Генерални Аудиенции

Църквата е нашата майка

11 септември 2013 – Папа Франциск

Църквата е нашата майка

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес възобновяваме нашите катехези за Църквата в тази Година на вярата. Сред образите, които Вторият Ватикански събор избра, за да ни помогне да разберем по-добре същността на Църквата, е този на „майката“: Църквата е нашата майка във вярата, в свръхестествения живот (вж. Догматическа конституция Lumen Gentium, nn. 6 ,14,15,41,42). Това е едно от изображенията, използвани най-често от отците на Църквата през първите векове и мисля, че може да бъде полезно и за нас. За мен това е един от най-красивите образи на Църквата: Църквата Майка! В какъв смисъл и по какъв начин Църквата е майка? Започваме с човешката реалност на майчинството: какво прави една майка?

  1. Най-напред майката създава живот, тя носи детето си в утробата си 9 месеца и след това го ражда. Църквата е такава: тя ни носи във вярата чрез действието на Светия Дух, който я прави плодородна, като Дева Мария. Църквата и Дева Мария са майки, и двете; това, което се казва за Църквата, може да се каже и за Дева Мария и това, което се казва за Дева Мария, може да се каже и за Църквата! Разбира се, вярата е личен акт: „Аз вярвам“, аз лично отговарям на Бог, който се изявява и иска да влезе в приятелство с мен (вж. Lumen Fidei, n. 39). Но вярата, която получавам от другите, в семейството, в общността, ме учи да казвам „вярвам“, „ние вярваме“. Християнинът не е остров! Ние не ставаме християни в лаборатория, не ставаме християни сами и със собствени усилия, тъй като вярата е дар, тя е дар от Бога, даден ни в Църквата и чрез Църквата. И Църквата ни дава живота на вярата в кръщението: това е моментът, в който тя ни ражда като Божии деца, моментът, в който ни дава живота на Бога, тя ни дарява живота, както би направила майка. Ако отидете до баптистерият на Свети Йоан Латеран, до катедралата на папата, вътре в него има надпис на латински, който гласи повече или по-малко: „Тук е роден народ от божествено потекло, генериран от Светия Дух, който прави тези води живото-раждащи; Майката Църква ражда своите деца в тези вълни”. Това ни кара да разберем нещо важно: нашето участие в Църквата не е външен или формален факт, не е попълване на формуляр, който ни дават; това е вътрешен и жизнен акт; човек не принадлежи към Църквата, както принадлежи към общество, партия или друга организация. Връзката е жизненоважна, като връзката, която имате с майка си, защото, както казва Св. Августин, „Църквата е наистина майка на християните“ (De moribus Ecclesiae, I, 30, 62-63: PL 32, 1336). Нека се запитаме: как виждам Църквата? Както съм благодарен на родителите си, че ми дадоха живот, благодарен ли съм на Църквата, че ме породи във вярата чрез кръщението? Колко християни помнят датата на кръщението си? Искам да ви попитам тук, но всеки от вас отговори в сърцето си: колко от вас помнят датата на вашето Кръщение? Няколко души вдигат ръце, но много други не помнят! Но датата на вашето Кръщение е денят на нашето раждане в Църквата, датата, на която нашата майка Църква ни е дала живот! А сега ви оставям с малко домашно. Като се приберете днес, отидете и разберете коя е датата на вашето Кръщение и тогава го празнувайте, благодарете на Господа за този дар. Ще го направите ли? Обичаме ли Църквата, както обичаме нашите майки, като вземем предвид и техните недостатъци? Всички майки имат недостатъци, всички ние имаме недостатъци, но когато говорим за недостатъците на майка си, ние ги замазваме, обичаме я такава, каквато е. И Църквата също има своите недостатъци: но ние я обичаме точно като майка. Помагаме ли й да бъде по-красива, по-автентична, повече в хармония с Господ? Оставям ви с тези въпроси, но не забравяйте домашното си: отидете да намерите датата на вашето Кръщение, носете я в сърцето си и я празнувайте.

  2. Майката не спира само с даването на живот; с много грижи тя помага на децата си да растат, дава им мляко, храни ги, учи ги на начин на живот, придружава ги винаги с грижата си, с обичта си, с любовта си, дори когато са пораснали. И в това тя също знае да ги коригира, да им прости и да ги разбере. Тя знае как да бъде близо до тях в болест и в страдание. С една дума, добрата майка помага на децата си да дойдат на себе си, а не да останат удобно под нейните майчини крила, както пиленца под крилете на замислена кокошка. Църквата като добра майка прави същото: тя съпътства нашето развитие, като ни предава Божието Слово, което е светлина, която насочва пътя на християнския живот; тя отслужва Тайнствата. Тя ни храни с Евхаристията, тя ни носи Божието опрощение чрез Тайнството на покаянието, тя ни помага в моменти на болест с помазването на болните. Църквата ни съпътства през целия ни живот на вярата, през целия ни християнски живот. Тогава можем да си зададем други въпроси: каква е моята връзка с Църквата? Чувствам ли се, че тя е моята майка, която ми помага да израствам като християнин? Участвам ли в живота на Църквата, чувствам ли се част от нея? Моята връзка формална ли е или е жизненоважна връзка?

  3. Трета кратка мисъл. В първите векове на Църквата едно нещо беше много ясно: Църквата, макар да е майка на християните, макар и да „прави“ християни, е и „направена“ от тях. Църквата не е отделна от нас, но трябва да се разглежда като съвкупност от вярващи, като „ние“ на християните: аз, ти, ние всички сме част от Църквата. Свети Йероним пише: „Църквата на Христос не е нищо друго освен душите на онези, които вярват в Христос“ (Тракт. Пс. 86: PL 26,1084). Така майчинството на Църквата се живее от всички нас, пастири и вярващи. Понякога чувствам: „Вярвам в Бог, но не и в Църквата… Чувал съм, че Църквата казва… свещениците казват…”. Свещениците са едно, но църквата не се формира само от свещеници, Църквата сме всички ние! И ако кажете, че вярвате в бог и не вярвате в Църквата, вие казвате, че не вярвате в себе си; и това е противоречие. Църквата сме всички ние: от току-що кръстеното бебе до епископа, папата; всички сме Църква и всички сме равни в очите на Бог! Всички сме призвани да сътрудничим за раждането на нови християни във вярата, всички сме призвани да бъдем възпитатели във вярата, да проповядваме Евангелието. Всеки от нас трябва да се запита: какво правя, за да могат и другите да участват в християнския живот? Щедър ли съм във вярата си или съм затворен? Когато повтарям, че обичам Църква, която не е затворена в себе си, а способна да излезе, да се движи, дори и с рискове, за да донесе Христос на всички хора, аз мисля за всички, за мен, за вас, за всеки християнин! Ние всички участваме в майчинството на църквата, така че светлината на Христос да достигне до далечните предели на земята. Да живее Света Майка Църква!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 11 септември 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.