Генерални Аудиенции

Характеристиките на служителите на Църквата

12 ноември 2014 – Папа Франциск

Характеристиките на служителите на Църквата

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

В предходната катехизация за Църквата посочихме как Господ продължава да пасе стадото Си чрез служението на епископи, подпомагани от свещеници и дякони. Именно в тях Исус присъства със силата на своя Дух и продължава да служи на Църквата, подхранвайки нейната вяра, надежда и свидетелство за любов. Следователно тези служители са велик дар от Господа за всяка християнска общност и за цялата Църква, тъй като те са жив знак за присъствието на Неговата любов.

Днес искаме да се запитаме: какво се иска от тези служители на Църквата, за да могат да изживеят службата си по истински и плодотворен начин.

  1. В „Пастирските писма“, изпратени до неговите ученици Тимотей и Тит, Апостол Павел внимателно спира върху фигурите на епископ, свещеник и дякон, също и върху фигурите на вярващите, възрастните и младите хора. Той спира върху описанието на всяко състояние на християнина в Църквата, очертавайки за епископите, свещениците и дяконите към какво са призовани и какви прерогативи трябва да бъдат признати на избраните и натоварени с тези служения. Днес е емблематично, че наред с дарбите, присъщи на вярата и на духовния живот – които не могат да бъдат пренебрегнати, тъй като те са самият живот – са изброени някои изключително човешки качества: приемане, умереност, търпение, кротост, надеждност, доброта на сърцето. Това е азбуката, основната граматика на всяко служение! Тя трябва да бъде основната граматика на всеки епископ, свещеник и дякон. Да, тази красива и истинска предразположеност е необходима за среща, разбиране, диалог с, оценяване и отношение към братята по уважителен и искрен начин — без тази предразположеност не е възможно да се предложи наистина радостно и достоверно служение и свидетелство.

  2. Има също основно поведение, което Павел препоръчва на учениците си и в резултат на това на всички онези, които са призовани за пастирско служение, били те епископи, свещеници, презвитери или дякони. Апостолът казва, че полученият дар трябва непрекъснато да се разпалва отново (вж. 1 Тим. 4:14; 2 Тим. 1:6). Това означава, че винаги трябва да има дълбоко съзнание, че човек не е епископ, свещеник или дякон, защото е по-интелигентен, по-достоен или по-добър от другите хора; той е такъв само според дарба, дар на любов, дадена от Бог, чрез силата на Неговия Дух, за доброто на неговия народ. Това съзнание е много важно и представлява благодат, за която да се молим всеки ден! Наистина, пастор, който е наясно, че неговото служение извира само от сърцето на Бог, никога не може да приеме авторитарно отношение, сякаш всички са в краката му и общността е негова собственост, негово лично царство.

  3. Съзнанието, че всичко е дар, всичко е благодат, също помага на пастира да не изпада в изкушението да се постави в центъра на вниманието и да се доверява само на себе си. Това са изкушенията на суетата, гордостта, достатъчността, арогантността. Щеше да има проблеми, ако епископ, свещеник или дякон смяташе, че знае всичко, че винаги има правилния отговор за всичко и не се нуждае от никого. Напротив, съзнанието, че той, като първият получател на Божията милост и състрадание, трябва да води служителя на Църквата винаги да бъде смирен и съпричастен към другите. Освен това, в съзнанието, че е призован смело да пази поверената му вяра (вж. 1 Тим. 6:20), той трябва да слуша хората. Той всъщност съзнава, че винаги има какво да научи, дори и от тези, които може би все още са далеч от вярата и от Църквата. Следователно с неговите събратя всичко това трябва да доведе до приемане на ново отношение, белязано от споделяне, съвместна отговорност и общение.

Скъпи приятели, винаги трябва да бъдем благодарни на Господ, защото в лицето и в служението на епископи, свещеници и дякони, Той продължава да ръководи и оформя Своята Църква, карайки я да расте по пътя на светостта. В същото време трябва да продължим да се молим пасторите на нашите общности да бъдат живи образи на общението и на Божията любов.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 12 ноември 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.