Генерални Аудиенции

Църквата е Храмът, в който обитава Светият Дух

26 юни 2013 – Папа Франциск

Църквата е Храмът, в който обитава Светият Дух

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес бих искал да спомена накратко още един образ, който ни помага да опишем тайната на Църквата: храмът (вж. Втори Ватикански събор, Догматическа конституция за Църквата, Lumen Gentium, n. 6).

За какво ни кара да мислим думата „храм“? Тя ни кара да мислим за сграда, за конструкция. По-специално умовете на мнозина се обръщат към историята на народа на Израел, разказана в Стария завет. Големият храм на Соломон в Ерусалим беше мястото за срещата с Бог в молитва. Вътре в храма беше Ковчегът на завета, знак за Божието присъствие сред хората; и Ковчегът съдържаше плочите на закона, манната и жезъла на Аарон. Това беше напомняне, че Бог винаги е бил в историята на своя народ, че го е придружавал по време на пътуването му и е направлявал стъпките му. Храмът е паметник на тази история. Когато отидем в Храма, ние също трябва да помним тази история, всеки от нас своята история, как Исус ме срещна, как Исус вървеше до мен, как Исус ме обича и благославя.

Именно това е предварително изобразено в древния Храм и е въведено в Църквата чрез силата на Светия Дух: Църквата е „Божият дом“, мястото на Неговото присъствие, където можем да намерим и срещнем Господа; Църквата е Храмът, в който обитава Светият Дух. Той е този, който й дава живот, който я ръководи и поддържа. Нека се запитаме: къде можем да срещнем Бог? Къде можем да влезем в общение с него чрез Христос? Къде можем да намерим светлината на Светия Дух, която да озари живота ни? Отговорът е: в Божия народ, сред нас, които сме Църквата. Именно тук ще срещнем Исус, Светия Дух и Отца.

Древният храм е построен от човешки ръце. Имаше желание „да се даде на Бога дом“, да има видим знак за присъствието му сред хората. С Въплъщението на Божия Син се изпълни пророчеството на Натан към цар Давид (вж. 2 Царе 7:1-29): не царят, не ние сме тези, които „даваме на Бога дом“; по-скоро самият Бог е този, който „строи дома Си“, за да дойде и да живее сред нас, както пише св. Йоан в своето Евангелие (вж. 1:14). Христос е живият Храм на Отца и самият Христос изгражда своя „духовен дом“: Църквата, направена не от материални камъни, а по-скоро от „живи камъни“, каквито сме ние. Апостол Павел каза на християните от Ефес: вие сте „построени върху основата на апостолите и пророците, като самият Исус Христос е крайъгълният камък, в който цялата структура е съединена и расте в свят храм в Господа; в когото и вие сте вградени… за обиталище на Бога в Духа” (Еф. 2:20-22). Това е красиво нещо! Ние сме живите камъни на Божията сграда, дълбоко обединени с Христос, който е ключовият камък и този, който ни поддържа. Какво означава това? Това означава, че ние сме храмът, ние сме живата Църква, живият храм и с нас, когато сме заедно, е и Светият Дух, който ни помага да растем като Църква. Не сме сами, защото сме Божият народ: това е Църквата!

И Светият Дух със своите дарби е този, който създава разнообразието. Това е важно: какво прави Светият Дух сред нас? Той проектира разнообразието, което е богатство в Църквата и ни обединява, всеки един, за да съставим духовен храм, в който не предлагаме материални жертви, а себе си, нашия живот (вж. 1 Петр. 2:4-5). Църквата не е тъкан, изтъкана от вещи и интереси; тя е Храмът на Светия Дух, Храмът, в който Бог работи, Храмът на Светия Дух, Храмът, в който Бог работи, Храмът, в който с дара на Кръщението всеки един от нас е жив камък. Това ни казва, че никой в Църквата не е безполезен и ако от време на време някой казва на някой друг: „върви си у дома, не си добър“, това не е вярно. Защото никой не е лош в Църквата, всички сме необходими за изграждането на този Храм! Никой не е второстепенен. Никой не е най-важният човек в Църквата, всички сме равни в Божиите очи. Някои от вас може да кажат: „Слушайте, г-н Папа, вие не сте равен на нас“. Да, аз съм като всеки един от вас, всички сме равни, ние сме братя и сестри! Никой не е анонимен: ние всички създаваме и изграждаме Църквата. Това също ни подканва да се замислим върху факта, че ако тухлата на нашия християнски живот изчезне, красотата на Църквата губи нещо. Някои хора казват „Нямам нищо общо с Църквата“; но по този начин тухлата на живота в този красив храм е пропусната. Никой не може да си отиде, ние всички трябва да донесем на Църквата нашия живот, нашето сърце, нашата любов, нашата мисъл и нашата работа: всички ние заедно.

Сега бих искал да се запитаме: как живеем като Църква? Дали сме живи камъни или сме сякаш уморени, отегчени или безразлични камъни? Забелязвали ли сте някога колко мрачно е да видите уморен, отегчен и безразличен християнин? Християнин като този е грешен, християнинът трябва да е жив, да се радва, че е християнин; той или тя трябва да живее тази красота на принадлежност към Божия народ, който е Църквата. Отваряме ли се за действието на Светия Дух, за да бъдем активна част от нашите общности или се оттегляме в себе си, казвайки; „Имам толкова много работа, това не е моя работа!“?

Господ дава на всички нас Своята благодат, Своята сила, за да бъдем дълбоко съединени с Христос, който е крайъгълният камък, стълбът и основата на нашия живот и на целия живот на Църквата. Нека се молим оживени от Неговия Дух да бъдем винаги живи камъни на Неговата Църква.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 26 юни 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.