между 4 февруари и 10 март – Пепеляна Сряда (Възпоминание)
С Пепеляна Сряда верните на Римокатолическата Църква започват четиридесетдневния Велик Пост – време, което ни се дава за пореден път, за да можем чрез покаяние и обръщане на сърцата да се приготвим за честването на Христовата Пасха: на Страданията, Смъртта и Възкресението на Божия Син, станал Човек за наше спасение. Поръсването на верните с благословена пепел ни припомня преходността на земния живот и ни помага да поемем по пътя на истинското покаяние и отричане от греха – единствения източник на нашите нещастия, за да приемем безкористната любов на Бога, Който е източник на вечния живот и истинското щастие. А думите на Исус: „Покайте се и вярвайте в Евангелието!“ (Марк. 1, 15) нека бъдат пътеводни за нас в това благодатно време, та чрез пост, молитва и добри дела да посрещнем Великия ден на нашето спасение.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ на Ватикана – 22 февруари 2012 г.
Скъпи братя и сестри,
В този Катехизис бих искал да се спра накратко на времето на Великия Пост, което започва с Литургията на Пепеляна Сряда. Става дума за четиридесетдневно пътуване, което ще ни отведе до Пасхалното Тридневие – мемориал на страданието, смъртта и възкресението на Господа, сърцето на тайната на нашето спасение. През първите векове от живота на Църквата това е било времето, когато онези, които са били чули и приели възвестяването на Христос, са започвали, стъпка по стъпка, своето пътуване на вярата и на обръщането, за да достигнат и да приемат Тайнството Кръщение. Ставало е дума за приближаване до живия Бог и за въведение във вярата, извършвано последователно, чрез вътрешна промяна от страна на катехумените, тоест на онези, които са искали да бъдат християни и да станат част от Христос и от Църквата.
Впоследствие също и поклонниците, а след това – и всички верни, са били поканени да преживеят това пътуване на духовно обновление, за да уподобяват все повече своя живот на този на Христос. Участието на цялата общност в различните етапи на великопостното пътуване подчертава едно важно измерение на християнската духовност: изкуплението не е само за някои, а за всички, станало е възможно благодарение на смъртта и възкресението на Христос. Затова и онези, които са вървели по пътя на вярата като катехумени, за да получат Кръщението, и онези, които са се били отдалечили от Бога и от общността на вярата и са потърсили помирение, и онези, които са живеели вярата в пълно общение с Църквата, всички те са знаели, че времето, което предхожда Пасха, е време на metanoia, тоест на вътрешна промяна, на покаяние; време, което идентифицира човешкия ни живот и цялата ни история с процес на обръщане, който започва сега, за да се срещнем с Господа в края на времената.
С израз, станал типичен в Литургията, Църквата нарича периода, в който навлизаме днес, „Quadragesima“, тоест време от четиридесет дни, и в тясна връзка със Светото Писание ни въвежда по този начин в един определен духовен контекст. „Четиридесет“ е символично число, с което Старият и Новият Завет представят върховните моменти от опита на вярата на Божия народ. Това е цифра, която изразява времето на очакване, на очистване, на завръщане при Господа, на съзнанието, че Бог е верен на Своите обещания. Това число не е израз на точно хронологично време, свързано с определен брой дни. Израз е по-точно на едно търпеливо усърдие, едно дълго изпитание, един период, достатъчен, за да се видят Божиите дела, време, в което трябва да се научим да приемаме нашите отговорности, без да се отмятаме впоследствие от тях. Това е време на зрели решения.
Числото „четиридесет“ се появява най-напред в историята на Ной.
В Новия Завет Исус, преди да започне публичния Си живот, се оттегля в пустинята за четиридесет дни, без да яде, нито да пие (ср. Мат. 4, 2): храни се с Божието Слово, което използва като оръжие, за да победи дявола. Изкушенията на Исус напомнят онези, с които еврейският народ се е сблъскал в пустинята, но не е успял да победи. Четиридесет са и дните, в които възкръсналият Исус поучава Своите, преди да се възнесе на Небето и да изпрати Светия Дух (ср. Деян. 1, 3).Този праведник прекарва поради потопа четиридесет дни и четиридесет нощи в ковчега, заедно със своето семейство и с животните, които Бог му казва да вземе със себе си. И чака четиридесет дни след потопа, преди да стигне твърда земя, спасена от унищожението (ср. Бит. 7, 4.12; 8, 6). После – следващ етап: Мойсей остава на планината Синай, в присъствието на Господа, четиридесет дни и четиридесет нощи, за да получи Закона. През цялото това време той пости (ср. Изх. 24, 18). Четиридесет са годините на пътуването на еврейския народот Египет до Обетованата земя – време, когато той изпитва Божията вярност. „Помни целия път, по който те води Господ, Бог твой … четиридесет години … Дрехата ти не овехтя на тебе, ногата ти не отече, ето вече четиридесет години на преселение“ (Втор. 8, 2.4). Мирните години, на които се радва Израил при Съдиите, са четиридесет (ср. Съд. 3, 11.30), но когато това време приключва, Божиите дарове изпадат в забрава и започва връщане към греха. Пророк Илия се нуждае от четиридесет дни, за да достигне Хорив – планината, където среща Бога (ср. 1 Цар.=3 Цар. 19, 8). Четиридесет са дните, когато гражданите на Ниневия постят, за да получат Божията прошка (ср. Йона 3, 4). Четиридесет са и годините на управлението на Саул (ср. Деян. 13, 21), на Давид (ср. 2 Сам.=2 Цар. 5, 4-5) и на Соломон (ср. 1 Цар.=3 Цар. 11, 21) – тримата първи царе на Израил. Псалмите също се спират на библейското значение на четиридесетте години – например Псалм 95, от който чухме откъс: „О, да бяхте сега послушали Неговия глас: „Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята, където Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело. Четиридесет години бях дразнен от този народ и казах: Това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми“ (ст. 7в-10).
