Генерални Аудиенции

Християнският път към помирение и общение

8 октомври 2014 – Папа Франциск

Християнският път към помирение и общение

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

В последните катехези се опитахме да подчертаем природата и красотата на Църквата и се запитахме какво означава за всеки от нас да принадлежим към този народ, Божия народ, който е Църквата. Не трябва да забравяме обаче, че има толкова много братя и сестри, които споделят с нас вярата в Христос, но принадлежат към други вероизповедания или традиции, различни от нашите. Мнозина са се примирили с това разделение – дори в нашата католическа църква мнозина са се примирили – което в хода на историята често е било причина за конфликти и страдания, също и войни и това е позор! И днес отношенията не винаги се характеризират с уважение и учтивост… Но се чудя: ние, как се чувстваме към всичко това? И ние ли сме примирени, ако не и безразлични към това разделение? Или твърдо вярваме, че човек може и трябва да върви в посока на помирение и пълно общение? Пълно причастие, тоест всички заедно да могат да се причастят с Тялото и Кръвта Христови.

Разделенията между християните, докато нараняват Църквата, нараняват Христос; и разделени, ние причиняваме рана на Христос: Църквата наистина е тялото, на което Христос е Глава. Ние добре знаем колко силно присърце е било за Исус учениците му да останат обединени в неговата любов. Достатъчно е да разгледаме думите му, записани в 17-та глава на Евангелието според Йоан, в молитвата на Исус към Отца, когато страстта му беше неизбежна: „Отче Свети, пази ги в Твоето име, които си Ми дал, за да може да бъде едно, както и ние сме едно” (Йоан 17:11). Това единство вече беше застрашено, докато Исус все още беше сред тях: в Евангелието всъщност е записано, че Апостолите спорят помежду си за това кой е най-великият, най-важният (вж. Лука 9:46). Господ обаче категорично настоява за единството в името на Отца, позволявайки ни да разберем колко по-достоверни ще бъдат нашето провъзгласяване и нашето свидетелство, ако първо успеем да живеем в общение и да се обичаме. Това е, което неговите Апостоли, с благодатта на Светия Дух, тогава ще разберат дълбоко и ще го вземат присърце, дотолкова, че Св. Павел ще стигне до точката да умолява общността на Коринт със следните думи: „Апелирам към вас, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, за да сте единодушни и да няма разногласия помежду ви, но да бъдете съединени в един ум и в една преценка” (1 Коринтяни 1:10).

По време на своя път в историята Църквата е била изкушена от Лукавия, който се стреми да я раздели и за съжаление е белязана от дълбоки и болезнени разцепления. Това са разделения, които понякога са били дълги и проточени във времето, чак до днес, поради което сега е трудно да се реконструират всички мотивации и особено да се намерят възможни решения. Причините, които са довели до сривовете и разколите, могат да бъдат най-разнообразни: от несъгласие по догматични и морални принципи и по богословски концепции и пастирски различия, до политически мотиви и удобство, до спорове, породени от неприязън и лична амбиция… Сигурното е, че по един или друг начин арогантността и егоизмът винаги са стояли зад тези разкъсвания, правейки ни нетолерантни, неспособни да изслушаме и приемем човек с визия или позиция, различна от нашата.

Сега, изправен пред всичко това, има ли нещо, което всеки от нас, като членове на Светата Майка Църква, може и трябва да направи? Разбира се, никога не трябва да има недостиг на молитва, в приемственост и в общение с тази на Исус, молитва за единството на християните. И заедно с молитвата Господ ни моли за подновена откритост: Той ни моли да не се затваряме за диалога и срещата, а да приветстваме всичко, което е валидно и положително, което предлага дори някой, който мисли различно от нас или който приема различна позиция. Той ни моли да не фокусираме поглед върху това, което ни разделя, а по-скоро върху това, което ни обединява, като се стремим да познаваме и обичаме Исус по-добре и да споделяме богатството на Неговата любов. А това означава конкретно придържане към Истината, заедно със способността за реципрочна прошка, да се чувстваш част от едно и също християнско семейство, да считаш себе си за дар за другия и заедно да вършиш много добрини и дела на милосърдие.

Жалко е, но има разделения, има много разделени християни, ние сме се разделили помежду си. Но всички ние имаме нещо общо: всички ние вярваме в Исус Христос, Господ. Ние всички вярваме в Отца, в Сина и в Светия Дух и всички вървим заедно, ние сме на път. Нека си помагаме! Мислиш по този начин, мислиш по онзи…. Във всички общности има добри теолози: нека дебатират, нека търсят богословската истина, защото това е задължение, но нека вървим заедно, като се молим един за друг и вършим дела на благотворителност. И така, ние сме в общение по време на пътуването. Това се нарича духовен икуменизъм: да вървим по пътя на живота, всички заедно във вярата си, в Исус Христос Господ. Казват, че не трябва да се говори за лични неща, но не мога да устоя на изкушението. Ние говорим за общение… общение между нас. И днес съм толкова благодарен на Господ, защото преди 70 години направих първото си причастие. За да направим първото си причастие, трябва да знаем какво означава да влезем в общение с другите, в общение с братята и сестрите на нашата Църква, но също и в общение с онези, които принадлежат към различни общности, но които вярват в Исус. Нека благодарим на Господа за нашето Кръщение, нека благодарим на Господа за нашето общение, за да стане това общение съвместно с всички, заедно.

Скъпи приятели, нека да продължим към пълно единство! Историята ни раздели, но вървим по пътя към помирение и общение! И това е вярно! И трябва да го защитим! Всички сме на пътя към общението. И когато целта изглежда твърде далечна, почти недостижима и се чувстваме обхванати от отчаяние, нека се утешим от идеята, че Бог не може да затвори ушите си за гласа на своя Син Исус или да не изпълни неговата и нашата молитва: за да могат всички християни наистина да бъдат едно.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 8 октомври 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.