето. Там сега тя е Царица и седи от дясно на своя Син, безсмъртния Цар на вековете. Думите на Откровението дословно се сбъдват в нея: “Яви се на небето поличба голяма, жена облечена в слънцето, под нозете и` – месечината и на главата и` – венец от дванадесет звезди” (Отк. 12).
Възлюбени чеда! Разтлението на гроба не можеше да засегне ни най-малко Блажената Дева Мария. Това би означавало една малка победа на дявола и една пълна победа на смъртта над нея; това би намалило значението на думите на Архангела-Благовестител: “Благословена си ти между жените”. И ние със Свети Иван Дамаскин ще кажем: “Трябваше Майката Божия да притежава онова, което има Синът и като негова Майка да бъде чествана от всичките твари”.
Възлюбени чеда! Успението на Дева Мария в небето е славен венец, който увенчава всичките преимущества, с които Бог я е обдарил. За нас тези тайни откриват ония далечни хоризонти, ясно очертани от светлините на Възкръсналия от гроба Спасител – Крайното възкресение на плътта. Вярата в сбъдването на това общо възкресение, което ще възвърне пълната хармония на тялото и душата, с притежанието на безкрайното блаженство, ни кара да понасяме смирено и безропотно мъките, тежестите и изпитанията на живота, като направлява духовните ни сили към небесното, към вечното.
Важно е за всички добре да запомним думите на Дева Мария: “Нека ми бъде по думата Ти”. И нашето поведение, винаги и навсякъде, да бъде жив израз на тези думи. Ето най-съвършеният начин да изкажем нашата синовна обич към небесната си Майка и най-сигурното средство да спечелим нейното майчино покровителство.
Да не мине, прочее, ден, без да призовем на помощ Свята Богородица и без да и` отправим нашия поздрав: “Радвай се, Марио!”
И така да свикнем често да си молим Светата Броеница, в Църква, в къщи, през свободните моменти.
С надежда Светата Дева Мария да обърне милосърдните си очи към нас и ни покаже след този живот Исус, Благословения Плод на нейната утроба.
О, милостива, о, блага , о, сладка Дево, ние всички обръщаме погледите си към тебе и те призоваваме като наша Майка, помощница и защитничка и те молим да изпросиш за всички нас благоволението и благословението на Бог Отец и Син и Свети Дух. Амин.
Дадено в гр. Русе
18 Януари 1951 год.