С това често срещано число „четиридесет“ се описва и духовният контекст, който остава актуален и валиден, и Църквата именно чрез дните на великопостния период има намерението да подчертае непреходната му стойност и да ни покаже ефикасността му. Християнската Литургия през Великия Пост има за цел да подпомага пътуването на духовната обнова, в светлината на този дълъг библейски опит, и особено да ни научи да подражаваме на Исус, Който чрез четиридесетте дни, прекарани в пустинята, ни показва как да побеждаваме изкушенията с Божието Слово. Четиридесетте години на странстването на Израил в пустинята представят амбивалентно поведение и ситуации. От една страна, те са сезонът на първата любов с Бога и между Бога и Неговия народ, когато Бог говори на сърцето му, сочейки му постоянно пътя, по който да върви. Бог си прави – ако можем така да кажем, – жилище сред Израил, предшества го в облак или в огнен стълб, осигурява му всеки ден прехраната, като прави да слиза манната и от скалата да избликва вода. Затова годините, прекарани от Израил в пустинята, могат да бъдат видяни като време на специалния избор на Бога и на свързването на народа с Него: време на първата любов. От друга страна, Библията показва и друг образ на странстването на Израил в пустинята: това е също така време на изкушения и на най-големи опасности, защото изисква да бъде почитан един много близък и осезаем Бог. Също така е и време на бунт срещу великия и невидим Бог.
Тази амбивалентност: време на особена близост на Бога – време на първата любов, – и време на изкушение – изкушение за връщане към езичеството, – откриваме по изненадващ начин в земния път на Исус – разбира се, без никакъв компромис с греха. След покайното кръщение в Йордан, в което Той поема върху Себе Си участта на Божи Слуга, Който се отказва от Себе Си и живее за другите, и отива при грешниците, за да поеме върху Себе Си греха на света, Исус отива в пустинята, за да остане четиридесет дни в дълбока връзка с Отца, повтаряйки така историята на Израил, всички ритми на четиридесетте дни или години, за които говорих. Тази динамика е постоянна в земния живот на Исус, Който търси винаги моменти на усамотение, за да се моли на Своя Отец и да остане в близко общение с Него, и след това да се върне сред хората. Но в това време на „пустиня“ и на особена среща с Отца, Исус е изложен на опасност и е атакуван с изкушения и съблазни от Лукавия, който Му предлага друг месиански път, отдалечен от Божия проект, защото преминава през силата, успеха, господството, а не през тоталния дар на Кръста. Тази е алтернативата: месианство на властта, на успеха, или месианство на любовта, на себедаряването.
Тази ситуация на амбивалентност описва и състоянието на Църквата на път през „пустинята“ на света и на историята. В тази „пустиня“ ние, вярващите, имаме, разбира се, добрата възможност да получим дълбок опит от Бога, Който прави силен духа ни, укрепва вярата, подхранва надеждата, разпалва любовта; опит, който ни прави участници в победата на Христос над греха и над смъртта чрез Пожертването Му от любов на Кръста. Но „пустинята“ е и негативният аспект на действителността, която ни заобикаля: сухота, бедност на думи на живот и на ценности, секуларизъм и материалистична култура, които затварят личността в светския хоризонт на съществуването, откъсвайки я от всяка връзка с трансцендентното. Тази е и средата, в която небето над нас е тъмно, заащото е покрито с облаците на егоизма, на неразбирането и на измамата. Въпреки това, за Църквата днес времето на пустинята може да се преобрази във време на благодат, защото имаме сигурността, че и от най-твърдата скала Бог може да направи да избликне жива вода, която утолява жаждата и възстановява.
Скъпи братя и сестри, през тези четиридесет дни, които ни водят към Пасхата на Възкресението, можем да се изпълним с нова смелост, за да приемаме с търпение и с вяра всяка ситуация на трудност, на нещастие и на изпитание, със съзнанието, че от мрака Господ ще направи да изгрее новият ден. И ако бъдем верни на Исус, следвайки Го по пътя на Кръста, ясният свят на Бога, светът на светлината, на истината и на радостта, ще ни бъде като дарен наново: ще бъде новата зора, сътворена от Самия Бог. Добър Великопостен път на всички вас!
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)