Генерални Аудиенции

Църквата e Тялото Христово

22 октомври 2014 – Папа Франциск

Църквата e Тялото Христово

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Образът на тялото често се използва, когато някой иска да подчертае как елементите, които съставляват една реалност, са стриктно свързани един с друг заедно, образувайки едно единствено нещо. Започвайки с Апостол Павел, този израз е прилаган към Църквата и е признат за нейната най-дълбока и най-красива отличителна черта. И така, днес бихме искали да се запитаме: в какъв смисъл Църквата образува тяло? И защо тя е определена като „Тялото Христово”?

В Книгата на Езекиил е описано видение, малко особено, впечатляващо, но способно да вдъхне доверие и надежда в сърцата ни. Бог показва на пророка маса от кости, разделени една от друга и сухи. Пуста сцена…. Представете си цяла долина, пълна с кости. Тогава Бог го моли да призове Духа върху тях. В този момент костите се задвижват, започват да се събират, да се съединяват. Върху тях израстват първо нерви, а след това плът и по този начин те образуват цялостно тяло, изпълнено с живот (вж. Ез 37:1-14). Вижте, това е Църквата! Днес, моля, вземете Библията у дома. Отворете я на глава 37 от Пророк Езекиил, не забравяйте и прочетете това, красиво е. Това е Църквата, тя е шедьовър, шедьовърът на Духа, който внушава във всеки един новия живот на Възкръсналия и ни поставя един до друг, всеки в служба и подкрепа на другия, като по този начин прави всички нас едно единствено тяло, възпитано в общение и любов.

Църквата обаче не е само тяло, изградено в Духа: Църквата е Тялото Христово! И това не е просто крилата фраза: наистина сме! Това е големият дар, който получаваме в деня на нашето Кръщение! В тайнството на Кръщението Христос наистина ни прави Свои, като ни приветства в сърцето на тайната на Кръста, върховната тайна на Неговата любов към нас, за да ни накара след това да бъдем възкресени с Него като нови същества. Вижте: по този начин се ражда Църквата и по този начин Църквата се признава за Тяло Христово! Кръщението представлява истинско прераждане, което ни възражда в Христос, прави ни част от Него и ни обединява задушевно помежду ни, като членове на едно и също тяло, на което Той е Главата (вж. Римляни 12:5; 1 Коринтяни 12:12-13).

Това, което извира от него тогава, е дълбоко общение от любов. В този смисъл е просветляващ начинът, по който Павел, увещавайки съпрузите „да обичат жените си като телата си“, заявява: „Както Христос Църквата, защото ние сме членове на Неговото тяло“ (Ефесяни 5:28-30). Колко хубаво би било, ако си спомняхме по-често какви сме, какво направи Господ Исус от нас: ние сме Неговото тяло: онова тяло, което нищо и никой никога не може да откъсне от Него и което Той покрива с цялата си страст и с цялата му любов, както младоженецът с невестата си. Тази мисъл обаче трябва да предизвика в нас желанието да съответстваме на любовта на Господ Исус и да я споделяме между нас, като живи членове на собственото Му тяло. По времето на Павел общността в Коринт среща големи трудности в този смисъл, преживявайки, както и ние често, преживяването на разделение, завист, неразбиране и изключване. Всички тези неща не са добри, защото вместо да изградят Църквата и да я накарат да расте като Тяло Христово, те я разбиват на много парчета, те я разделят. И това се случва и в наше време. Нека помислим, в християнските общности, в някои енории, нека помислим колко разделение, колко завист, как те критикуват, колко неразбиране и изключване има в нашите общности. И до какво води това? Разчленява ни помежду ни. Това е началото на войната. Войната не започва на бойното поле: войната, войните започват в сърцето, с неразбиране, разделение, завист, с тази борба с другите. Общността на Коринт беше такава, те бяха отлични в това!

Апостол Павел дава няколко практични съвета на коринтяните, които се отнасят и за нас: не завиждайте, а ценете талантите и качествата на нашите братя в нашите общности. Завист: „Този си купи кола“, а аз се чувствам толкова завистлив; „Този спечели от лотарията“, повече завист; „А този другият се справя много добре в това“ и повече ревност. Всичко това разделя, вреди, не го правете! Защото по този начин завистта расте и изпълва сърцето. А ревнивото сърце е кисело сърце, сърце, което изглежда има оцет вместо кръв; това е сърце, което никога не е щастливо, това е сърце, което разделя общността. И така, какво трябва да направя тогава? Оценявайте талантите и качествата на нашите братя и сестри в нашите общности. И когато изпитвам завист – защото завистта идва при всички, всички сме грешници – трябва да кажа на Господ: „Благодаря ти, Господи, защото си дал това на този човек“. Оценявайте качествата, бъдете съседи и споделяйте страданието на най-малките и най-нуждаещите се; изразете своята благодарност към всички. Сърцето, което знае как да каже „благодаря“, е добро сърце, благородно сърце, доволно сърце. Нека ви попитам: Всички ли знаем как винаги да казваме „благодаря“? Не винаги, защото завистта, ревността малко ни пречат.

И накрая, съветът, който Апостол Павел дава на коринтяните и който ние също трябва да си даваме един на друг: никой да не се смята за по-горен от другите. Колко хора се чувстват по-добри от другите! Ние също често казваме като онзи фарисей от притчата: „Благодаря ти, Господи, че не съм като този, аз съм по-горен“. Но това е лошо, никога не трябва да се прави! И когато се наканиш да го направиш, спомни си греховете си, онези, които никой не знае, засрами се пред Бога и кажи: „Ти, Господи, знаеш кой е по-горен, ще си държа устата затворена“. И това е добре. И винаги в милосърдието да считаме себе си за крайници на другите, които са живи, давайки себе си за благото на всички (вж. 1 Коринтяни 12:14).

Скъпи братя и сестри, като Пророк Езекиил и като Апостол Павел, нека и ние да призоваваме Светия Дух, за да може Неговата благодат и изобилието от дарове да ни помогнат да живеем наистина като Тялото Христово, обединени, като семейство, но едно семейство, което е Тялото Христово и като видим знак на Христовата любов.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 22 октомври 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.