Генерални Аудиенции

Хармония на душите

22 ноември 1939 – Папа Пий XII

Хармония на душите

 

Пеейки в сърцата си вечния и винаги нов химн на християнската любов, днес Църквата чества празника на младата римлянка Света Цецилия, традиционна покровителка на музиката. За нас е подходяща възможност да ви кажем няколко думи за важността на последователната и постоянна хармония между младоженеца и булката.

Може би ще си помислите, че е безполезно да ви препоръчваме хармония в тези дни, когато съвършеното съгласие на сърцата ви все още пренебрегва дисонансите. Но не знаете ли, че с употреба дори и най-добрият музикален инструмент скоро се разстройва и затова често трябва да бъде поставян отново на камертона? Същото се случва и с човешките воли, чиито добри намерения подлежат на забавяне.

Първото условие за хармония между съпрузите и произтичащ от това домашен мир е постоянната добра воля от двете страни. Тъй като ежедневният опит учи, че в човешките разногласия, както казва нашият велик Мандзони, „правилното и грешното никога не се разделят толкова ясно, че всяка страна да има само едното или другото“. И Светото писание, ако сравнява лошата жена с хомот волове, който се люлее (Екл., XXVI, 10) и, като не спира, смущава работата им, и ако сравнява свадливата жена с покрива, през който водата преминава през студения сезон (Prov., XXVII, 15), също отбелязва, че разгневен човек предизвиква спорове (Eccli., XXVIII, II). Огледайте се около себе си и ще научите от примера на другите, че раздорът в брака най-често възниква от взаимна липса на доверие, снизхождение и прошка.

Така ще научите сладостта на споразумението между съпрузите. „Душата ми е доволна от три неща, казват също Светите книги, които са угодни на Бог и на хората: хармонията на братята, любовта на другите и съпруг и съпруга, добре обединени помежду си“ (Екл., XXV, аз). Вие, възлюбени съпрузи, ще защитите тази скъпоценна хармония с всички грижи срещу опасностите от несъгласие, външно и вътрешно; две преди всичко: недоверие, което се поражда твърде бързо, и негодувание, което умира твърде бавно.

Отвън ревнивата злоба на трети лица, майката на клеветата, понякога внася тревожната нотка на подозрение в мирната съпружеска хармония. Чуйте отново предупреждението на Светото писание: «Езикът на третия изгони мъжествените жени от къщата и ги лиши от плода на труда им. Който я слуша, никога няма да бъде спокоен” (Екл., XXVIII, 19-20). Не е ли достатъчна фалшивата вибрация дори на един инструмент, за да разруши цялата хармония на музиката?

Но кратките дисонанси, които в едно музикално изпълнение обиждат или поне изненадват ухото, вместо това се превръщат в елемент на красота, когато с умела модулация се разрешават в очакваното съгласие. Същото трябва да важи и за временните сблъсъци или разногласия, които човешката слабост винаги прави възможни между съпрузите. Трябва незабавно да разрешим тези дисонанси, трябва да накараме добронамерените модулации на душите, готови за прошка, да отекнат и така да намерим отново съгласие, компрометирано за миг, в онзи тон на мир и християнска любов, който днес омагьосва вашите млади сърца.

Великият апостол св. Павел ще ви разкрие тайната на тази хармония, съхранявана или поне всеки ден обновявана във вашия дом: «Ако се ядосвате, предупреждава той, не се поддавайте на внушенията му; слънцето да не залезе над гнева ви” (Еф., IV, 26). Когато първите сенки на вечерта ви поканят към размисъл и молитва, коленичете един до друг пред Разпятието, което ще бди над почивката ви през нощта. И заедно, с искрено сърце, повтаряйте: Отче наш, Който си на небесата, . . . прости ни. . ., както прощаваме . . .! Тогава фалшивите нотки на лошото настроение ще замлъкнат, дисонансите ще бъдат разрешени в перфектна хармония и душите ви ще възобновят обединената си песен на благодарност към Бог, който ви е дал един на друг.

 

Папа Пий XII

Радиосъобщение

сряда, 22 ноември 1939 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.