Генерални Аудиенции

Кръщението ни прави членове на Тялото Христово

15 януари 2014 – Папа Франциск

Кръщението ни прави членове на Тялото Христово

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Миналата сряда започнахме кратък цикъл от катехези за Тайнствата, започвайки с Кръщението. И бих искал да спра отново на Кръщението днес, за да подчертая един важен плод на това Тайнство: то ни прави членове на Тялото Христово и на Божия народ. Свети Тома Аквински заявява, че всеки, който приеме Кръщението, е включен в Христос, почти като един от неговите собствени крайници, и се присъединява към общността на вярващите (вж. Summa Theologiae, III, q. 69, art. 5; q. 70, чл.1), тоест Божият народ. В школата на Втория Ватикански събор днес казваме, че кръщението ни позволява да влезем в Божия народ, да станем членове на един народ на пътешествие, народ на поклонение през историята.

В действителност, както от поколение на поколение животът се предава, така също и от поколение на поколение, чрез прераждане при кръщелния купел, благодатта се предава и чрез тази благодат християнският народ пътува във времето, като река, която напоява земята и се разпространява Божието благословение по целия свят. От момента, в който Исус каза това, което чухме в евангелското четене, учениците излязоха да кръщават; и оттогава до днес има верига в предаването на вярата чрез Кръщението. И всеки един от нас е брънка в тази верига: крачка напред, винаги; като река, която напоява. Такава е Божията благодат и такава е нашата вяра, която трябва да предадем на нашите синове и дъщери, да предадем на децата, за да могат веднъж възрастни да направят същото за своите деца. Това е Кръщението. Защо? Защото Кръщението ни позволява да влезем в този Божи народ, който предава вярата. Това е много важно. Божи народ, който пътува и предава вярата.

В силата на кръщението ние ставаме мисионерски ученици, призовани да донесат Евангелието на света (вж. Апостолическо увещание Evangelii Gaudium, n. 120). „Всички кръстени, независимо от позицията им в Църквата или степента им на обучение във вярата, са агенти на евангелизацията… Новата евангелизация изисква лично участие“ (пак там) от всички, от целия Божи народ, нов вид лично участие от страна на всеки един от кръстените. Божият народ е ученически народ – защото приема вярата – и мисионерски народ – защото предава вярата. И това е, което Кръщението създава в нас: то ни дава Благодат и ни предава вярата. Всички ние в Църквата сме ученици и сме такива завинаги, през целия си живот; и всички ние сме мисионери, всеки на мястото, което Господ му е определил. Всички: най-малкият също е мисионер; и този, който изглежда най-велик, е ученик. Но някой от вас може да каже: „Епископите не са ученици, епископите знаят всичко; папата знае всичко, той не е ученик”. Не, епископите и папата също трябва да бъдат ученици, защото ако не са ученици, те не правят нищо добро. Те не могат да бъдат мисионери, не могат да предават вярата. Ние всички трябва да бъдем ученици и мисионери.

Съществува неразривна връзка между мистичното и мисионерското измерение на християнското призвание, и двете вплетени в Кръщението. „Приемайки вяра и Кръщение, ние, християните, приемаме действието на Светия Дух, което води до изповядване на Исус като Божи Син и наричане на Бог „Авва“, Отец… Всички ние, които сме кръстени… сме призовани да живеем и да предаваме общение с Троицата, тъй като евангелизирането е призвание за участие в общението на Троицата” (Заключителен документ от Апаресида, n. 157).

Никой не се спасява сам. Ние сме общността на вярващите, ние сме Божият народ и в тази общност споделяме красотата на опита на една любов, която предшества всички нас, но която в същото време ни призовава да бъдем „канали“ на благодат един за друг, въпреки нашите ограничения и нашите грехове. Общностното измерение не е просто „рамка“, „очертание“, а неделима част от християнския живот, свидетелството и евангелизацията. Християнската вяра се ражда и живее в Църквата, а при Кръщението семействата и енориите празнуват включването на нов член в Христос и в Неговото Тяло, което е Църквата (вж. пак там, № 175b).

Що се отнася до значението на кръщението за Божия народ, историята на християнската общност в Япония е пример. Претърпява жестоко преследване в началото на 17 век. Имаше много мъченици, членове на духовенството бяха прогонени и хиляди верни убити. В Япония не остана нито един свещеник, всички бяха изгонени. Тогава общността се оттегли да се скрие, пазейки вярата и молитвата в уединение. И когато се роди дете, бащата или майката го кръщават, защото вярващите могат да кръщават при определени обстоятелства. Когато след около два века и половина, 250 години по-късно, мисионерите се завърнаха в Япония, хиляди християни излязоха на открито и Църквата успя да процъфти отново. Те оцеляха с благодатта на Кръщението! Това е дълбоко: Божият народ предава вярата, кръщава децата си и върви напред. И те поддържаха, дори в тайна, силен общностен дух, защото тяхното Кръщение ги направи едно тяло в Христос: те бяха изолирани и скрити, но винаги бяха членове на Божия народ, членове на Църквата. Нека научим много от тази история!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 15 януари 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.