Разкази от сестра Терезита

Усмивката на едно момиченце и вълка

имало едно време…

Усмивката на едно момиченце и вълка

    

         Едно момиченце на четири-пет години, крачка по крачка, се отдалечило лека-полека от полската къща, където неговото семейство било за ваканция. Пристигнало близо до една гора и се изправило пред един вълк.          Момиченцето, гледайки животното, се усмихвало с една такава сладост, че вълкът оставал омагьосан и говорил на себе си:

         -Как мога да направя зло на едно момиченце, толкова нежно, на което усмивката изглежда като един лъч на слънцето? И все пак, много съм гладен!  Неочаквано той си тръгнал.

         Един човек, който отдалеч наблюдавал сцената и не се притичвал, от страх да не разяри вълка срещу момиченцето, говорил на себе си:

         -Ако на мястото на вълка имаше един лош човек, може би нямаше да се развълнува от онази усмивка.

 

         От животните можем да имаме примери за човечност.

Колко е тъжно да правим тази констатация в наши дни?

         Но, ако едно животно е очаровано от една усмивка на едно дете, много повече Бог е очарован от своите създания, сътворени по неговия образ и подобие.

 

         Помисли колко си ценен?