Генерални Аудиенции

Църквата, място на Божията милост и надежда за Божия народ

12 юни 2013 – Папа Франциск

Църквата, място на Божията милост и надежда за Божия народ

 

Скъпи братя и сестри,

Добро утро! Днес бих искал да помисля върху друг термин, с който Вторият Ватикански събор дефинира Църквата: „Божи народ“ (вж. Догматическата конституция Lumen Gentium, n. 9; Катехизисът на Католическата църква, n. 782). И го правя с няколко въпроса, върху които всеки от вас да помисли.

  1. Какво означава „Божии хора“? На първо място това означава, че Бог не принадлежи по специален начин на нито един народ; защото Той е, Който ни призовава, свиква ни, кани ни да бъдем част от Неговия народ и тази покана е отправена към всички, без разлика, защото Божията милост „иска всички хора да бъдат спасени“ (1 Тим 2:4) ). Исус не казва на апостолите или на нас да образуваме изключителна група, група от елита. Исус казва: излезте и правете ученици от всички хора (вж. Матей 28:19). Свети Павел казва, че в Божия народ, в Църквата, „няма юдеин, нито грък… защото вие всички сте едно в Христа Исуса“ (Гал. 3:28). Бих искал също да кажа на всеки, който се чувства далеч от Бог и Църквата, на всеки, който е плах или безразличен, на тези, които смятат, че вече не могат да се променят: Господ ви призовава и вие да станете част от Неговия народ и той прави това с голямо уважение и любов! Той ни кани да бъдем част от този народ, от Божия народ!

  2. Как се става член на този народ? Не е чрез физическо раждане, а чрез ново раждане. В Евангелието Исус казва на Никодим, че трябва да се роди свише, от вода и от Духа, за да влезе в Божието царство (срв. Йоан 3:3-5). Именно чрез кръщението ние сме въведени в този народ, чрез вяра в Христос, дар от Бога, който трябва да бъде подхранван и култивиран през целия ни живот. Нека се запитаме: как да накарам тази вяра, която получих в моето Кръщение да расте? Как да накарам тази вяра, която получих и която принадлежи на Божия народ, да расте?

  3. Друг въпрос: какъв е законът на Божия народ? Това е законът на любовта, любовта към Бога и любовта към ближния според новата заповед, която Господ ни остави (вж. Йоан 13:34). Това е любов, която обаче не е стерилна сантименталност или нещо неясно, а признаването на Бог като единствен Господар на живота и в същото време приемането на другия като мой истински брат, преодоляване на разделение, съперничество, неразбиране , егоизъм; тези две неща вървят заедно. О, колко още от пътуването трябва да извървим, за да живеем наистина според новия закон – закона на Светия Дух, който действа в нас, закона на милосърдието, на любовта! Гледайки във вестниците или по телевизията, виждаме толкова много войни между християни: как се случва това? В Божия народ има толкова много войни! Колко много войни на завист, на ревност се водят в кварталите, на работното място! Дори в самото семейство има толкова много вътрешни войни! Трябва да молим Господ да ни накара да разберем правилно този закон на любовта. Колко красиво е да се обичаме един друг като истински братя и сестри. Колко красиво! Нека направим нещо днес. Можем всички да имаме харесвания и нехаресвания; много от нас може би са малко ядосани на някого; тогава да кажем на Господа: Господи, аз съм ядосан на този или онзи човек; Моля ви се за него или нея. Да се молим за онези, на които сме ядосани, е красива стъпка към този закон на любовта. Да я направим ли? Нека я направим днес!

  4. Каква е мисията на тези хора? Тя е да донесе надеждата и спасението на Бог на света: да бъде знак за любовта на Бог, който призовава всички към приятелство с Него; да бъде квасът, който кара тестото да втасва, солта, която придава вкус и предпазва от разлагане, да бъде светлина, която просветлява. Огледайте се около нас – достатъчно е да отворите вестник, както казах – виждаме присъствието на злото, Дяволът действа. Искам обаче да кажа на глас: Бог е по-силен! Вярваш ли в това, че Бог е по-силен? Нека го кажем заедно, нека го кажем всички заедно: Бог е по-силен! И знаете ли защо е по-силен? Защото Той е Господ, единственият Господ. И бих искал да добавя, че реалността, понякога тъмна и белязана от зло, може да се промени, ако първо пренесем светлината на Евангелието в нашия живот. Ако на стадион – да речем Олимпийския стадион в Рим или Сан Лоренцо в Буенос Айрес – в тъмна нощ, ако някой включи светлина, едва можете да го видите, но ако другите 70 000 зрители включат собствената си светлина, целият стадионът блести. Нека животът ни заедно бъде единствената светлина на Христос; заедно ще пренесем светлината на Евангелието в цялата реалност.

  5. Каква е целта на този народ? Нашата цел е Царството Божие, което самият Бог освети на тази земя и което трябва да продължи до неговото осъществяване, когато Христос, нашият живот, ще се появи (вж. Lumen Gentium, n. 9). Краят тогава е пълно общение с Господ, познаване на Господ, влизане в Неговия собствен божествен живот, където ще живеем в радостта на Неговата безмерна любов, пълна радост.

Скъпи братя и сестри, бидейки Църква, да бъдеш Божи народ, в съответствие с великия замисъл на любовта на Отца, означава да бъдеш Божият квас в това наше човечество. Това означава да провъзгласим и да донесем Божието спасение на този наш свят, толкова често заблуден, нуждаещ се от отговори, които дават смелост, надежда и нова сила за пътуването. Нека Църквата бъде място на Божията милост и надежда, където всички се чувстват добре дошли, обичани, простени и насърчавани да живеят според добрия живот на Евангелието. И за да накара другите да се почувстват добре дошли, обичани, простени и насърчени, Църквата трябва да е с широко отворени врати, така че всички да могат да влязат. И ние трябва да излезем през тези врати и да проповядваме Евангелието.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 12 юни 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.