Генерални Аудиенции

Христовите думи за възкресението завършват разкриването на тялото

16 декември 1981 – Папа Йоан Павел II

Христовите думи за възкресението завършват разкриването на тялото

 

  1. „При възкресението… нито се жени, нито се омъжва, а е като ангели на небето“ (Матей 22.30; Марк 12.25). „…Те са равни на ангелите и, бидейки деца на възкресението, те са Божии деца” (Лука 20,36).

Есхатологичното общение („communio“) на човека с Бога, установено благодарение на любовта към съвършения съюз, ще бъде подхранвано от визията, „лице в лице“, на съзерцанието на това по-съвършено общение, защото чисто божествено, което е тринитарното общение на божествените Личности в единството на същата божественост.

  1. Думите на Христос, съобщени от синоптичните евангелия, ни позволяват да заключим, че участниците в „другия свят“ ще запазят – в този съюз с живия Бог, който произтича от блажената визия за Неговото тринитарно единство и общение – не само тяхната автентична субективност, но те ще я придобият в много по-съвършена мярка, отколкото в земния живот. В това ще се потвърди и законът за интегралния ред на личността, според който съвършенството на общението не само се обуславя от съвършенството или духовната зрялост на субекта, но и на свой ред го определя. Тези, които участват в „бъдещия свят“, тоест в съвършено общение с живия Бог, ще се радват на съвършено зряла субективност. Ако в тази съвършена субективност, запазвайки мъжествеността и женствеността във възкръсналото си, т. е. славно тяло, „те няма да се женят, нито да се омъжват“, това се обяснява не само с края на историята, но и – и преди всичко – чрез „есхатологичната автентичност“ на отговора на това „комуникиране“ на Божествения субект, което ще съставлява беатифициращото преживяване на Божия дар на самия себе си, абсолютно превъзхождащо всяко преживяване на земния живот.

  2. Взаимният дар на себе си към Бога – дар, в който човек ще концентрира и изрази всички енергии на своята лична и психосоматична субективност – ще бъде отговорът на Божия дар на себе си към човека (1). В този взаимен дар на себе си от страна на човека, дар, който ще стане напълно и окончателно благославящ, като достоен отговор на личен субект на дара на себе си от страна на Бог, „девствеността“ или по-скоро девственото състояние на тялото ще се прояви напълно като есхатологично изпълнение на „брачния“ смисъл на тялото, като специфичен знак и автентичен израз на цялата лична субективност. Така, следователно, онази есхатологична ситуация, в която „нито ще се женят, нито ще се омъжват“, има солидна основа в бъдещото състояние на личния субект, когато, следвайки видението на Бога „лице в лице“, любовта ще се роди в него такава дълбочина и сила на концентрация върху самия Бог, че напълно да погълне цялата му психосоматична субективност.

  3. Това съсредоточаване на знание („видение“) и любов върху самия Бог – съсредоточаване, което не може да бъде нищо друго освен пълно участие във вътрешния живот на Бога, тоест в самата Троична реалност – в същото време ще бъде откритието, в Бог, на целия „свят“ на взаимоотношенията, съставляващи неговия вечен ред („космос“). Тази концентрация ще бъде преди всичко преоткриването на себе си от човека не само в дълбините на собствената му личност, но и в онзи съюз, който е специфичен за света на хората в тяхната психосоматична конституция. Със сигурност това е съюз на общение. Съсредоточаването на познанието и любовта върху самия Бог в тринитарното общение на Личностите може да намери благотворителен отговор в тези, които ще станат участници в „онзи свят“, само чрез осъществяването на взаимно общение, съизмеримо със сътворените личности. И поради тази причина ние изповядваме вяра в „общението на светиите“ („communio sanctorum“) и го изповядваме в органична връзка с вярата във „възкресението на мъртвите“. Думите, с които Христос заявява, че в „онзи свят… нито ще се женят, нито ще се омъжват“, са в основата на това съдържание на нашата вяра и същевременно изискват адекватно тълкуване именно в неговата светлина. Трябва да мислим за реалността на „другия свят“ в категориите на преоткриването на нова, съвършена субективност на всеки и в същото време на преоткриването на нова, съвършена интерсубективност на всеки. По този начин тази реалност означава истинското и окончателно осъществяване на човешката субективност и, на тази основа, окончателното изпълнение на „брачното“ значение на тялото. Пълното съсредоточаване на сътворената, изкупена и прославена субективност върху самия Бог няма да отклони човека от това изпълнение, по-скоро – напротив – ще го въведе и затвърди. Накрая може да се каже, че по този начин есхатологичната реалност ще стане източник на съвършеното прилагане на „тринитарния ред” в сътворения свят на хората.

  4. Думите, с които Христос говори за бъдещото възкресение – думи, потвърдени по особен начин от неговото възкресение – допълват това, което в настоящите разсъждения обикновено наричаме „откровение на тялото“. Това откровение прониква в известен смисъл в самото сърце на реалността, която преживяваме, а тази реалност е преди всичко човекът, неговото тяло, тялото на „историческия“ човек. В същото време това откровение ни позволява да излезем извън сферата на този опит в две посоки. Преди всичко по посока на онзи „принцип“, на който Христос се позовава в разговора си с фарисеите относно неразривността на брака (срв. Мат. 19.3-9); второ, по посока на „онзи свят“, към който Учителят насочва вниманието на своите слушатели в присъствието на садукеите, които „казват, че няма възкресение“ (Матей 22.23). Тези две „разширения на сферата“ на преживяването на тялото (ако може да се каже така) не са напълно непостижими за нашето (очевидно теологично) разбиране за тялото. Това, което е човешкото тяло в историческия опит на човека, не е напълно отделено от тези две измерения на неговото съществуване, разкрити чрез словото на Христос.

  5. Ясно е, че тук имаме работа не толкова с „тялото” абстрактно, а с човека, който е едновременно духовен и телесен. Продължавайки в двете посоки, посочени от словото на Христос, и се свързваме отново с опита на тялото в измерението на нашето земно съществуване (следователно в историческото измерение), можем да направим определена теологична реконструкция на това, което преживяването на тялото може да се основава на разкритото „начало“ на човека, а също и на това какво ще бъде той в измерението на „другия свят“. Възможността за тази реконструкция, която разширява нашия опит за човешкото тяло, показва, поне косвено, кохерентността на теологичния образ на човека в тези три измерения, които заедно допринасят за конституирането на теологията на тялото.

Прекъсвайки разсъжденията по тази тема за днес, ви каня да насочите мислите си към светите дни на Адвента, които преживяваме.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 16 декември 1981 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.