Генерални Аудиенции

Християнската молитва като истинска и лична среща с Бог Отец, в Христос и чрез Светия Дух

30 май 2012 – Папа Бенедикт XVI

Християнската молитва като истинска и лична среща с Бог Отец, в Христос и чрез Светия Дух

 

Скъпи братя и сестри,

В тази поредица от катехези ние размишляваме върху молитвата в писмата на Свети Павел и се стремим да видим християнската молитва като истинска и лична среща с Бог Отец, в Христос и чрез Светия Дух. На тази среща днес вярното „да“ на Бог и доверчивото „амин“ на вярващите влизат в диалог и бих искал да подчертая тази динамика, като размишлявам върху Второто писмо до коринтяните. Свети Павел изпраща това страстно писмо до Църква, която на няколко пъти е поставяла под съмнение неговия апостолат и отваря сърцето си, така че онези, на които пише, да бъдат уверени в неговата вярност към Христос и Евангелието. Това Второ писмо до коринтяните започва с една от най-възвишените молитви за благословия в Новия завет. Там се казва: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостите и Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем ние да утешаваме онези, които са във всяка скръб, с утеха, с която ние самите сме утешени от Бога” (2 Коринтяни 1:3-4).

Наистина Павел живее сред големи изпитания, трябва да премине през много трудности и страдания, но никога не се предава на обезсърчението. Той бе подкрепен от благодатта и близостта на Господ Исус Христос, за когото бе станал апостол и свидетел, поверявайки целия си живот в ръцете на Исус. Точно поради тази причина Павел започва това писмо с молитва за благословение и благодарност към Бога, тъй като в живота си като Христов апостол той никога, дори и за един миг, не се е чувствал лишен от подкрепата на милостивия Отец, Бог на всяка утеха.

Страданието му бе ужасяващо, както той казва в това писмо, но във всички тези ситуации, когато изглежда, че няма изход, той получава утеха и облекчение от Бога. Той също бе преследван заради проповядването на Христос и дори хвърлен в затвора, но винаги се чувства вътрешно свободен, оживен от присъствието на Христос и запален да провъзгласява словото на надеждата на Евангелието.

Така той пише от затвора на Тимотей, своя верен сътрудник. В окови, пише той, „Божието слово не е оковано. Затова търпя всичко заради [Бога] на избраните, за да получат и те спасението, което в Христос Исус върви с вечна слава” (2 Тим 2:9b-10). Страдайки за Христос, той изпитва Божията утеха. Той пише: „Както участваме изобилно в Христовите страдания, така чрез Христос участваме изобилно и в утехата“ (2 Коринтяни 1:5).

И така, в молитвата за благословение, която въвежда Второто писмо до коринтяните, темата за скръбта се откроява до темата за утехата. Това не трябва да се разбира само като утеха, но особено като насърчение и увещание да не се оставяме да бъдем победени от изпитания и премеждия. Поканата е да изживеем всяка ситуация, обединени с Христос, който поема върху плещите си цялото бреме на страданието и греха на света, за да донесе светлина, надежда и изкупление.

Така че Исус ни прави способни на свой ред да утешаваме онези, които изпитват всякакъв вид страдание. Дълбокото единение с Христос в молитва и доверието в Неговото присъствие водят до готовността да участваме в страданието и бедите на нашите братя. Свети Павел пише: „Кой е слаб и аз не съм ли слаб? Кой е накаран да падне и не се ли възмущавам?“ (вж. 2 Коринтяни 11:29). Това споделяне не се ражда просто от доброта, нито единствено от човешка щедрост или алтруистичен дух; по-скоро произтича от утехата на Господ, от твърдата подкрепа на „превъзходната сила [която] принадлежи на Бога, а не на нас” (2 Коринтяни 4:7).

Скъпи братя и сестри, нашият живот и нашият път често са белязани от трудности, неразбиране и страдание. Всички го знаем. Във вярна връзка с Господ, в постоянна ежедневна молитва, ние също можем да почувстваме осезаемо утехата, която идва от Бог. И това укрепва нашата вяра, защото ни дава възможност да имаме действително преживяване на Божието „да“ към човека, към нас, към мен, в Христос. Това ни кара да почувстваме верността на Неговата любов, която се простира дори до дара на Неговия Син на кръста. Свети Павел казва, „защото Божият Син, Исус Христос, когото проповядвахме сред вас, Силван, Тимотей и аз, не беше Да и Не; но в него винаги е Да. Защото всички Божии обещания намират своето Да в него. Затова чрез него произнасяме Амин за Божия слава” (2 Коринтяни 1:19-20). “Да” на Бог не е разполовено, не е някъде между “да” и “не”, а е едно здраво и просто “да”. И ние отговаряме на това „да“ със собственото си „да“, с нашето „амин“ и така сме сигурни в „да“ на Бог.

Вярата не е основно човешко действие, а по-скоро свободно даден дар от Бог, който се корени в Неговата вярност, в Неговото „да“, което ни кара да разберем как да живеем живота си, обичайки Него и нашите братя. Цялата история на спасението е постепенно разкриване на тази вярност на Бог, въпреки нашата невярност и отрицание, в увереността, че „даровете и призивът на Бога са неотменими!”, както заявява апостолът в своето Послание до Римляните (11:29).

