Генерални Аудиенции

Църквата на земята е семето и началото

26 ноември 2014 – Папа Франциск

Църквата на земята е семето и началото

 

Скъпи братя и сестри, добро утро.

Времето днес е малко неприятно, но всички сте смели, моите комплименти! Да се надяваме да можем да се молим заедно днес.

Представяйки Църквата на мъжете и жените на нашето време, Вторият Ватикански събор не забравя една основна истина, която никога не бива да забравяме: Църквата не е статична реалност, инертна, самоцелна, а е на непрекъснато пътуване през историята, към онази крайна и прекрасна цел, която е Небесното царство, на което Църквата на земята е семето и началото (вж. Догматическата конституция за Църквата Lumen Gentium, n. 5). Когато се обърнем към този хоризонт, откриваме, че въображението ни е недостатъчно, трудно можем да доловим блясъка на една мистерия, която надминава сетивата ни. И у нас спонтанно възникват няколко въпроса: кога ще се случи тази последна стъпка? Какво ще бъде новото измерение, в което навлиза Църквата? Какво ще стане с човечеството тогава? А на Творението около нас? Но тези въпроси не са нови, учениците вече бяха попитали Исус за тях по това време: „Кога ще стане това? Кога Духът ще тържествува над творението, над тварите, над всичко…”. Това са човешки въпроси, стари въпроси. И ние също си задаваме тези въпроси.

  1. Съборната конституция Gaudium et Spes, изправена пред тези въпроси, които завинаги отекват в сърцата на мъжете и жените, заявява: „Ние не знаем времето за завършването на земята и човечеството, нито знаем как всички неща ще се трансформират. Като деформирана от греха, формата на този свят ще премине; но ние сме научени, че Бог подготвя ново обиталище и нова земя, където ще пребъдва справедливостта и чието блаженство ще отговори и надмине всички копнежи за мир, които изникват в човешкото сърце” (№ 39). Това е предназначението на Църквата: това е, както казва Библията, „новият Ерусалим“, „Раят“. Повече от място, това е „състояние“ на душата, в което нашите най-дълбоки надежди се изпълняват в изобилие и нашето същество, като създания и като деца на Бог, достига своята пълна зрялост. Най-накрая ще бъдем облечени в радостта, мира и любовта на Бог, напълно, без никакви ограничения, и ще се изправим лице в лице с Него! (вж. 1 Коринтяни 13:12). Красиво е да мислиш за това, да мислиш за Рая. Всички ще бъдем там заедно. Красиво е, дава сила на душата.

  2. От тази гледна точка е добре да се разбере вида на приемствеността и дълбокото общение, което съществува между Църквата в Небесата и тази, която все още е поклонник на земята. Онези, които вече живеят в очите на Бог, наистина могат да ни подкрепят и свидетелстват за нас, да се молят за нас. От друга страна, ние също винаги сме поканени да предлагаме добри дела, молитва и самата Евхаристия, за да облекчим скръбта на душите, които все още очакват безкрайно блаженство. Да, защото в християнската перспектива разликата не е между това кой е мъртъв и кой не, а между това кой е в Христос и кой не е! Това е точката на решителността, която е наистина решаваща за нашето спасение и за нашето щастие.

  3. В същото време Свещеното Писание ни учи, че изпълнението на този прекрасен план не може да не включва всичко, което ни заобикаля и идва от сърцето и ума на Бог. Апостол Павел го казва изрично, когато казва, че „самото творение ще бъде освободено от робството си на тлението и ще получи славната свобода на Божиите деца” (Римляни 8:21). Други текстове използват образа на „ново небе“ и „нова земя“ (вж. 2 Петрово 3:13; Откр. 21:1), в смисъл, че цялата вселена ще бъде обновена и ще бъде освободена веднъж завинаги от всяка следа от зло и от самата смърт. Това, което предстои, е изпълнението на трансформация, която в действителност вече се случва, започвайки със смъртта и възкресението на Христос. Следователно, това е новото творение; това не е, следователно, унищожаването на космоса и на всичко около нас, а привеждането на всички неща в пълнотата на битието, на истината и красотата. Това е замисълът, който Бог, Бащата, Синът и Светият Дух са пожелали от вечността да реализират и реализират.

Скъпи приятели, когато мислим за тази великолепна реалност, която ни очаква, осъзнаваме колко прекрасен дар е да принадлежиш към Църквата, която носи писмено най-висшите призвания! И така, нека помолим Дева Мария, Майката на Църквата, да бди постоянно над нашия път и да ни помогне да бъдем като нея радостен знак на доверие и надежда сред нашите братя и сестри.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 26 ноември 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.