Част четвърта - Раздел втори

Отче Наш (литургична форма)

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети името Ти, да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти както на небето, така и на земята.

Дай ни днес насъщния ни хляб и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от злото.

Отче Наш (библейска форма)

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята волята както на небето, тъй и на земята.

Насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.

Pater Noster (латински)

Pater noster, qui es in cælis: sanctificétur Nomen Tuum: advéniat Regnum Tuum: fiat volúntas Tua, sicut in cælo, et in terra.

Panem nostrum cotidiánum da nobis hódie, et dimítte nobis débita nostra,  sicut et nos dimíttimus debitóribus nostris. et ne nos indúcas in tentatiónem; sed líbera nos a Malo.

578. Какъв е произходът на молитвата Отче наш?

Исус ни научава на тази незаменима християнска молитва, Отче наш, когато веднъж един ученик Го видял да се моли и поискал: „Научи ни да се молим“ (Лук. 11:1). Църковното литургично предание е приело текста на свети Матей (6:9-13).

„Синтез на цялото Евангелие“

579. Какво е мястото на Отче наш в Писанията?

Отче наш е „синтез на цялото Евангелие“ (Тертулиан), „най-съвършената от молитвите“ (Св. Тома от Аквино). Разположена в средата на проповедтта на планината (Мат. 5-7), тя подема като молитва основното съдържание на Евангелието.

580. Защо е наречена „Господнята молитва“?

Отче наш е наречена „Господнята молитва“, защото ни е дадена от самия Господ Исус.

581. Какво е мястото на Отче наш в молитвата на Църквата?

Превъзходната молитва на Църквата, Отче наш, ни е „поверена“с Кръщението, за да ознаменува новото раждане за божествен живот на Божиите чеда. Евхаристията разкрива пълния ѝ смисъл, тъй като нейните молби, основани на вече осъществената тайна на спасението, ще бъдат напълно изслушани при пришествието на Господа. Отче наш е неразделна част от Часослова.

„Отче наш, Който си на небесата“

582. Защо „се осмеляваме в пълно доверие да пристъпим“ към Отец?

Защото Исус, нашият Изкупител, ни въвежда пред лицето на Отец и Духът Му ни прави Негови деца. Така можем да се молим на нашия Отец с искрено и синовно доверие, с радостна сигурност и смирена дързост, с увереността, че сме обичани и чути.

583. Как е възможно да зовем Бог „Отче“?

Ние можем да зовем Бога „Отче“, защото Божият Син, станал човек, ни Го е открил и защото Неговият Дух ни дава да Го познаем. Призивът към Отец ни въвежда в Неговата тайна с все по-ново възхищение и поражда в нас желанието за синовно поведение. С Господнята молитва осъзнаваме себе си като деца на Отец чрез Сина.

584. Защо наричаме Отец „наш“?

„Наш“ изразява една напълно нова връзка с Бог. Когато се молим на Отец, ние Го обожаваме и Го прославяме със Сина и Светия Дух. Чрез Христос ние сме „Неговият“ народ, а Той е „нашият“ Бог, от сега и до вечността. Казваме, наистина Отче „наш“, защото Църквата на Христос е общението на множеството братя, които имат „едно сърце и една душа“ (Деян. 4:32).

585. С какъв дух на общение и на мисия се молим на Бог „нашия“ Отец?

Тъй като да се молим с „Отче наш“ е общо благо за кръстените, те чувстват спешен призив да участват в молитвата на Исус за единството на своите ученици. Да се молим с „Отче наш“ означава да се молим със и за всички хора, за да познаят всички единия и истински Бог и да бъдат събрани в едно.

586. Какво означава изразът „Който си на небесата“?

Този библейски израз не означава някакво място, а начин на съществуване – Бог е отвъд и над всичко. Той посочва величието, светостта на Бог, а също и Неговото присъствие в сърцата на праведните. Небето, или домът на Отец, е нашето истинско отечество, към което се стремим с надежда, докато сме все още на тази земя. Ние вече живеем в Него „скрити с Христа в Бога“ (Кол. 3:3).

Седем Прошения

587. Какво съдържа Господнята молитва?

Тя съдържа седем прошения към Бог Отец. Първите три, по- богословски, ни водят към Него, към Неговата слава: присъщо на любовта е да мисли първо за Този, Когото обича. Те ни разкриват какво трябва да искаме от Него: осветяването на Неговото име, идването на Неговото царство, осъществяването на Неговата воля. Последните четири прошения поднасят на милосърдния Отец нашата нищета и очаквания. Те Го молят да ни нахрани, да ни прости, да не ни въвежда в изкушения и да ни избави от Лукавия.