Скъпи братя и сестри, Божият начин на действие – много различен от нашия – ни дава утеха, сила и надежда, защото Бог не оттегля своето „да“. Изправени пред конфликти в човешките взаимоотношения, често дори семейни, не успяваме да устоим в свободно дарената любов, която изисква отдаденост и жертва. Вместо това, Бог никога не се уморява от нас, Той никога не се уморява да бъде търпелив с нас и с огромната си милост винаги ни изпреварва, идва да ни срещне първи, неговото „да“ е абсолютно надеждно.

В събитието на разпятието той ни предлага мярката на своята любов, която не изчислява и не познава граници. Свети Павел пише в своето Послание до Тит: „Яви се благостта и любящата милост на Бога, нашия Спасител“, и Неговата любов към хората“ (Тит 3:4). И тъй като това „да“ се подновява всеки ден, „Бог е, Който… ни даде помазанието; постави печата Си върху нас и ни даде гаранцията на Духа си в сърцата ни” (2 Коринтяни 1:21б-22).

Наистина, Светият Дух е този, който прави Божието „да“ в Исус Христос постоянно присъстващо и живо и създава в сърцата ни желанието да Го следваме, за да влезем изцяло в Неговата любов, един ден, когато ще получим обиталище в рая, който не е построен от човешки ръце. Няма човек, който да не е бил докоснат и поставен под въпрос от тази вярна любов, която също е способна да изчака дори всички онези, които продължават да отговарят с „не“ на отхвърляне или на закоравяването на сърцата си. Бог ни очаква, Той винаги ни търси, Той иска да ни приеме в общение с Него, за да даде на всеки един от нас пълнота на живота, надежда и мир.

Църковното „амин“ е присадено върху Божието вярно „да“, което отеква във всяко действие на литургията. „Амин“ е отговорът на вярата, който винаги завършва нашите лични и общностни молитви и изразява нашето „да“ на Божия проект. Често отговаряме на молитвите с нашето „амин“ по навик, без да схващаме дълбокия му смисъл.

Думата произлиза от „аман“, което на иврит и на арамейски означава „да направя постоянно“, „да консолидирам“ и следователно „да бъда сигурен“, „да кажа истината“. Ако погледнем Свещеното писание, виждаме, че това „амин“ се казва в края на псалмите за благословение и хваление, като например Псалм 41 [40] „Но ти ме подкрепи поради моята непорочност и постави аз в твое присъствие завинаги. Благословен да бъде Господ, Бог Израилев, от века и до века! Амин и Амин” (ст. 12-13).

Или пък изразява привързаност към Бога в момента, когато народът на Израел се завръща пълен с радост от вавилонското изгнание и казва своето „да“, своето „амин“ на Бог и на неговия Закон. В Книгата на Неемия се казва, че след това завръщане „Ездра отвори книгата [на закона] пред очите на всички хора; защото той беше над всички хора; и когато го отвори, целият народ се изправи. И Ездра благослови Господа, великия Бог; и целият народ отговори: „Амин, амин“, вдигайки ръцете си“ (Неемия 8:5-6).

Следователно от самото начало „амин“ на еврейската литургия става „амин“ на първите християнски общности. Всъщност книгата на християнската литургия par excellence, Откровението към Йоан започва с „амин“ на Църквата: „На Онзи, който ни обича и ни е освободил от греховете ни чрез кръвта Си и ни е направил царство, свещеници на своя Бог и на Отца слава и господство во веки веков. Амин” (Откровение 1:5б-6). Това се казва в първата глава на книгата Откровение. И същата Книга завършва с призива „Амин. Ела, Господи Исусе!” (Откровение 22:20).

Скъпи приятели, молитвата е среща с жива личност, която да слушаме и с която да разговаряме; това е срещата с Бог, която подновява Неговата непоклатима вярност, Неговото „да“ към човека, към всеки един от нас, за да ни даде своята утеха в бурите на живота и да ни позволи да живеем, обединени с Него, живот, изпълнен с радост и доброта, които ще намерят изпълнение във вечния живот.

В нашите молитви ние сме призовани да кажем „да“ на Бог, да отговорим с това „амин“ на привързаност, на вярност към Него през целия ни живот. Ние никога не можем да постигнем тази вярност със собствените си усилия; то не е само плод на нашия ежедневен стремеж; идва от Бога и се основава на „да” на Христос, който казва: Моята храна е да върша волята на Отца (срв. Йоан 4:34).

В това „да“ трябва да влезем, в това „да“ на Христос, в придържането към Божията воля, за да стигнем до точката да кажем със Свети Павел, че не ние живеем, а самият Христос живее в нас. Тогава „амин“ на нашите лични и общностни молитви ще обгърне и преобрази целия ни живот в живот на Божията утеха, живот, потопен във вечна и непоклатима любов. Благодаря ви.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 30 май 2012 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.