Имало едно време едно кафяво-кестеняво врабче, което прекарвало живота си в непрекъснати вълнения и въпроси.
Още било в яйцето, а се измъчвало:
-Ще успея ли някога, да счупя тази така твърда черупка? Няма ли да падна от гнездото? Мойте родители ще се погрижат ли за мене?
С времето то прогонило тези трепети, но други го нападнали, докато треперещо на клончето, трябвало да извърши първия си полет:
-Мойте крилца ще ме издържат ли? Ще се размажа ли на земята?… Кой ще ме върне тук горе?
Естествено, то се научило да лети, но започнало отново, да се оплаква.
-Ще си намеря ли съпруга? Ще мога ли да си построя гнездо?
И това се случило, но врабчето продължавало, да се измъчва:
-Яйцата ще бъдат ли закриляни? Гръм би могъл да падне върху дървото и да овъгли цялото семейство?…Ако дойде соколът да разкъса моите малки врабченца? Ще успея ли да ги изхраня?
Когато малките врабченца се показали хубавички, живички и здравички и започнали да прехвръкват тук-там, врабчето не спирало да се оплаква:
– Ще намеря ли достатъчно храна? Ще успеят ли моите деца, да избягат от котката и от другите хищници?
После, един ден, под дървото спрял Учителят и показвайки ги казал:
-Погледнете птиците в небето: те не сеят, нито жънат, нито в житници събират зърно, а вашият Отец небесен ги храни.
Кафяво-кестенявото врабче изведнъж забелязало, че имало всичко…без да подозира.
Ти благодариш ли на Господ за това, което ти дава всеки ден? Радваш ли се на даровете на живота, на създанието, на доброто, на хубавото?
Стига се оплаква, отвори широко сърцето си и вдишай красотата на приятелството с Бог и близките.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Чудото
Имало едно време едно кафяво-кестеняво врабче, което прекарвало живота си в непрекъснати вълнения и въпроси.
Още било в яйцето, а се измъчвало:
-Ще успея ли някога, да счупя тази така твърда черупка? Няма ли да падна от гнездото? Мойте родители ще се погрижат ли за мене?
С времето то прогонило тези трепети, но други го нападнали, докато треперещо на клончето, трябвало да извърши първия си полет:
-Мойте крилца ще ме издържат ли? Ще се размажа ли на земята?… Кой ще ме върне тук горе?
Естествено, то се научило да лети, но започнало отново, да се оплаква.
-Ще си намеря ли съпруга? Ще мога ли да си построя гнездо?
И това се случило, но врабчето продължавало, да се измъчва:
-Яйцата ще бъдат ли закриляни? Гръм би могъл да падне върху дървото и да овъгли цялото семейство?…Ако дойде соколът да разкъса моите малки врабченца? Ще успея ли да ги изхраня?
Когато малките врабченца се показали хубавички, живички и здравички и започнали да прехвръкват тук-там, врабчето не спирало да се оплаква:
– Ще намеря ли достатъчно храна? Ще успеят ли моите деца, да избягат от котката и от другите хищници?
После, един ден, под дървото спрял Учителят и показвайки ги казал:
-Погледнете птиците в небето: те не сеят, нито жънат, нито в житници събират зърно, а вашият Отец небесен ги храни.
Кафяво-кестенявото врабче изведнъж забелязало, че имало всичко…без да подозира.
Ти благодариш ли на Господ за това, което ти дава всеки ден? Радваш ли се на даровете на живота, на създанието, на доброто, на хубавото?
Стига се оплаква, отвори широко сърцето си и вдишай красотата на приятелството с Бог и близките.