Генерални Аудиенции

Църквата като добра майка, която ни посочва пътя в живота

18 септември 2013 – Папа Франциск

Църквата като добра майка, която ни посочва пътя в живота

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес се връщам към образа на Църквата като майка. Изключително харесвам този образ на Църквата като майка. Поради тази причина искам да се върна към него, защото чувствам, че този образ не само ни казва каква е Църквата, но и какво лице трябва все повече да има Църквата – тази наша Църква-майка.

След това, което казах миналата сряда, бих искал да подчертая три неща, все още гледайки собствените си майки, всичко, което правят, всичко, което преживяват, всичко, което страдат за децата си. Питам се: какво прави една майка?

  1. На първо място, тя учи как да върви през живота, тя учи правилния път, който да поеме през живота, тя знае как да насочва децата си, тя винаги се опитва да им посочи правилния път в живота за да израстнат и станат възрастни. И тя го прави с нежност, обич и любов, дори когато се опитва да изправи пътя ни, защото малко се отклоняваме в живота или поемаме по пътища, които водят към пропаст. Майката знае какво е важно за детето, за да може да върви по правилния път през живота. Освен това не го е научила от книгите, а от собственото си сърце. Университетът на майките е тяхното сърце! Там се учат как да възпитават децата си.

Църквата прави същото: тя ни дава насока в живота, тя ни наставлява, за да следваме правия път. Нека помислим за десетте заповеди: те ни посочват пътя, който трябва да извървим, за да узреем, за да закотвят нашето поведение. Те са резултат от нежността и от самата любов на Бог, който ни ги е дал. Може да ми кажете: но те са заповеди! Те са поредица от „не“! Бих искал да ви помоля да ги прочетете – може би повече или по-малко сте ги забравили – и след това да мислите за тях по положителен начин. Ще видите, че те се отнасят до начина, по който се отнасяме към Бога, към себе си и към другите, точно това, на което една майка ни учи, за да живеем правилно. Те ни молят да не си правим материални идоли, които впоследствие да ни поробят. Те искат от нас да помним Бог, да проявяваме уважение към родителите си, да бъдем честни, да уважаваме другите… Опитайте се да видите заповедите по този начин и да мислите за тях като за думите, ученията, които майката дава, за да живеем по най-добрия начин. Майката никога не учи какво е зло, тя иска само доброто на децата си, както и Църквата.

  1. Второ, искам да ви кажа: когато едно дете порасне, стане възрастен, то избира своя път, поема своите отговорности, стои на краката си, прави каквото му харесва и понякога може да се отклони от курса, да се случи някакъв инцидент. Една майка има търпението да продължи да придружава децата си, винаги и във всяка ситуация. Това е силата на нейната любов, която я тласка; майката може да следва децата си по пътя им с дискретност и нежност и дори когато се заблуждават, винаги намира начин да ги разбере, да бъде близо, да им помогне. Ние — в моя регион — казваме, че една майка може да „dar la cara“. Какво означава това? Това означава, че една майка може да се „изправи смело“ за децата си, с други думи, винаги е мотивирана да ги защитава. Мисля за майките, които страдат за децата си в затвора или в трудни ситуации: те не се питат дали децата им са виновни или не, те продължават да ги обичат. Майките често търпят унижения, но не се страхуват, не спират да дават от себе си.

Такава е Църквата. Тя е милостива майка, която разбира, която винаги се е стремяла да помогне и насърчи дори онези от децата си, които са сгрешили или грешат; тя никога не затваря вратата на дома. Тя не съди, а предлага Божията прошка, предлага неговата любов, която кани дори онези от нейните деца, които са паднали в дълбока бездна, да продължат по своя път. Църквата не се страхува да влезе в тяхната тъмнина, за да им даде надежда; нито Църквата се страхува да влезе в нашата тъмнина, когато ние сме в тъмната нощ на нашата душа и нашата съвест, за да ни даде надежда! Защото Църквата е майка!

  1. Последна мисъл: за своите деца майката също може да пита и чука на всяка врата, без да пресмята; тя го прави от любов. И мисля за това как майките могат също и особено да почукат на вратата на Божието сърце! Майките казват толкова много молитви за децата си, особено за по-слабите, за тези в най-голяма нужда или които са тръгнали по опасни или погрешни пътища в живота. Преди няколко седмици отслужих литургия в църквата Свети Августин, тук в Рим, където се пазят мощите на Света Моника, неговата майка. Колко молитви е въздигнала към Бога тази света майка за своя син и колко сълзи е проляла! Мисля за вас, скъпи майки: колко често се молите за децата си, винаги неуморно! Продължавайте да се молите и да ги поверявате на Бог; той има страхотно сърце! Почукайте на Божието сърце с молитви за вашите деца.

Църквата също прави това: с молитви тя предава в ръцете на Господа всички ситуации на своите деца. Нека се доверим на силата на молитвата на Майката Църква: Господ не е безразличен. Той винаги знае как да ни удиви, когато най-малко го очакваме, както майката Църква знае!

Това бяха мислите, които исках да споделя с вас днес: нека гледаме на Църквата като на добра майка, която ни посочва пътя в живота, която е винаги търпелива, милостива, разбираща и която знае как да ни остави в Божиите ръце.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 18 септември 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.