Никой не знаеше, кога този човек беше дошъл в града? Изглеждаше, че винаги е бил там, върху тротоара, на най-оживената улица, тази с магазините, с ресторантите, с елегантните кина, за вечерните разходки, за срещите на влюбените. Коленичил на земята, с цветни тебешири рисуваше ангели и прекрасни пейзажи, изпълнени със слънце, щастливи деца, цветя, които разцъфтяваха с мечти за свобода. От дълго време хората от града бяха привикнали с човека. Някои хвърляха монети върху рисунките му. Други пък се спираха и говореха. Споделяха му за своите проблеми, за надеждите си, говореха му за своите деца, за най-малкия, който искаше още да спи в малкото легло и за по-големия, който не знаеше кой факултет да избере, защото бъдещето е трудно да се предвиди.
Човекът слушаше. Слушаше много и говореше малко. Един ден човекът започна, да прибира своите неща, за да замине. Наобиколиха го всички и го гледаха. Гледаха го и чакаха:
– Остави ни нещо, за да си спомняме за теб: – подвикваха те.
Човекът показваше своите протегнати ръце, като знак,че нищо не можеше да им остави?
Но, хората го заобиколиха и чакаха. Тогава човекът извади от раничката своите тебешири от всички цветове, онези които му служеха, за да рисува ангелите, цветята и мечтите, и ги предостави на хората, даде на всички по едно късче от цветните тебешири, после без да каже и дума, замина.
Какво направиха хората с цветните тебешири? Някои ги сложиха в рамка, други ги занесоха в градския музей за модерно изкуство, трети ги сложиха в една кутия, така болшинството от хората, не го забравиха.
Дойде един човек – Исус, и остави, и на теб възможността да оцветиш света, за да стане по-красив животът на братята ти.
– Ти какво направи с твоите тебешири?
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Цветни тебешири
Никой не знаеше, кога този човек беше дошъл в града? Изглеждаше, че винаги е бил там, върху тротоара, на най-оживената улица, тази с магазините, с ресторантите, с елегантните кина, за вечерните разходки, за срещите на влюбените. Коленичил на земята, с цветни тебешири рисуваше ангели и прекрасни пейзажи, изпълнени със слънце, щастливи деца, цветя, които разцъфтяваха с мечти за свобода. От дълго време хората от града бяха привикнали с човека. Някои хвърляха монети върху рисунките му. Други пък се спираха и говореха. Споделяха му за своите проблеми, за надеждите си, говореха му за своите деца, за най-малкия, който искаше още да спи в малкото легло и за по-големия, който не знаеше кой факултет да избере, защото бъдещето е трудно да се предвиди.
Човекът слушаше. Слушаше много и говореше малко. Един ден човекът започна, да прибира своите неща, за да замине. Наобиколиха го всички и го гледаха. Гледаха го и чакаха:
– Остави ни нещо, за да си спомняме за теб: – подвикваха те.
Човекът показваше своите протегнати ръце, като знак,че нищо не можеше да им остави?
Но, хората го заобиколиха и чакаха. Тогава човекът извади от раничката своите тебешири от всички цветове, онези които му служеха, за да рисува ангелите, цветята и мечтите, и ги предостави на хората, даде на всички по едно късче от цветните тебешири, после без да каже и дума, замина.
Какво направиха хората с цветните тебешири? Някои ги сложиха в рамка, други ги занесоха в градския музей за модерно изкуство, трети ги сложиха в една кутия, така болшинството от хората, не го забравиха.
Дойде един човек – Исус, и остави, и на теб възможността да оцветиш света, за да стане по-красив животът на братята ти.
– Ти какво направи с твоите тебешири?