Разкази от сестра Терезита

Хлябът - преломен и раздаден

имало едно време…

Хлябът – преломен и раздаден

    

Един баща емигрирал в една чужда държава, защото в неговата страна нямало работа. Оттам той писал на своите деца:

– Скъпи деца, изпратих на майка ви първата заплата. Работата е много тежка, но правя това на драго сърце, за да може да имате всичко необходимо. Прочетете това писмо когато се храните.

Помнете, че хлябът, който ядете е плод на моите усилия както и на вашата майка. Той е нашата любов, която става ваша храна и която пази вашия живот. Хлябът е знак на моето присъствие между вас. Когато го ядете, деца мои, вие влизате във връзка с мен, който съм далеч, но ви обичам повече от светлината на моите очи.

Прегръщам ви с обич. 

Вашият баща.

 

В две части на литургията се случва подобно нещо. В първата част, слушайки четивата, слушаме наистина Бог Отец, който говори със своите деца и споделя с тях своите напътствия за живота. Ако ги приемаме и ги практикуваме, ще растем в любовта. Във втората част си спомняме за Тайната Вечеря когато Исус преломявайки хляба казва: – Вземете и яжте, това е Моето Тяло.

И като взе чашата и благодари, даде им и рече:

– Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете!

Тези думи са думи, които изразяват дарение и които свещеникът повтаря във всяка литургия върху хляба който олицетворява Исус Христос. Получавайки „Този Хляб“ приемаме Исус с цялата си любов.

 Да помислим малко върху това!