Един ден царят на Русия се отправил на ловджийска хайка със сокола си. След като бе повалил много дивеч, той бил обхванат от жажда и държейки на рамото си своя любим сокол, се отдалечил на кон в търсене на извор. Търсил дълго и накрая намерил една струйка вода, която бавно, бавно прокапвала от една скала.
Той сложил една чаша под този капчук и почакал с търпение да се напълни. След това, понечил да пие събраната вода, но соколът се хвърлил и с един удар на крилото съборил чашата.
Отново царят напълнил съда и щом го видял пълен с прясна вода, го поднесъл до устата си. Но и този път соколът, долитайки наоколо, съборил чашата. Много засегнат, царят я напълнил за трети път и понечил да пие. Но соколът се хвърлил върху него и разлял водата наоколо. Тогава царят, ослепял от ярост, хванал сокола за шията и го убил. Започнал да пълни отново чашата, когато един от слугите го достигнал в галоп.
-Господарю, не!- извикал той.
-Не пийте тази вода, това е заразен извор!
Царят хвърлил съда, и една сълза замъглила неговия поглед.
-Колко грешки правим поради гняв или бързане? – казал с горчивина, вдигайки от земята своя мъртъв приятел.
– Воден от своя инстинкт, моят сокол ми спаси живота цели три пъти. И ето как аз му се отблагодарих!
Ние по какъв начин благодарим на Исус Христос? Той ни спаси със своята смърт….
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Царят и нещастният сокол
Един ден царят на Русия се отправил на ловджийска хайка със сокола си. След като бе повалил много дивеч, той бил обхванат от жажда и държейки на рамото си своя любим сокол, се отдалечил на кон в търсене на извор. Търсил дълго и накрая намерил една струйка вода, която бавно, бавно прокапвала от една скала.
Той сложил една чаша под този капчук и почакал с търпение да се напълни. След това, понечил да пие събраната вода, но соколът се хвърлил и с един удар на крилото съборил чашата.
Отново царят напълнил съда и щом го видял пълен с прясна вода, го поднесъл до устата си. Но и този път соколът, долитайки наоколо, съборил чашата. Много засегнат, царят я напълнил за трети път и понечил да пие. Но соколът се хвърлил върху него и разлял водата наоколо. Тогава царят, ослепял от ярост, хванал сокола за шията и го убил. Започнал да пълни отново чашата, когато един от слугите го достигнал в галоп.
-Господарю, не!- извикал той.
-Не пийте тази вода, това е заразен извор!
Царят хвърлил съда, и една сълза замъглила неговия поглед.
-Колко грешки правим поради гняв или бързане? – казал с горчивина, вдигайки от земята своя мъртъв приятел.
– Воден от своя инстинкт, моят сокол ми спаси живота цели три пъти. И ето как аз му се отблагодарих!
Ние по какъв начин благодарим на Исус Христос? Той ни спаси със своята смърт….