Генерални Аудиенции

Църквата като Божие семейство

29 май 2013 – Папа Франциск

Църквата като Божие семейство

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Миналата сряда наблегнах на дълбоката връзка между Светия Дух и Църквата. Днес бих искал да започна някои катехези върху тайната на Църквата, тайна, която всички преживяваме и от която сме част. Бих искал да го направя с някои концепции, които са очевидни в текстовете на Втория Ватикански събор.

Днес първият е: „Църквата като Божие семейство“.

През последните месеци неведнъж съм споменавал притчата за блудния син или по-скоро за милостивия баща (вж. Лука 15:11-32). По-малкият син напуска дома на баща си, пропилява всичко, което има, и решава да се прибере отново, защото осъзнава, че е сгрешил. Той вече не се смята за достоен да бъде син, но смята, че има шанс да бъде нает като слуга. Баща му, напротив, тича да го посрещне, прегръща го, връща му достойнството на син и празнува. Тази притча, подобно на други в Евангелието, ясно показва Божия замисъл за човечеството.

Какъв е Божият план? Това е да направи от всички нас едно семейство от Неговите деца, в което всеки човек да чувства, че Бог е близо и да се чувства обичан от Него, както в евангелската притча, да усеща топлината да бъде Божие семейство. Църквата е вкоренена в този велик план. Тя не е организация, създадена от споразумение между няколко души, но – както папа Бенедикт XVI толкова често ни напомняше – тя е Божие дело, родено точно от този любящ замисъл, който постепенно се осъществява в историята. Църквата се ражда от желанието на Бог да призове всички хора към общение с Него, към приятелство с Него, дори да участват в собствения Му божествен живот като Негови синове и дъщери. Самата дума „Църква“ от гръцки ekklesia означава „събрание“: Бог ни призовава, Той ни кара да излезем от нашия индивидуализъм, от нашата склонност да се затваряме в себе си и ни призовава да принадлежим към Неговото семейство.

Освен това този призив произлиза от самото творение. Бог ни създаде, за да можем да живеем в дълбока връзка на приятелство с Него и дори когато грехът прекъсна тази връзка с Него, с другите и с творението, Бог не ни изостави. Цялата история на спасението е историята на Бог, който търси хората, предлага им любовта си и ги приветства. Той призова Авраам да бъде баща на множество, той избра народа на Израел да сключи завет, който да обхване всички народи, и в пълнотата на времето той изпрати своя Син, така че неговият план на любов и спасение да може да бъде изпълнен в нов и вечен Завет с цялото човечество.

Когато четем Евангелията, виждаме, че Исус събира около себе си малка общност, която приема словото Му, следва го, участва в пътуването му, става негово семейство и именно с тази общност той подготвя и изгражда своята Църква.

И така, от какво се ражда Църквата? Тя се ражда от върховния акт на любовта на Кръста, от прободената страна на Исус, от която изтичаха кръв и вода, символ на тайнството на Евхаристията и на Кръщението. Кръвта на живота на Божието семейство, на Църквата, е Божията любов, която се реализира в любов към Него и другите, всички останали, без разлика или резерви. Църквата е семейство, в което обичаме и сме обичани.

Кога се е проявила Църквата? Ние го празнувахме преди две недели; тя се прояви, когато дарът на Светия Дух изпълни сърцата на апостолите и ги подтикна да излязат и да започнат пътуването си, за да прогласят Евангелието, разпространявайки Божията любов.

И днес някои казват: „Христос да, Църквата не“. Като онези, които казват „Вярвам в Бог, но не и в свещениците“. Но самата Църква е тази, която ни носи Христос и която ни води при Бога. Църквата е великото семейство на Божиите деца. Разбира се, тя има и човешки аспекти. В онези, които съставляват Църквата, пастирите и вярващите, има недостатъци, несъвършенства и грехове. Папата също има такива – и много от тях; но това, което е красиво е, че когато осъзнаем, че сме грешници, ние срещаме милостта на Бог, който винаги прощава. Никога не го забравяйте: Бог винаги прощава и ни приема в своята любов към прошката и милостта. Някои хора казват, че грехът е оскърбление за Бога, но и възможност да се смириш, за да осъзнаеш, че има нещо друго по-красиво: Божията милост. Нека помислим върху това.

Нека днес се запитаме: колко обичам Църквата? Моля ли се за нея? Чувствам ли се част от семейството на Църквата? Какво да направя, за да гарантирам, че тя е общност, в която всеки се чувства добре дошъл и разбран, чувства милостта и любовта на Бог, който обновява живота? Вярата е дар и акт, който ни засяга лично, но Бог ни призовава да живеем с вярата си заедно, като семейство, като Църква.

Нека помолим Господа, по много специален начин през тази Година на вярата, нашите общности, цялата Църква, да бъдат все по-истински семейства, които живеят и носят топлината на Бог.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 29 май 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.