Чилето на вълна

Чилето на вълна

В царския двор имало голям празник, за да се отпразнува влизането на царя в столицата-град. Царят приемал в салона за празници подаръците и уважението. Всички подаръци били много ценни: изпипани оръжия, посребрени соколи, тъкани от брокат, бродирани със злато.

Шествието на дарителите почти свършвало, когато се появила, куцайки и подпирайки се тежко на бастуна си, селянка с тежки налъми от дърво. Мълчаливо тя извадила от коша едно пакетче, прилежно увито в парче плат.

Бурен смях съпроводил движението на жената, която поставила на земята пред престола едно чиле от бяло руно, направено от две овце, които били цялото нейното щастие и изпредено през дългите зимни вечери.

Без да отрони дума, царят се поклонил с достойнство, после дал сигнал, за да започне празника, докато старата селянка преминавала бавно през салона, споходена от язвителните погледи на придворните.

Тя тръгнала отново с мъка по своя дълъг път през нощта, за да се върне в своята алпийска хижа, построена в царската гора, където до този момент нейното присъствие било незаконно. Но когато пристигнала пред своята къща, спряла изпълнена с уплаха.

Алпийската хижа била обкръжена с войници от царската стража, около бедното жилище имало копия и върху копията мотаели конеца от бялото руно.

-Боже мой!- помислила си бедната жена с умъчнено сърце!

-Царят се е обидил от моя подарък?- стражите ще ме хванат и отведат.

Когато я видял началникът на стражите, се поклонил внимателно и казал:

-Госпожо, по заповед на нашия добър цар, цялата земя, която може да бъде обкръжена от вашето руно в този момент, ви принадлежи.

Площта на нейната нова собственост отговаряла точно на дължината на нейното чиле.

Получила със същата мярка, с която дала.

Ти как подаряваш?

Обикновено много искаме, а се страхуваме, да дадем.