Генерални Аудиенции

Търпеливо понасяне на неправдите

16 ноември 2016 – Папа Франциск

Търпеливо понасяне на неправдите

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Посвещаваме днешната катехеза на едно дело на милосърдието, което всички познаваме много добре, но което може би не прилагаме на практика, както трябва: търпеливо понасяне на неправдите. Всички сме много добри в идентифицирането на нещо, което може да ни притеснява: случва се, когато срещнем някого на улицата или когато получим телефонно обаждане… Веднага си мислим: „Колко време ще трябва да слушам оплакванията на този човек, клюки, молби или хвалби? Също така понякога се случва досадните хора да са тези, които са най-близо до нас. Винаги има някой сред роднините ни; работното място не е без тях; дори в свободното си време не сме пощадени. Какво трябва да правим с хората, които ни дразнят? Но често дразним и другите. Защо това също беше добавено сред делата на милостта? Търпеливо понасяйте неправдите.

В Библията виждаме, че самият Бог трябва да използва милост, за да понесе оплакванията на своя народ. Например в книгата Изход хората стават наистина непоносими: първо те плачат, защото са роби в Египет, а Бог ги освобождава; после, в пустинята, те се оплакват, защото няма какво да ядат (срв. 16:3), и Бог им изпраща пъдпъдъци и манна (срв. 16:13-16), но въпреки това оплакванията не спират. Мойсей служи като посредник между Бог и хората и няколко пъти той също би раздразнил Господ. Но Бог имаше търпение и по този начин той научи Моисей, а също и хората на това съществено измерение на вярата.

Затова спонтанно възниква първият въпрос: провеждаме ли някога изпит на съвестта си, за да видим дали и ние понякога не дразним другите? Лесно е да посочим с пръст грешките и недостатъците на другите, но трябва да се научим да се поставяме на тяхно място.

Преди всичко нека погледнем към Исус: колко много търпение трябваше да има през трите години на обществения си живот! Веднъж, докато се разхождал с учениците си, той бил спрян от майката на Яков и Йоан, която му казала: „Заповядай тези двама мои сина да седнат един отдясно и един отляво в твоето царство“ (Матей 20:21). Майката лобираше за синовете си, но тя беше тяхна майка… Дори от тази ситуация Исус е вдъхновен да даде фундаментален урок: неговото не е царство на сила, не е царство на слава като тези на земята, а на служба и благотворително даване на другите. Исус ни учи винаги да отиваме към същественото и да гледаме по-далеч, за да приемем нашата мисия отговорно. Тук можем да видим препратката към две други духовни дела на милостта: това на увещаването на грешниците и това на наставлението на невежите. Нека помислим за големите усилия, които могат да бъдат положени, когато помагаме на хората да растат във вярата и в живота. Мисля, например, за катехизите – сред които има много майки и много жени монахини – които отделят време да учат младите хора на основните елементи на вярата. Колко усилия, особено когато децата предпочитат да играят, вместо да слушат катехизиса!

Да придружаваме в търсенето на същественото е красиво и важно, защото ни кара да споделяме радостта от усещането за смисъла на живота. Често се случва да срещаме хора, които се задържат на повърхностни, ефимерни и банални неща; понякога, защото никога не са срещали някой, който да ги подтиква да търсят нещо друго, да оценят истинските съкровища. Обучението да се обръща внимание на същественото е решаваща помощ, особено във време като нашето, което изглежда е загубило своята ориентация и преследва краткотрайно удовлетворение. Да учим да откриваме какво Господ иска от нас и как можем да си кореспондираме означава да тръгнем по пътя за израстване в нашето собствено призвание, пътя на истинската радост. Ето как думите на Исус към майката на Яков и Йоан, а след това и към цялата група ученици, посочват пътя за избягване на изпадане в завист, амбиция и угодничество, изкушения, които винаги дебнат дори сред нас, християните. Нуждата от съвет, наставление и обучение не трябва да ни кара да се чувстваме по-висши от другите, а ни задължава преди всичко да се върнем към себе си, за да проверим дали сме съгласувани с това, което искаме от другите. Нека не забравяме думите на Исус: „Защо виждаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в твоето око?“ (Лука 6:41). Нека Светият Дух ни помогне да бъдем търпеливи в понасянето на [неправдите] и смирени и прости в даването на съвети.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 16 ноември 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.