588. Какво означава „Да се свети Твоето име“?

Да се свети Божието име е преди всичко хвалебствие, което признава, че Бог е свят. Бог наистина откри Своето свято име на Мойсей и поиска Неговият народ да бъде народ свят, защото Той живее в него.

589. Как се свети Божието име в нас и в света?

Да се свети Божието име, което ни призовава към „святост“ (1Сол. 4:7), означава, да се желае щото кръщелното ни освещаване да оживотвори целия ни живот. Това ще рече още, да се молим с нашия живот и молитва Божието име да бъде познато и благословено от всеки човек.

590. За какво се моли Църквата с думите: „Да дойде Твоето царство“?

Църквата призовава окончателното идване на Божието царство чрез завръщането на Христос в славата. Ала Църквата се моли още Царството Божие да расте още отсега, посредством осветяването на хората в Духа и благодарение на тяхното себеотдаване, в служба на справедливостта и мира, съгласно с Блаженствата. Това прошение е зовът на Духа и на Невестата: „Дойди, Господи Иисусе“ (Откр. 22:20).

591. Защо се молим: „Да бъде Твоята волята, както на небето, така и на земята“?

Волята на Отец е: „да се спасят всички човеци“ (1Тим. 2:4). Затова дойде Исус – за да изпълни съвършено спасителната воля на Отец. Молим Бог Отец да едини нашата воля с тази на Своя Син, по примера на Присноблажената Дева Мария и светците. Молим се Неговият благосклонен замисъл да се осъществи напълно на земята, както вече е осъществен на небето. Посредством молитвата можем „да познаем волята Божия“ (Рим. 12:2) и да получим „търпение да я извършим“ (Евр. 10:36).

592. Какъв е смисълът на прошението: „Насъщния ни хляб дай ни днес“ ?

Молейки Бог с пълно синовно доверие за необходимата за нашето съществуване всекидневна храна, ние признаваме колко Бог, нашият Отец, е добър, надвишаващ всяка доброта. Молим се още за благодатта така да действаме, че справедливостта и споделянето да позволят изобилието на едни да допълни нуждите на други.

593. Какво особено християнско значение има това прошение?

Тъй като „не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божи уста“ (Мат. 4:4), това прошение се отнася също към глада за Божието слово и към Тялото Христово, получено в Евхаристията, както и към глада за Свети Дух. Молим се с абсолютно доверие за днес, Божието днес, и то ни се дава преди всичко в Евхаристията, която е предвкусване на банкета на Царството в бъдеще.

594. Защо казваме: „Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“ ?

Молейки Бог Отец да ни прости, ние се признаваме пред Него за грешници. Същевременно изповядваме Неговото милосърдие, понеже в Неговия Син и посредством тайнствата „ние имаме изкупление и прошка на греховете“ (Кол. 1:14). Обаче, прошението ни ще бъде изпълнено само ако ние – на свой ред – сме простили.

595. Как е възможна прошката?

Милосърдието прониква в сърцето ни само ако се научим да прощаваме, дори и на враговете си. Ако и да изглежда невъзможно за човек да удовлетвори това изискване, сърцето, което се принася на Свети Дух, може като Христос да обича до предела на любовта и да обърне раната в състрадание, да преобрази оскърблението в ходатайство. Прошката участва в Божието милосърдие и е връх на християнската молитва.

596. Какво означава: „И не въведи нас в изкушение“?

Ние молим Бог Отец да не ни оставя сами и в плен на изкушението. Умоляваме Духа да можем да правим разлика от една страна между изпитанието, необходимо за израстването в доброто, и изкушението, което ни води до греха и смъртта, а от друга страна, между това да бъдеш изкушаван и да се поддадеш на изкушението. Това прошение ни единява с Исус, който победи изкушението със Своята молитва. То моли за благодатта на бдителността и на окончателното постоянство.

597. Защо завършваме с молбата: „Но избави ни от лукавия“?

Лукавият означава личността на Сатаната, който се противопоставя на Бог и който „мами цялата вселена“ (Откр. 12:9). Победата над дявола е вече постигната от Христос. Но ние се молим човешкото семейство да бъде избавено от Сатаната и неговите дела. Молим се също за ценния дар на мира и благодатта на постоянното очакване на пришествието на Христос, Който окончателно ще ни освободи от Лукавия.

598. Какво означава последното Амин?

„В края на молитвата ти казваш Амин, подчертавайки с това Амин, което значи „тъй да бъде“, всичко онова, което съдържа молитвата, която Бог ни научи“ (Св. Кирил Йерусалимски).