Четвъртък или Неделя след тържетвото на Пресветата Троица
Входен антифон Срв. Пс. 80, 17
Бог храни своя народ с тлъста пшеница и го насища с мед от скала.
Казва се Слава
Колекта
Боже, който в това Пресвето Тайство ни остави спомена на Твоето страдание, стори, молим Ти се, така да почитаме светите Тайни на Тялото и Кръвта Ти, та винаги да вкусваме плода на Твоето изкупление. Който живееш и царуваш с Бога Отца в единство със Светия Дух през всички векове на вековете.
Над даровете
Чествайки спомена на нашето спасение, смирено призоваваме Боже, Твоята милост, та това Тайнство на любовта да бъде за нас знак на единство и свръзка на любов. Чрез Христа, нашия Господ.
ПРЕДИСЛОВИЕ ЗА СВЕТОТО ПРИЧАСТИЕ II
Следващото предисловие се казва на тържеството на Тялото и кръвта Христови и в оброчните литургии за Светото Причастие.
Св. Господ да бъде с вас.
О. И с твоя дух.
Св. Горе сърцата.
О. Отправени са към Господа.
Св. Да благодарим на Господа, нашия Бог.
О. Достойно и праведно е.
Наистина достойно и праведно е, справедливо и душеспасително, всякога и навсякъде да ти благодарим, Господи, Свети Отче, всемогьщи вечни Боже: Чрез Христа нашия Господ.
Който на Тайната Вечеря се храни със своите Апостоли, нареди да бъде продължен душеспасителният спомен на кръстната жертва през вековете и се принесе на Тебе в жертва като неопетнен Агнец и приятен дар на съвършена хвала.
Като храниш с това възвишено тайнство твоите верни, Ти ги осветяваш, та човешкия род, който живее в света, една вяра да го озари, една любов да го обедини.
Пристъпяме, прочие, към трапезата на това дивно Таинство, та, обляни от нежността на твоята благодат, да добием образа на небесната красота.
Поради което небето и земята Ти пеят нова песен, като Те обожават, и ние с цялото воинство на Ангелите Те прославяме, като безспирно казваме:
Причастен Антифон Ив. 6, 56
Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него.
Следпричастна
Да ни освети, молим Ти се, Боже, участието в небесната Трапеза, та чрез Тялото и Кръвта на Христа Твоя Син, да се обедини цялата Църква. Който с Тебе живее и царува през всички векове на вековете.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
