библия за младежи - Старият Завет - Излизането от Египет

Фараонът и израилтяните

Историята на Спасението

Фараонът и израилтяните

След това Мойсей и Арон отидоха при фараона и му рекоха:

„Така говори Господ, Бог на Израил: „Пусни Моя народ, за да ми извърши служба в пустинята.“

Но фараонът отговори: „Кой е тоя господ, та да послушам гласа му и да пусна синовете на Израил? Не познавам Йехова и няма да пусна Израил.“

Те му рекоха: „Бог на евреите ни повика. Пусни ни в пустинята на три дни път да принесем жертва на Господ, нашия Бог, за да не би Той да ни порази с мор или с меч.“ Но египетският цар рече:

„Защо вие отвличате народа от задълженията му? Идете и си гледайте работите. Народът в тази земя е многоброен и вие не трябва да го откъсвате от работа.“

И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и надзорниците:

„Вече не давайте на народа плява за правене на тухли, както вчера и завчера. Нека те сами отиват да си събират слама. Но ги карайте да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате. Те остават без работа и затова викат: „Да идем да принесем жертва на нашия Бог.“ Да им се даде повече работа, за да работят и да не се занимават с празни думи.“

Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците пред народа и рекоха:

„Така казва фараонът: „Плява не ви давам. Идете и сами си взимайте слама, дето намерите. А от работата ви нищо няма да се намали.“

Пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнища вместо плява. А разпоредниците ги принуждаваха да изпълняват определената за деня работа, както и тогава, когато имаха плява. Фараоновите разпоредници биеха надзорниците израилтяни, като казваха: „Защо вчера и днес не направихте определеното число тухли, както досега?“

Тогава надзорниците от Израилевите синове отидоха при фараона и викнаха: „Защо постъпваш така с твоите роби? На робите ти не дават слама, а казват да правят тухли. Бият ни, а вината е в твоите хора!“

Но фараонът им отговори: „Без работа останахте! Мързеливи сте и затова искате да отидете на три дни път да принесете жертва на Господ. Сега вървете да работите! Слама няма да ви се даде, но определеното число тухли ще правите!“ И израилтяните видяха, че положението им е тежко, понеже не можаха да намалят определеното за всеки ден число тухли.

Като излязоха, видяха, че Мойсей и Арон стоят и ги чакат. Тогава им рекоха: „Нека Господ види и ви съди, задето ни направихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръцете, за да ни убият.“

 

Бог говори с Мойсей

Тогава Мойсей се обърна към Господ и рече: „Господи, защо подложи този народ на такава неволя! Защо ме изпрати? От- както дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с народа. Ти не избави Своя народ.“

Но Господ му отговори:

„Сега ще видиш какво ще направя с фараона. Под действието на силна ръка той ще ги пусне и дори ще ги изпъди от земята си.

Аз съм Господ. Аз се явих на Авраам, Исаак и Яков с името „Бог Всемогъщ“. Аз сключих с тях Моя завет, за да им дам Ханаанската земя, земята на тяхното странстване, в която те скитаха. И Аз чух как синовете на Израил стенат, задето египтяни ги държат в робство. И си спомних за Моя завет. Затова кажи на Израилевите синове: „Аз съм Господ. И ще ви изведа от египетския гнет. Ще ви изтръгна от египетската робия. Ще ви спася с простряна ръка и с велики съдби. Ще ви приема за Мой народ. Ще ви бъда Бог и ще познаете, че Аз съм Господ, вашия Бог, Който ви изведе от египетската земя. Ще ви въведа в онази земя, за която Аз се заклех на Авраам, Исаак и Яков, че ще дам.

И ще ви я дам за наследство. Аз съм Господ.“

Мойсей съобщи това на синовете на Израил. Но те не го послушаха от малодушие.

Тогава Господ каза на Мойсей:

„Аз те поставих за бог на фараона. А Арон ще бъде твой пророк. Ти ще му казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти ще говори на фараона, за да пусне синовете на Израил от земята си. Но Аз ще ожесточа фараоновото сърце и ще умножа Моите личби и Моите чудеса в Египетската земя. Фараонът няма да ви послуша. Аз ще наложа ръката Си върху Египет и ще изведа Моето войнство, Моя народ, синовете на Израил, от Египетската земя с велики съдби. Всички египтяни ще познаят, че Аз съм Господ, когато простра ръката Си върху Египет и изведа синовете на Израил изсред тях.“

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.